Решение № 4175 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12631/2018 г.

Решение № 4175 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12631/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на "Трафик сот"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "О." ..№..., представлявано от управителя Л. Апостолов, чрез адв. И. Йовчев, против Решение № 1720 от 25.07.2018 г. по адм. д. № 2555/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010052-091-001 от 01.08.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 712 от 14.10.2016 г. на и. д. Д. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П., при Ц. У. на Национална агенция по приходите, в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер на 25 638. 60 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 14 992. 23 лева по фактури на "Джи би Ей дизайн"ЕООД, "Д сервиз" ЕООД и "Арис дизайн"ЕООД; оставена е без разглеждане жалбата на дружеството против същия РА, в частта му, за допълнително определени задължения по ЗКПО и производството по делото в тази част е прекратено. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Неправилно съдът приел, че дружеството не е оспорило РА в частта му на установените задължения по ЗКПО. Необосновано съдът приел, за недоказано реалното извършване на доставките на стоки и услуги, довело до незаконосъобразно потвърждаване на отказа на правото на приспадане на ДДС по фактурите, документиращи тези доставки. Относно доставките на "Джи би Ей дизайн"ЕООД /с предишно наименование "БП-192"ЕООД/ съдът не съобразил, че фирмата доставчик е била основен снабдител на футболен клуб "Б. П." с екипи и рекламни материали, установено и от свидетелските показания на бившия й управител, поради което необосновано съдът приел, че не е ясно как е избрана тази фирма, както и че тя не разполагала с ресурс за извършване на доставките. Ревизираното дружество разполагало с достатъчно транспортни средства, с които на място при доставчика да получи предмета на доставките, а и свидетелят установил, че е доставял стоките със свой автомобил. Доказано било и предназначението на предмета на доставките и използването им в икономическата дейност на получателя. Незначително и без значение, при това е разминаването между посочения във фактурите и действително използвания начин на плащане. Ревизираното лице не можело да бъде задължавано да доказва с кои точно работници доставчикът е изпълнил доставките. Необосновано съдът приел за недоказани и доставките по фактурите на "Д сервиз"ЕООД при положение, че е доставчикът ги е потвърдил, установен е механизмът на доставките, стоката е получена от конкретно установено лице, доказано е последващото разпореждане с нея. Недопустимо и в противоречие със съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС, съдът потвърдил отказа на приходната администрация на данъчен кредит само поради действия на преките доставчици, които не биха могли да бъдат контролирани от ревизирания получател. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Д"ОДОП" П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС е бил цитираният РА, с който са установени публични задължения поради непризнаване на право на приспадане на ДДС за данъчни периоди от 30.12.2009 г. до 30.11.2015 г. в размер общо на 25 638,60 лв. главница и 14 992,23 лв. лихви по фактури на "Джи би Ей дизайн" ЕООД, "Д сервиз"ЕООД и "Арис дизайн"ЕООД с предмет стоки и услуги и да определени задължения по ЗКПО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА не е валидно оспорен по административен ред относно установени с него задължения за корпоративен данък и лихви, поради което жалбата по съдебен ред против друга част на РА е процесуално недопустима. Както в обстоятелствената част на жалбата по административен ред, така и в нейния петитум, ясно е ограничен предметът на оспорването само до установените задължения по ЗДДС поради непризнаване на правото на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици. Затова първоинстанционното решение в прекратителната му част, която има смисъл на определение, е правилно и следва да остане в сила. Решението е правилно и в останалата му част. Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките по фактурите на "Джи би Ей дизайн" ЕООД. Обосновано съдът е приел, че липсата на конкретизация на предмета на доставките на рекламни материали и услуги както в процесните фактури, така и в представените договори, е самостоятелно основание за непризнаване на право на приспадане на ДДС по фактурите. С основание съдът е приел, че липсата на доказателства за регистрирани фискални устройства, от които се твърди да са издадени придружващите фактурите доказателства за плащане лишават от убедителност въпросните частни документи, които следва да се преценяват с оглед на това обстоятелство. Макар и косвен фактът на недоказано плащане по процесните фактури, правилно е взет предвид от съда като допълнителен аргумент за недоказана реалност на доставките. Отделно от това, разминаванията между посочения във фактурите начин на плащане и този, който се твърди да е осъществен на практика, също е в посока на направения от съда фактически извод. Липсата на каквито и да било придружаващи фактурите документи за изпълнението на доставките не може да бъде компенсирана само от общите свидетелски показания на бившия управител на дружеството доставчик. Относно последващата реализация на предмета на доставките обосновано съдът е констатирал същия доказателстен дефицит. Като е установил прецизно фактите, след обсъждане на доказателствата поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е направил преглед на съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС и конкретно за случая правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване от страна на съда на потенциалната възможност на посочената фирма доставчик да извърши доставките. Съдът ясно е подчертал в мотивите си, че доказателствата за реалност на доставките са две групи - едната, свързана с потенциалната възможност/капацитета/ на доставчика, а другата - със самото извършване на конкретната доставка. Посоченото оплакване се отнася само до първата група доказателства, а съдът подробно е мотивирал отсъствието на доказателства от втората група. Неоснователно е оплакването за потвърждаване на отказа на право на приспадане на ДДС поради възлагане на ревизирания получател да доказва обстоятелства, които не са в негова власт да докаже. От подробните мотиви на първоинстанционното решение ясно се вижда, че отказът на претендираното право не е потвърден главно поради действия на доставчиците или обстоятелства, свързани с тях, а поради неясноти относно предмета на доставките, като и недоказване на получаване на предмета им от ревизираното лице и използването на този предмет в независимата му икономическа дейност. Предвид изложеното, решението в тази част не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 311, 69 лв. на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 2 и 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение