Решение № 16419 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2019 г.

Решение № 16419 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Къневи груп" ООД, представлявано от С. Димов и Д. Димов, срещу решение № 40 от 22.03.2019 г. по адм. дело № 192/2018 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на "Къневи груп" ООД, срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-03002518121016-004-001 от 26.07.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП- гр. Варна, потвърден с решение № 258 от 08.10.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП сумата от 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението на съда е объркващо и с неотносими мотиви, което възпрепятства защитата на дружеството. Твърди, че в случая не е установено данъчна измама в извършените между "Къневи груп" ООД, "Миха-90" ЕООД и "Илай трейд" ЕООД сделки и на "Къневи груп" ООД. Счита, че в случая е приложима практиката на СЕС по запитвания С-128, С-566/07 и С-111/14. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Великова, оспорва касационната жалба. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. Оспореният Акт за прихващане или възстановяване е постановен във връзка с производство започнало с подадено Искане с вх. № 6610 от 27.06.2018 г. от дружеството, с което е поискано на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК, да бъде извършено възстановяване/прихващане на ДДС в размер на 30 048. ЗЗ лв. и лихви върху тази сума от 24.04.2018 г. до датата на възстановяване/прихващане, произтичащи от издаден и влязъл в сила РА № Р- 03002515010352-091-001 от 27.07.2016 г. на "Миха – 90" ЕООД, съгласно решение № 5312 от 24.04.2018 г. на Върховния административен съд, с което окончателно е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Къневи груп" ООД за м. 12. 2014 г.; ДДС в размер на 30 220 лв. и лихви върху тази сума от 06.06.2018 г. до датата на възстановяване/прихващане, произтичаща от издаден и влязъл в сила РА № Р- 03002515010306-091-001 от 14.05.2016 г. на "Илай трейд" ЕООД, съгласно решение № 7491 от 06.06.2018 г. на Върховния административен съд, с което окончателно е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Къневи груп" ООД за м. 11. 2014 г. За същите периоди на "Къневи груп" ООД е издаден и влязъл в сила РА № Р- 03002515010481-091-001 от 12.08.2016 г. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че събраните от решаващият орган в хода на административното оспорване на АПВ и в съдебната фаза писмени доказателства изцяло кореспондират с установеното в АПВ и в решението за потвърждаването му. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу спорното АПВ. Решението е правилно като краен резултат. Съдът правилно не е признал правото на възстановяване на начисленото ДДС по фактурите, издадени от задълженото лице на "Миха –90" ЕООД и "Илай трейд" ЕООД. Неоснователен е доводът на касатора, че в случая е приложима практиката на СЕС по дела С-138/12, С-566/07, С-454/98 и С-111/14. На първо място в настоящият случай не се касае за погрешно внесен ДДС. Процесните фактури, издадени от касатора на "Миха – 90" ЕООД, са с предмет на доставка "стоки и услуги", а издадените фактури на "Илай трейд" ЕООД, са с предмет на доставка – "кафе, алкохолни и безалкохолни напитки". Тези доставки не са освободени, поради което за тях се дължи ДДС. Такъв следва да бъде начислен. В случая не става грешка при начисляването. Ако вписването във фактурите и начисляването на ДДС е резултат от грешка, то за касатора би била налице възможност да коригира сгрешената фактура по реда на чл. 116, ал. 3 ЗДДС. В същото време тази процедура би дала възможност на данъчната администрация да провери, че всякакъв риск от загуба на данъчни приходи е бил отстранен, което и не е установено в конкретния случай. Отказът на приходните органи да възстановят начисления и дължим, погрешно вписан във фактурата данък, е законосъобразен, защото издателят на фактурата не е спазил националния режим на корекция на погрешно посочен данък по чл. 116, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДДС. Този режим е приложим и при евентуалното му прилагане ще бъде гарантиран принципът на данъчен неутралитет, в изпълнение на който режимът е създаден. В същото време, тази процедура дава възможност на данъчната администрация да провери, по-специално когато е пристъпила към приспадане на неправилно фактуриран ДДС, че всякакъв риск от загуба на данъчни приходи е бил отстранен. При тази проверка би могло да се прецени, дали ефективното възстановяване на фактурирания ДДС, за който няма доказателства, че е ефективно внесен, а само, че е взет предвид при определяне на резултата за съответния данъчен период, би могло да доведе до неоснователно обогатяване на искащия възстановяването. Допълнителни подробни доводи в този смисъл са изложени и в Решение № 13834/15.11.2017 г. по адм. дело № 9317/2016 г. на ВАС, осмо отделение, приложимо към настоящия случай, които не следва да се преповтарят. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания, които да обосновават неговата отмяна. С оглед изхода на спора, обжалваното решение е правилно и в частта за разноските. Същите са определени правилно от административния съд, като правилно са присъдени в размер на 500 лв. При този изход на спора на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение