Решение № 4681 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, чрез процесуален представител, срещу Решение 2197 от 28.11.2024 г., постановено по адм. д. 312/2024 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по оспорване на ЕТ Найк - Н. Д. е отменено негово Решение 32-798063/29.03.2024 г., с което е определена нова митническа стойност за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация /МД/ с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г., като са установени за доплащане задължения за мито в размер на 919,64 лв. и ДДС в размер на 2 023,21 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че приетото от съда неотстранимо нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане по чл. 84, ал. 2 ЗМ, не съответства на точния смисъл на закона. Сочи, че заключението по извършената ССчЕ е непълно. Намира, че пропуските във фактурата и получената информация от канадските власти обосновават основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява действително платената цена за автомобила. Счита за неправилен извода на съда, че мотивите на административния орган при прилагането на вторичните методи са необосновани. Подчертава, че неприложимостта на тези методи е доказана, предвид представената справка от МИСЗА за периода 14.02.2021 г. 15.05.2021 г. за МД за допускане за свободно обращение за автомобили марка Мерцедес Бенц, с код 87032390, като е съобразено, че повредите на МПС не позволяват извършването на съпоставка за идентичност с други автомобили от тази марка и модел. Сочи, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, като е използвана информация, получена по надлежния ред от митнически орган на държава-членка на ЕС и която представлява налични данни на митническата територия на Съюза. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява, че адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, е прекомерно. Ответникът ЕТ Найк - Н. Д., гр. Сливен, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Сливен е законосъобразността на Решение 32-798063/29.03.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока, описана като употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Mercedes-Benz, модел: С350, тип: С350, първа рег: 01/01/2013, цвят: 0, р.обем: 3500, д-тел: няма данни, шаси: WDDGJ8JB0DG103643, с контейнер BMOU5575951, по митническа декларация с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г. Със същия административен акт е определена нова митническа стойност на декларираната в митническата декларация стока в размер на 12 669,99 лв., както и суми за досъбиране: мито в размер на 919,64 лв. и ДДС в размер на 2 023,21 лв. Общо задълженията за мито и ДДС възлизат на 2 942,85 лв., ведно със съответната лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 31.03.2021 г. в Митническо бюро (МБ) Свободна зона - Бургас (СЗБ) с МRN 21BG001008033192R3 от декларатора ЕТ Найк - Н. Д. е декларирана за режим допускане за свободно обращение стока с описание: употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Mercedes-Benz, модел: С350, тип: С350, първа рег: 01/01/2013, цвят: 0, р.обем: 3500, д-тел: няма данни, шаси: WDDGJ8JB0DG103643, с контейнер BMOU5575951, с държава на изпращане: Канада, код по ТАРИК 8703 23 90, с декларирана митническа стойност в размер на 2 718 канадски долара (CAD). Към митническата декларация за "допускане за свободно обращение" са приложени: фактура RA-E21012501/25.01.2021 г. и опаковъчен лист RA-E21012501/25.01.2021 г., издадени от 9396-9053 QUEBEC INC., 7405С rue Verite, Pierrefonds QC H9J3R9, Канада, Permit-vehicle portion L6400014 и морска товарителница MEDUML007926. Декларираното условие на доставка е CFR стойност и навло. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи е 3 473,58 лв., като взетите под отчет и заплатени вземания са мито в размер на 347,36 лв. и ДДС в размер на 764,19 лв. С получено писмо вх. 32-441111/16.12.2022г. в Централното митническо управление, канадските митнически власти са предоставили информация за превозни средства, декларирани за износ от Канада с местоназначение ЕС. Информацията включва извадка от Канадската система за деклариране на износа /CERS/. На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ митническите органи са осъществили последващ контрол на стоката, като са анализирали всички, приложени към МД документи, и представените данни от канадските митнически власти. За процесния автомобил те са съобразили, че в износната митническа декларация е декларирана цена в размер на 9 914 CAD. С писмо рег. 32-150153/20.04.2023 г., на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност, от вносителя са изискани подробни данни за техническото състояние и извършени ремонтни дейности на автомобилa и всякакви други документи в подкрепа на митническата стойност. В указания срок представител на дружеството не се е явил и не е предоставена допълнителна информация. При тези доказателства митническият орган е приел, че са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, които не са отпаднали, тъй като липсват достатъчно документи в подкрепа на декларираната цена на стоките. Посочил е, че от представената фактура не било видно наличие на волеизявление между двете страни, тъй като липсвали подписи върху нея. Също така липсвали доказателства къде е осъществена тази сделка, налице ли е плащане по нея и как е платено. По тези съображения митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определил нова митническа стойност на стоката на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, въз основа на данните в износната декларация, в размер на 12 669,99 лв. (9 914 CAD). След извършена справка в МИС3А, от която са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии като марка, модел, дата на първа регистрация, държава на изпращане и др., първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и документи за техническото състояние на декларирания автомобил, което не позволява да се установи идентичност с други такива стоки /автомобили/, които да са напълно еднакви във всяко отношение, респективно да са допуснати за свободно обращение в период от 45 дни преди и 45 дни след датата на митническото оформяне. Вторият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради факта, че е намерена информация само за една приета договорна стойност на стока, произведена в същата държава, но посоченият автомобил не е еднакъв във всяко отношение, въпреки че има подобни технически характеристики. Подчертано е, че разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел. Третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "в" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество, като тази цена се намали с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи. Със съобщение рег. 32-540330 от 31.08.2023 г. от Директора на ТД Митница Бургас вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от МКС за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност. В указания срок не е постъпило становище от дружеството. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.19, ал.7 от ЗМ, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Решаващият състав е приел за неоснователно твърдението на едноличния търговец, че митническият орган не е поискал информация относно достоверността на декларираните данни преди да пристъпи към определяне на нова митническа стойност по МД. Като се е позовал на Писмо с рeг. 32-150153/20.04.2023 г., съдът е съобразил, че са били изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от ЕТ Найк - Н. Д., а именно: техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към автомобила. Съдът е съобразил, че в случая е извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ, не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ. Според решаващия състав, по аргумент от чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Митническия кодекс и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с тежестта да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. Счел е, че напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че е разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да са изложени конкретни в решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б. в) и б. г). Преценил е, че липсата на надлежно обосноваване относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент. След анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът е формирал извод, че цената на процесната стока съответства на договорната и декларираната с МД цена, както и, че е установено плащането на тази договорна цена, което предопределя приложение на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 или на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, но не и по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочил е, че неправилно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. Приел е, че определянето от административния орган на митническата стойност на автомобила по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е извършено в противоречие с разпоредбата на чл. 144, § 2, буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в която е предвидено, че остойностяването на стока по резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 не може да се основава на цените за износ в трета държава, каквато в случая е Канада. Подчертал е също, че тази информация не е подкрепена с първични документи. В тази връзка е цитирал Решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55, в което е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Приел е, че определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри. Така е достигнал до извод, че декларираната фактурна стойност към датата на приемане на процесната МД е договорната стойност тази, която е действително платена по представената фактура, и не са били налице предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователни са доводите на касатора за изтъкнато от съда неотстранимо нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане по чл. 84, ал. 2 ЗМ. Решаващият състав изрично е посочил, че митническото решение е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в допълнение е изложил мотиви, че в случая е извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи. Поради това и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ той е приел, че проверката не е следвало да се извърши по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, а само в тази хипотеза би било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ. Въз основа на безспорната между страните фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че спорът се концентрира върху предпоставките за определянето на нова митническа стойност и установеното допълнително задължение за мито и ДДС за внесения от Канада употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Mercedes-Benz, модел: С350, шаси: WDDGJ8JB0DG103643. Събраните по делото доказателства формират извод за обоснованост на възникването на основателни съмнения в митническия орган досежно декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение. Според мотивите за издаване на оспореното решение, наличието на основателни съмнения произтича от данни, получени от канадските митнически власти, за превозни средства, декларирани за износ в Канада с дестинация Р. България. Същите са събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество, въз основа на която е установено, че за автомобил Mercedes-Benz, модел: С350, шаси: WDDGJ8JB0DG103643, е декларирана износна цена в размер на 9 914 CAD, при декларирана договорна стойност на стоката според фактура от 25.01.2021 г. в размер на 2 718 CAD. При тези противоречиви данни за автомобил с идентични характеристики, настоящият състав намира, че законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В този аспект, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице предпоставките митническата стойност на стоката да бъде определена по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Този метод е приложим, когато митническата стойност на стоките не може да се определи последователно по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и то след като се изложат достатъчно аргументирани мотиви, с които се обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение - арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Действително бланкетното посочване, че е направена справка в МИС3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове тяхното изключване. Независимо, че в мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, то незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. Както правилно е посочил съдът, в решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Цитираното тълкуване на СЕС, съотнесено към конкретната фактическа установеност налага извод, че определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Няма пречка, според настоящия касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. "а" до "ж" от Регламента за изпълнение. Експертизата не следва обаче да се назначава, за да се определи пазарна цена, която да бъде използвана за определяне на митническата стойност, а за да коригира евентуално по-рано определените митнически стойности при внос с оглед конкретните повреди на автомобилите. В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и неправомерно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното решение, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от заявените касационни пороци и следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение