Решение № 2488 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2020 г.

Решение № 2488 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, против решение № 124/25.06.2020 г., постановено по адм. д. № 496/2019 г. по описа на Административен съд-Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ, налице са доказателства за неподаване на данни в НАП, чрез ръчно въвеждане в ЕСФП на получените количества горива, за което е съставен протокол за извършена проверка, който не е бил оспорен. Подробни съображения излага в жалбата. Претендира отмяна на решението, като неправилно и моли заповедта за ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът – ЕТ "Мечта-Д. Дандаринова" в представен писмен отговор и в с. з, чрез процесуален представител адв. Начков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по предявен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Мечта-Д. Дандаринова" е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бензиностанция "Шел"-Изток, находящ се в гр. Сливен и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Принудителната административна мярка е наложена за това, че при проверката в обекта, извършена на 10.10.2019 г. при която след съпоставка на подадените данни към НАП за доставки по документи и доставки по нивомерна система и справки в КЛЕН е установено, че има зареждания на гориво, но няма подадени данни за доставките по нивомерна система, по изградената дистанционна връзка с НАП за датите – 3, 7, 15, 16 и 24 септември 2019 г. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0339352/10.10.2019 г. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт, което е мотивирал с извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е безспорно установено, описаното в заповедта нарушение. Приел е, че независимо, че към момента на проверката действително безспорно са констатирани посочените по-горе различия и в НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, няма данни това обстоятелство да е било известно на служителите на проверяваното дружество. Изложил е, че след като проверяващите не са ангажирали доказателства на какво се дължи тази неточност в отчитането, съответно не са установили дали причината е свързана с технически проблем или с неспазване реда или начина на подаване на данни към НАП, то не може да се приеме за безспорно установено, че дружеството е извършило твърдяното нарушение. За този извод се е позовал и на констатациите в протокола от проверката, че дружеството стриктно е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство. В резултат на горните фактически установявания съдът е приел, че наложената мярка не съответства и на целта на закона - превантивно действие, да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя, доколкото в случая такова поведение не е доказано. Така мотивиран съдът е отменил издадената на ЕТ "Мечта-Д. Дандаринова" заповед за налагане на ПАМ. Решението на първоинстанционния съд е правилно. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В нормата на чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС е предвидено издаването на наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаване на данни в НАП. По силата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 9 и ал. 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка /ЕДД/ - приложение № 22, или електронен документ за получаване /ЕДП/ - приложение № 23, за доставката и движението на доставените /получените количества течни горива. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС от ЕТ "Мечта-Д. Дандаринова". По делото е установено, че едноличният търговец има монтирана в търговския обект нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. По какви причини същата не е подавала данни през посочения период към НАП е обстоятелство, които не е установено и е в сферата на догадките. Важното и същественото е, че по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Всъщност обстоятелството, че получените количества горива са били коректно въведени ръчно в ЕСФП, прави лишено от логиката информацията за тях да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин да е укривана. След като по делото е установено, че документите за доставка на въпросните количества горива са коректно въведени чрез клавиатура на ЕСФП и същите са налични със съответния номер в информационната система "Контрол на горивата", то това прави автоматично необоснована констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения. Изложеното обосновава извод, че в случая мярката е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, както и не съответства на преустановителната и превантивна цел на закона. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Разноски: При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съответно с представения списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,