Решение № 5298 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 330/2010 г.

Решение № 5298 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 330/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Огнян Александров Димитров от гр. Плевен срещу Решение № 624 от 11.11.2009 г. по адм. дело № 12/2009 г. на Административен съд - Плевен, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Огнян Джанов от гр. Плевен против мълчалив отказ на кмета на община Плевен за произнасяне по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Изложени са обосновани мотиви, налагащи извода, че отказът на административния орган е законосъобразен. Установява се, че процесният имот пл. № 8764 е отчужден с протокол № 22 от 17.11.1965 г. на ИК на ГНС Плевен за групово и кооперативно жилищно строителство в ж. к. "Сторгозия" с предвидено обезщетение чрез заплащане, като с друг протокол № 24 от 24.08.1966 г. е изменен начина на обезщетението като вместо парично обезщетение е предвидено обезщетяване с двустаен апартамент, който бившият собственик Али Джанов и наследодател на жалбоподателя ще построи върху собствен парцел -IХ пл. № 536 в стр. кв. 10 - Стара гара. Отчуждаването е станало по реда на ЗПИНМ, а съгласно чл. 39, ал. 1 от същия закон за отчуждени се смятат имоти от деня на обезщетяване на собствениците. Кметът на община Плевен е сезиран с искането за произнасяне по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. За да постанови съдебния си акт, съдът се е позовал на влязло в сила решение по ах дело № 5/1993 г. на Плевенския окръжен съд, което решение се основава на мотиви установяващи, че по отношение на процесния имот е проведено отчуждаване, както и че мероприятието за което е отчужден имота е осъществено. Съдът се е позовал и на Решение № 525 от 12.03.2004 г. по гр. дело № 3017/2002 г. на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила Решение № 550 от 04.10.2002 г. на Плевенския окръжен съд, като в това решение е прието, че наследодателят на жалбоподателя Али Джанов е обезщетен с право на строеж върху държавен парцел, с което е довършен фактическия състав на отчуждаването, поради което възстановяването на процесния имот ex lege по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ не е настъпило. Това решение има сила на присъдено нещо, поради което повторно изложеният от жалбоподателя довод за вида на обезщетението по настоящото административно дело изисква да се даде идентичен отговор с този даден по делото от гражданския съд, в каквато посока са обосновано изложените от съда мотиви в обжалваното решение. Изводът на съда, че се касае за приключило отчуждително производство, тъй като наследниците на Али Джанов между които е и жалбоподателя са получили реално определеното по отчуждителната преписка обезщетение е наложен в съответствие със събраните по делото доказателства и сочи, че не е налице първата предпоставка на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Не е налице и втората предпоставка на цитираната правна норма, че имотът не е завзет до 30.10.1998 г., тъй като от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което заключение е прието от съда като компетентно се установява, че мероприятието за което е отчужден имота - "За групово и кооперативно строителство" е реализирано, а тъй като на имот № 8764 попада улична регулация, тя е част от мероприятието, предвид на това, че улицата е част от инфраструктурата на жилищния комплекс, обстоятелство също обсъдено от съда. Изводът на административния съд, наложен след задълбоченото анализиране на относимите за спора факти, че не са налице предпоставките на § 9 от ПР на ЗУТ, не е опроверган пред настоящата инстанция. Материалният закон правилно е приложен от съда, поради което доводите в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което