Решение № 2890 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2014 г.

Решение № 2890 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева чл. 7, ал. 1 ЗДДС чл. 45, т. 2, б. А ППЗДДС Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Атлантик" АД - с адрес за кореспонденция в гр. Бургас чрез пълномощника си адв. Борис Михайлов срещу решение № 5203/25.07.2014 г., постановено по адм. дело № 5473/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 291200300/28.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци" - гр. София, потвърден с решение № 867/17.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в размер на 38 346,39 лв. поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на замразени хранителни продукти до Румъния за данъчни периоди на месеците юли, август и септември 2009 г. по издадени фактури на "Sevi 2004" S. R. L. и "Burom Trading" S. R. L. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване в касационната жалба е, че съдът неправилно бил преценил и обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. Сочи се, че съдът не бил обсъдил представените международни товарителници от 09.07.2009 г., 22.07.2009 г., 10.08.2009 г. и 27.08.2009 г. и оттам е направен и незаконосъобразен извод, че няма доказателства за транспортирането на стоките до Румъния. Според касатора спазени са всички изисквания, одобрени с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и всички необходими реквизити в международните товарителници са попълнени. Погрешен бил изводът на съда, че не следва да се приема за доказано получаването на стоките, поради това че потвърждението не носело всички реквизити по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. В тази връзка в касационната жалба са изложени доводи, че след като е налице потвърждение от купувача на стоките, без значение е наличието или не на транспортни документи, поради това, че законодателят е предвидил алтернативно наличието на двата вида документи. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникъът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Мирчева моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Атлантик" АД срещу РА № 291200300/28.11.2012 г. за допълнително начислен ДДС в размер на 38 346,39 лв. поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на замразени хранителни продукти до Румъния за данъчни периоди на месеците юли, август и септември 2009 г. по издадени фактури на "Sevi 2004" S. R. L. и "Burom Trading" S. R. L., първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от ревизираното дружество транспортирането на стоките до посочените румънски дружества, като е обсъдил международните товарителници, в които не били попълнени всички необходими реквизити. Относно превозвачът "Мото Транс" ЕООД от съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че в счетоводството му не е отразена транспортна услуга към чуждестранни фирми. Обсъдено е от съда посочването в процесните фактури на камион № В3679КХ/СА0319ЕМ за транспортирането на процесните стоки, като съдът е посочил, че от това описание може да се предположи, че се касае за композиция от влекач и полуремарке, което се потвърждавало и от счетоводната експертиза, но е прието от съда, че няма данни по делото дали този влекач е снабден с хладилен агрегат предвид естеството на стоките (замразени пордукти). Посочено е също така в обжалваното решение, че от извършените по време на ревизията проверки чрез системата за обмен на информация между страните-членки на ЕС във връзка с Регламент ЕО № 1789/2003 г. е установено, че двете румънски дружества са неактивни и не извършват дейност в декларираните обекти, управителите са български граждани, срещу които се води разследване от прокурорските органи в Румъния, като е направен извод, че има данни за участието им в данъчна измама. Предвид изложеното съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт на "Атлантик" АД е доначислен ДДС поради непризнаване извършването на ВОД. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е анализирал в решението си разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, дефинираща ВОД, при която освен установяване прехвърляне правото на разпореждането върху съответната стока, е необходимо по категоричен начин да се установи, че стоката е напуснала пределите на страната и е достигнала до получателя в друга държава-членка. Само при доказване на тези предпоставки, възниква правото на доставчика на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС да обложи ВОД с нулева ставка, като ал. 2 относно документите, удостоверяващи ВОД препраща към чл. 45 ППЗДДС. В случай на недоказване транспортирането на стоките (замразени хранителни продукти - риба) в Румъния при всеки един от получателите по ВОД на практика би довело до извод, че доставките са местни, т. е. извършени на територията на страната и ще се начисли ДДС, както е сторено в ревизионния акт. Тежестта на доказване е върху ревизираното дружество предвид общите правила на доказване - този, който твърди положителните