Решение № 393 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/2012 г.

Решение № 393 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на К. К., Й. К., Й. И., М. М., М. С. и Р. Т. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд Хасково по гр. д. № 265/11 г. и потвърденото с него първоинстанционно решение на Районен съд Стара Загора по гр. д. № 2627/10 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК - поради противоречие с вл. в сила решение по гр. д. № 570/07 г. на Районен съд Стара Загора, потвърдено с вл. в сила решение на Окръжен съд Стара Загора по гр. д. № 593/07 г. от 18.04.08 г. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 4 от ГПК срещу влязло в сила съдебно решение и е допустима, но неоснователна. С вл. в сила решение по гр. д. № 570/07 г. на РС - Ст. З. и по гр. д. № 593/07 г. на ОС - Ст. З. са уважени предявените от молителите като ищци срещу [фирма] - Ст. З. искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 500 лв. - наем за м. януари по наемен договор, скл. за съсобствения на ищците недв. имот и сумата от 3000 лв. - неустойка по договора, за неизпълнение на договорни задължения /по 1000 щ. д. в левовата им равностойност за неплащане на наема за м. януари 2007 г. и за неспазване на срока на договора, прекратен от ответника едностранно преди изтичане на срока, за който е сключен/. С решението по гр. д. № 265/11 г. на ОС Хасково, чиято отмяна се иска са отхвърлени исковете на същите ищци срещу същия ответник, произтичащи от същия договор - за наем, но за друг период - м. март- май 2007 г. в размер от общо 1500 лв. и за неустойка за неизпълнението на това задължение от 4380 лв. /по 1000 щ. д. за всеки месец/. Прието е, че ищците не могат да получат едновременно и компенсаторна неустойка за неспазения срок на договора, и наем /реално изпълнение на задължението/ след прекратяването на договора до изтичане на срока, за който е сключен. Според ППВС № 2/77 г.: Отмяна по чл. 231, б. "г" ГПК, отм. /чл. 303, т. 4 от ГПК /07 г./ е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. В случая идентични са страните, но не и предметът на делата, тъй като се претендират наем и неустойка за различни периоди от време. Затова не е налице основанието за отмяна по чл. 303, т. 4 от ГПК. В този смисъл са постановените за сходни случаи р. по гр. д. № 4681/08 г. на ВКС, четвърто г. о., по т. д. № 207/10 г. на първо т. о. на ВКС и др. В първото от цитираните решения е посочено: Дори и да бяха предявени с една и съща искова молба, допустимо е и може да се постанови различно решение за отделните периоди от време в зависимост от установеното субективно материално право, конкретните факти и обстоятелства имащи значение към релевантния период, осъщественото от страните доказване, както и предприетата защита и използвани защитни средства от ответника. Доводите за недопустимост и неправилност на въззивното решение по гр. д. № 265/11 г. на ОС Хасково, ВКС не разглежда в това производство. Отмяната по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни решения, при изчерпателно посочени предпоставки - основания, за това. Те са различни от основанията по чл. 281 от ГПК, които се прилагат за касационното обжалване на невлезли в сила решения. Поради неоснователността на молбата за отмяна, тя следва да остане без уважение и ВКС на РБ, трето г. о.