Решение № 5528 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2017 г.

Решение № 5528 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от: 1. "М." ЕООД, град Б., чрез адв. Я. К.; 2. главния архитект на община Б. и 3. "К." ЕООД, град Б., представлявано от управителя А. М., срещу решение № 904 от 12 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 462/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменено допълването от 17 юни 2015 г. на разрешение за строеж № 131/21 април 2010 г. на главния архитект на община Б.. С обжалваното съдебно решение община Б. е осъдена да заплати на Е. А. Р. направените по делото разноски в размер на 810.00 лева. В касационните жалби се поддържат оплаквания за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. О. Е. А. Радева, в писмен отговор на касационните жалби, подаден чрез процесуалния й представител адв. Д. Б., излага съображения за тяхната неоснователност. Ответникът "С. 2015" ЕООД, чрез адв. М. М., в съдебно заседание излага съображения за основателност на касационната жалба на главния архитект на община Б., а по останалите два касационни жалби не изразява становище. Моли обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно. Останалите ответници - Л. Д. С., Й. П. М., С. Г. Д., К. В. Т., Д. Х. Т., Д. Л. М., И. Л. Ч., Д. В. Н., А. Г. Я., Е. А. Я., Р. А. Х., Д. В. Б., "Е. Г. 777" ООД, представлявано от управителя И. К., "С. 6" ЕООД, представлявано от управителя А. С. и "И. 2010-БГ" ЕООД не изразяват становище по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е недопустимо. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на Е. А. Р., с която е поискано да се прогласи нищожността на допълването на разрешение за строеж № 131/21 април 2010 г. на главния архитект на община Б., което е част от комплексен проект за инвестиционна инициатива за строеж: "Жилищна сграда, магазини, кафе-бар и подземно застрояване", находящ се в УПИ V, кв. 192, поземлен имот с идентификатор 04279.601.312 по кадастралната карта на гр. Б.. С допълването от 17 юни 2015 г. на разрешението за строеж, главният архитект на община Б. е допуснал етапно въвеждане на строежа. Жалбата на Радева е била адресирана до началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" към Регионална дирекция "Национален строителен контрол - Югозападен район, но с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е изпратена по компетентност за произнасяне по нея на Административен съд Б.. Съдът е приел, че оспореното допълване на разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, при неспазване на установената в закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, с оглед на което е отменил допълването от 17 юни 2015 г. на разрешение за строеж № 131/21 април 2010 г. на главния архитект на община Б. като незаконосъобразно и е осъдил община Б. да заплати на Е. А. Р. сума в размер на 810.00 лева Решението е недопустимо. Съдебното производство е диспозитивно - чл. 126 от АПК, т. е. производство пред съд може да се образува само при надлежно сезиране на съда от заинтересована страна. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 144 от АПК, обемът на защитата, предоставяна от съда се определя от страните. Това означава, че съдът е длъжен да се произнесе по искането (жалбата), с което е сезиран. Ако се произнесе не по цялото искане, тогава е налице непълно решение, което при наличието на законоустановените предпоставки може да бъде допълнено. Ако произнасянето от съда е повече от искането, с което е сезиран, е налице така нареченият "свръх петитум" и решението подлежи на обезсилване в тази част. От посочените разпоредби следва, че съдът не е свободен в преценката си кога и по какво да се произнася, а дължи произнасяне само когато е сезиран и то по искането, с което е сезиран. Изборът относно обема, в който да бъде предоставена защитата от съда, принадлежи на лицето, подало жалбата, а не на съда. В конкретния случай административният съд е бил сезиран с жалба от Е. А. Р., с която е поискано "да се обяви за нищожно допълването от 17 юни 2015 г. по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ на разрешение за строеж № 131/21 април 2010 г. на главния архитект на община Б. за сграда "Жилищна сграда, магазини, кафе-бар и подземно застрояване", изградена в поземлен имот с идентификатор 04279.601.312 по кадастралната карта на гр. Б.". С оспореното в настоящето производство решение, съдът се е произнесъл и е изложил мотиви относно незаконосъобразността (унищожаемостта) на административния акт, като с диспозитива на съдебното решение е отменил допълнението на разрешението за строеж като незаконосъобразно. По този начин съдът се е произнесъл извън посоченото в жалбата оплакване и търсената от съда защита. По отношение на предмета на жалбата относно нищожността на административния акт липсва произнасяне от страна на съда. Подобно процедиране е недопустимо с оглед посочените по-горе процесуални разпоредби. Когато е сезиран с допустима жалба, подадена от надлежна страна, както е в случая, с която се иска обявяване на административен акт за нищожен, съдът е длъжен да се произнесе по определения с жалбата предмет, като не може да се произнася извън пределите му или да го заменя. Ето защо съдебното решение, предмет на касационен контрол, с което е отменено допълването от 17 юни 2015 г. на разрешение за строеж № 131/21 април 2010 г. на главния архитект на община Б. без да има искане за това с жалбата, с която е бил сезиран съдът, е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, а делото да се върне на Административен съд Б. за разглеждането му от друг състав и произнасяне по предмета на жалбата. При новото разглеждане на делото съдът на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,