факти е длъжен да ги докаже, а не този, който твърди отрицателни факти, каквито са твърденията на приходните органи, обективирани в констатациите на ревизионния акт. Разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС регламентира документите, доказващи извършването на ВОД за държава-членка на ЕС и това са: транспортен документи или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка, в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. В първоинстанционната си жалба "Атлантик" АД твърди, че са налице транспортни документи, установяващи транспортирането на стоките от България до Румъния, като посочва и фирмата - превозвач "Мото Транс" ЕООД и транспортното средство, което е превозило стоките - влекач с рег. номер В 3679КХ. Относно писменото потвърждение само е посочено, че такова е представено, но основните доводи са за доказване транспортирането на стоките до Румъния. От доказателствата по делото обаче правилно решаващият съд е направил изводи, че не е доказано превозването на стоките до Румъния, което е условие за признаване на ВОД и в този смисъл правилно е налице позоваване в обжалваното решение СЕС по дело С-273/11 (Mecsek Gabona Kft), в което изрично е посочено, че "... допуска при обстоятелства като разглежданите в главното производство на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама". При положение, че при извършения обмен на информация между данъчните власти на България и Румъния (SCAC) е установено, че румънските дружества са неактивни, управители са български граждани, срещу които се води разследване от румънските прокурорски служби, правилно съдът е приел, че е налице данъчна измама. Пак от посочения обмен е установено, че румънските съконтрахенти на "Атлантик" АД не са декларирали ВОП от България на замразена риба, което също сочи на неизпълнение на предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за признаване на ВОД на доставчика. С оглед твърденията на "Атлантик" АД още в първоинстанционната жалба за транспортиране на стоките, обосновано първоинстанционният съд е установил, че с оглед естеството на стоките - замразени риби, за посоченото превозно средство във фактурите няма данни да е снабдено с хладилен агрегат. Макар, че първоинстанционният съд е дал изрични укзания на жалбоподателя да представи доказателства за транспортирането на стоките, такива както правилно е прието в обжалваното решение не доказват този факт. В международните товарителници поставяването на печати в клетки 22, 23 и 24 не е достатъчно да се приеме, че транспортирането действителонто е извършено, след като от една страна няма данни посоченият превозвач да е отразил транспортните услуги в своето счетоводство, а от друга липсват доказателства, че влекачът, който е посочен в процесните фактури е с хладилен агрегат, за да може да превозва замразени хранителни продукти. Освен това в товарителниците не са описани превозните средства, които са транспортирали стоките. В касационното съдебно производство адв. Михайлов поиска издаването на съдебно удостоверение, с което да се снабди от ОД на МВР - Варна дали посоченият седлови влекач, марка "ДАФ" е с хладилна каросерия. Въпреки, че настоящият съд издаде поисканото съдебно удостоверение, не бяха представени доказателства за наличието или не на хладилен агрегат на влекача, с който се твърди, че са транспортирани стоките и това твърдение не беше доказано. Представените документи, вкл. и транспортни от румънски превозвачи в голяма част от приложенията по делото - папки № 1 и 2 не касаят процесните доставки, а други през 2010 г. и с румънски дружества, различни от "Sevi 2004" S. R. L. и "Burom Trading" S. R. L., поради което са неотносими към настоящия правен спор. Относно потвърждението за получаване на стоките, такова не се съдържа по делото, а и не е установено получаването на стоките от румънските дружества, предвид официалния документ, какъвто представлява SCAC, получени във връзка с международния обмен между данъчните власти на България и Румъния, поради което правилно и първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не е доказано осъществяването на ВОД за Румъния. В тази връзка съдът не е извършил нарушение, като е приел за законосъообразна констатацията на приходните органи за допълнително начисляване на ДДС, предвид неустановяването на доставките на замразена риба за румънските дружества. С оглед горните мотиви настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалванато решение е постановено без да се налице сочените от касатора отменителни основания и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Мирчева, на дирекция "ОДОП" - гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 680,17 лв. Водим от горезложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5203/25.07.2014 г., постановено по адм. дело № 5473/2013 г. по описа на Административен съд, София-град. ОСЪЖДА "Атлантик" АД - гр. Бургас да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 680,17 лв. за касационната съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.