Решение № 11260 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10788/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика / ОДОП / - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юриск. Аврамова срещу Решение 16445/10.09.2024 г. постановено по адм. д. 9725/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-22220221004719-091-001/17.02.2022г., издаден от Ш. А. С. - орган възложил ревизията и Р. М. М. ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1319/19.08.2022г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. чл. 160, ал. 5 от ДОПК, делото е изпратено като административна преписка на Директора на Териториална дирекция на НАП гр.София, който да съобрази съдържащите се в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са наведени основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт. Иска се отмяна на решението и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Ответникът Бионлайн ЕООД, чрез адв. Бърчев оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е обявил нищожността на Ревизионен акт Р-22220221004719-091-001/17.02.2022г., издаден от Ш. А. С. - орган възложил ревизията и Р. М. М. ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1319/19.08.2022г. на директора на Дирекция ОДОП гр.София, с който на Бионлайн ЕООД, ЕИК 175405825,със седалище и адрес на управление: гр.София, [улица], [адрес], са определени допълнителни задължения по ЗДДС за д.п.м. 03.2021 г. и м.06.2021г., общо в размер на 84 330.94 лв. главница и лихви за забава в общо в размер на 22 554.33 лв. За да достигне до този резултат съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите при ТД на НАП - Варна по отношение на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. Съдът е установил, че РА Р-22220221004719-091-001/ 17.02.2022 г., е издаден от Ш. А. С. началник сектор Ревизии в ТД на НАП гр. Варна - орган, възложил ревизията и Р. М. М. гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Установил е, че горните лица изпълняват функции на органи по приходите в ТД на НАП Варна във времето на провеждане на ревизионното производство, както и че ревизираното лице към същия момент е с постоянен адрес в гр. София. Посочил е, че със заповед 3-ЦУ-1659/05.05.2021г. на зам. изпълнителния директор на НАП, Заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП - София и Заповед 3-ЦУ-2737/18.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, на основание заповед 3-ЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за делегиране на правомощия по чл. 12, ал. 6 от ДОПК, са дерогирани общите правила за териториална компетентност на органите по приходите. В заповед 3-ЦУ-2737/18.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, е посочено, че определени със заповед 3-ЦУ-1659/05.05.2021г. на заместник-изпълнителния директор на НАП служители на НАП са компетентни по отношение на включени в приложение към нея данъчно задължени субекти, сред които е и Бионлайн ЕООД. В последната цитирана заповед са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които са Ш. А. С. началник сектор Ревизии в ТД на НАП гр.Варна - орган, възложил ревизията и Р. М. М. гл.инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Съгласно заповед 3-ЦУ-2737/18.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП контролните производства следва да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в заповед 3-ЦУ-1659/05.05.2021г. на заместник-изпълнителния директор на НАП и определени от директора на ТД на НАП гр.София със заповед 287/10.05.2021 г. издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно т. І.4 от последната заповед Ш. А. С. началник сектор Ревизии в ТД на НАП гр.Варна, е оправомощен с функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и е приел, че органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии, следва да бъде определен от териториалния директор на компетентната ТД на НАП /ТД на НАП - София за процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция /в случая ТД на НАП - Варна / и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП - София. Посочил е, че по аргумент от чл. 11, ал. 1 от Закон за НАП директорът на ТД на НАП няма организационни и управленски правомощия по отношение на служители в различна от поверената му ТД на НАП, които не са му подчинени. В тази връзка е приел, че по силата на заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП - София, с която е възложено извършване на процесната ревизия, не е предоставена надлежно компетентност за това на Ш. А. С. началник сектор Ревизии в ТД на НАП гр. Варна, тъй като директорът на ТД на НАП - София не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. Същият не е оправомощен и по силата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК, доколкото такива правомощия са предоставени на изпълнителния директор и на заместник-изпълнителните директори на НАП, без възможност за делегирането им на други органи по приходите. Отделно от изложеното, според административния съд, нормата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която е приложена в случая, изисква освен да се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП компетентните органи, за които не се прилагат чл. 7 и чл. 8 от ДОПК, също така и да се обоснове причината, която налага на органи по приходите при ТД на НАП Варна да се възлага извършване на ревизия на дружество със седалище в гр. София. Такива мотиви липсват, както в горепосочените заповеди на изпълнителния директор на НАП, така и в издадените в хода на ревизията официални документи, поради което, според съда, не е спазено изискването на закона да бъде посочена необходимостта, наложила прилагането на изключението на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. В заключение първоинстанционния съд е мотивирал извод, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция, е разрешен с Решение 3/26.06.2025г., постановено по тълкувателно дело 2/2024г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на ВАС, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. А що се отнася до преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, според мотивите на тълкувателното решение, тя е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по тълкувателно дело 2/2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение