Решение № 5364 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14214/2019 г.

Решение № 5364 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14214/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за финансов надзор/КФН/, чрез юрисконсулт Гьорчев, срещу решение № 6169/22.10.2019 г., постановено по адм. д. № 948 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното съдебно решение е отменен по жалба на "Булгари Резерв Пропъртис" АД СИЦ, акт за установяване на публично държавно вземане № 8-ПД/03.01.2019 г. издаден от Председателя на Комисията за финансов надзор. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Според изложеното в касационната жалба, съдебният акт е постановен от некомпетентен съд и следва да бъде обезсилен. Съгласно § 74 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарните инструменти се създава нова алинея 4 на чл. 14 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/. Според новата разпоредба индивидуалните административни актове на Председателя на КФН подлежат на обжалване по съдебен ред пред Административен съд София област /АССО/, по реда на АПК. Теорията и съдебната практика приемат, че процесуалните норми, ако не е предвидено друго, се прилагат незабавно, включително и по отношение на висящи съдебни производства. Изменението на ЗКФН влиза в сила от датата на обнародването му - 22.10.2019 г. От тази дата жалбите срещу актовете на Председателя на КФН следва да се разглеждат от АССО. Атакуваното съдебно решение е обявено в деня, в който влиза в сила изменението на закона. С оглед на новата процесуална разпоредба, делото е следвало да бъде прекратено и жалбата да се изпрати за разглеждане по компетентност на АССО. Като не е сторил това АССГ е постановил недопустимо съдебно решение. Алтернативно се поддържат твърдения, че решението е неправилно. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че лицето се е запознало със съобщението за издаване на АУПДВ, едва на 28.12.2018 г. и не е имало обективна възможност да защити правата си. При връчване на съобщението на дружеството е спазена процедурата по чл. 61, ал. 3 от АПК, в редакцията действала към 2018 г. и актът е обявен чрез поставянето му на таблото за съобщения на административния орган. Неправилно съдът е приел, че срокът за възражения следва да се брои от датата на която съобщението е свалено от таблото - 28.12.2018 г., а не от датата на която е поставено - 20.12.2018 г. Дори да се приеме, че административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, то същото не е от категорията на съществените, тъй като не е лишило дружеството от възможността да отправи искания и възражения пред Комисията. По тези съображения се иска решението да бъде обезсилено или да бъде отменено, като касационната инстанция постанови друго, с което да отхвърли оспорването на АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Булгари Резерв Пропъртис" АД СИЦ/в ликвидация/, оспорва подадената касационна жалба, като я намира за неоснователна. В приложени по делото писмени бележки, намира, че постановеното решение е допустимо и правилно, като моли да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор поддържа становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по същество я намира за основателна. Споделят се твърденията на касатора, че във връзка с изменението на чл. 14, ал. 4 от ЗКФН делото е следвало да бъде изпратено за разглеждане от АССО. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, както и наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд София град е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 8-ПД/03.01.2019 г. издаден от Председателя на Комисията по финансов надзор /КФН/, с който на "Булгари Резерв Пропъртис" АД СИЦ /л./ са установени публични задължения в общ размер на 6 684. 72 лв., в едно с дължимите лихви за забава към момента на плащането им, произтичащи от дължимите такси за осъществяването на общ финансов надзор върху дейността на дружеството за част от 2012 г. и в пълен размер за 2013 г.; 2014 г.; 2015 г.; 2016 г.; 2017 г. и 2018 г. "Булгари Резерв Пропъртис" АД СИЦ, е притежавало лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел, а именно: набиране на средства чрез издаване на ценни книжа и инвестиране на набраните средства в недвижими имоти. С решение № 703-ДСИЦ от 20.08.2015 г. на Комисията за финансов надзор издаденият лиценз е отнет. Направен е опит дружеството да бъде уведомено, че спрямо него е открито административно производство по издаване на индивидуален административен акт за установяване на публично държавно вземане, като съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от АПК, му е била предоставена възможност за доброволно плащане на дължимите суми. Уведомително писмо изх. №РЕ-05-1424-6 от 21.11.2018 г. е изпратено на адреса на дружеството, който е посочен в търговския регистър, на адреса на ликвидатора, който го представлява и на електронният адрес на този ликвидатор вписан в списъка на ликвидаторите. Пощенските пратки са върнати на подателя с отбелязване "преместен". На 20.12.2018 г. съгласно заповед № 3-467/06.12.2018 г. на Председателя на КФН, писмото – уведомление е поставено на определеното за целта място в сградата на КФН и е публикувано на интернет страницата на КФН, за което е изготвен протокол. С поставянето на писмото на определеното за целта място в КФН и оповестяването му на интернет страницата на комисията, е прието, че на дружеството е съобщено за откритото административно производство при условията на чл. 32, ал. 4 от ДОПК и е започнал да тече седемдневен срок за представяне на обяснения и възражения, който е изтекъл на 27.12.2018 г. Към този момент не са постъпили обяснения или възражения от дружеството. АУПДВ е издаден на 03.01.2019 г. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, не се констатират нарушения относно формата на административния акт. В административното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основания за отмяна на оспорения акт. Според решаващия състав на АССГ, административният орган е предприел действия за връчване на уведомлението по правилата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК, чрез поставянето му на определеното за целта място в сградата на КФН и публикуването му на интернет страницата на КФН на 20.12.2018 г. В този случай фактическият състав на връчването включва два елемента-поставяне, респ. публикуване на съобщението и изтичане на седмодневния срок, в рамките на който адресатът би могъл да се запознае с неговото съдържание. В конкретния случай е прието, че фактическият състав на връчването е завършен на 27.12.2019 г. Едва след това е започнал да тече за дружеството седмодневния срок за подаване на възражения и обяснения по чл. 34, ал. 3 от АПК. Тъй като срокът е започнал да тече на 28.12.2018 г. и е бил до 04.01.2019 г., то процесният АУПДВ е издаден преди изтичането на този срок. Според първоинстанционния съд е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК. Целта на процесуалната норма е да гарантира възможността на страната за участие в административното производство, като изрази становище по доказателствата, направи искания и възражения. Неспазването на срока по чл. 34, ал. 3 от АПК и неосигуряването на възможност на дружеството да подаде възражения и обяснения преди издаването на административния акт винаги е съществено процесуално нарушение. За да обоснове тези свои изводи АССГ се е позовал на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, относно спазването на правото на защита, което изисква адресатите на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения да имат възможност да предоставят по надлежен начин своето становище. Зачитането на правото на защита на всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно процедурата, независимо че в случая е налице такава. Осигуреният в действителност срок от два дни, в конкретния случай не може да се приеме за достатъчен за надлежно изготвяне и излагане на становище и възражения. Изводите на съда са допуснато нарушение по чл. 34, ал. 3 от АПК, които са от категорията на съществените и са самостоятелно основание за отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Решаващият състав е приел, че констатираното нарушение, което обосновава отмяната на акта, обезсмисля обсъждането на спора по същество. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдебният акт е постановено от местно некомпетентен съд. С § 74 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарните инструменти се създава нова алинея 4 на чл. 14 от Закона за Комисията за финансов надзор. По силата на изменението на ЗКФН е променена местната подсъдност при обжалване на актовете на Председателя на КФН по чл. 14 от с. з. Промяната е в сила от деня на обнародването му – 20.10.2019 г. Това е и датата на която е постановено обжалваното съдебно решение. Освен изменението на закона при произнасянето си настоящата инстанция съобрази следното: Местната подсъдност е правилото, което разпределя между еднаквите по степен административни съдилища родово подсъдните им първоинстанционни дела. Тя е относителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Съгласно чл. 134, ал. 2 от АПК, възражението за местната подсъдност може да бъде направено до приключване на първото по делото съдебно заседание. Срокът е преклузивен и е валиден както за страните така и за съда. В конкретния случай, към датата на първото по делото заседание - 14.05.2019 г., не е било налице основание да се заяви възражение за местна подсъдност от страните или да се извършва служебно такава преценка от съда. След изтичане на срока по чл. 134, ал. 2 от АПК местната подсъдност се стабилизира и обосновава наличие на компетентност на сезирания АССГ. Приетото изменение на закона след 14.05.2019 г., но преди постановяване на решението, правото на възражение за местна подсъдност е било погасено. Промяната на закона би имала значение, ако бе направена преди 14.05.2019 г. Правилно определената местна подсъдност, след приключване на първото по делото заседание, не може да бъде променяна в хода на съдебното производство, защото тя вече е окончателно обоснована. По тези съображения, макар и постановено, в деня, от който влиза в сила промяната на чл. 14 от ЗКФН, решението е допустимо. Споделят се изложените от решаващият състав на АССГ мотиви, че при издаване на АУПДВ е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Дружеството не е уведомено надлежно за започналото административно производство и е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК. Това нарушение е довело до едностранно проведено административно производство, в което заинтересованата страна не е имала никаква възможност за участие и упражняване правото си на защита. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, издаването на АУПДВ е по правилата на АПК. По тази причина съобщаването на акта е следвало да бъде извършено по реда на чл. 61 от АПК, в редакцията му действаща към датата на издаване на административния акт. този ред не е спазен. За приложимостта на чл. 61 от АПК се говори едва в касационната жалба. В хода на административната процедура, връчването е обосновано с неприложимата разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК /вж. заповед №з-476/06.12.2018 г. и протокол от 28.12.2018 г./. Допуснато е смесване на процесуалният ред установен за връчване по ДОПК и по АПК. В конкретния случай дори да беше приложима процедурата по чл. 32, ал. 4 от ДОПК, тя не е коректно изпълнена. Процедурата по чл. 32 от ДОПК, може да бъде приложена само в случаите на неуспешно връчване чрез останалите предвидени в гл. VI /чл. 29 и сл./ от кодекса средства. Връчването чрез поставяне на съобщение или чрез обявяване в интернет се предприема само в случаите когато е изчерпан реда по предходните текстове. Несподелимо е твърдението на участвалия по делото прокурор, че е налице надлежно връчване, при спазване изискванията на ДОПК. Противно на твърденията на касатора писмо изх. № РЕ-05-1424-6 от 21.11.2018 г. не е връчено надлежно и по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отм.);. Не са изпълнени предпоставките и на тази разпоредба. Систематичното тълкуване на нормата, обосновава извод, че пристъпването към уведомяване чрез поставяне на съобщение на информационното табло или чрез интернет е обусловено от невъзможност да бъде осъществено връчване чрез способите на предходните разпоредби. В конкретния случай изобщо не се установява такова изчерпване. В мотивите на акта е вписано, че писмо е изпратено на адреса на дружеството и се е върнало поради неговата промяна. Същото отбелязване е направено и за адреса на ликвидатора. От представените по делото доказателства е видно, че по преписката е наличен и електронен адрес на дружеството - brpreit@abv. bg, като той изобщо не е използван за извършване на уведомяването. Налага се извод, че макар да е разполагал с електронен адрес на дружеството, комисията не е изпълнила процедурата по чл. 61, ал. 2 от АПК (отм.);. Спазването на изискването на цитираната норма е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на засегнатия субект в административната процедура. Ненадлежното уведомяване е довело до невъзможност за дружеството да направи своите възражения преди издаването на АУПДВ. По горните съображения, настоящата инстанция намира, че изводите на АССГ за нарушена процедура при издаването на АУПДВ са правилни, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които се претендират в размер на 2933. 75 лв. Основателно, с оглед правната сложност на разгледания спор и процесуалната активност на страните, е възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Размерът му следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалният интерес по делото, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 664. 24 лв. представляваща разноски за настоящата инстанция. Мотивиран така, съдът