Решение № 12837 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15915/2013 г.

Решение № 12837 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15915/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Кимконсулт - в ликвидация" ООД, ЕИК 130846808, чрез адв. Тихомир Божинов, срещу Решение № 5769 от 9.09.2013 г. по адм. дело № 493/2012 г. по описа на Административния съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 2001007215 от 24.03.2011 г. издаден от Биляна Василева Михайлова на длъжност главен инспектор по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за Приходите (НАП), мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) при Централното управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че заключението на съда, че доставчикът "Булбос" ЕООД не е извършил реално доставките по процесните фактури, не е съобразено със събраните по делото доказателства. В РА и РД има допуснати грешки в изчисленията, които са установени в Съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ) и поради това не е ясно какъв е точният размер на задълженията по РА. Изложени са твърдения, че след като в обжалваното решение е отменен РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер над 189 300 лв. и в частта за увеличаване на финансовия резултат, не е ясно как и на каква база ще се формира задължението и поради това РА подлежи на цялостна преработка. Решението е неправилно и по отношение на присъдените разноски по делото в размер на 389.18 лв. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отмяна на РА в тази част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кожухарова, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно определените задължения за довнасяне общо в размер на 207 900 лв. за данъчни периоди м. 06.2007 г., м. 07.2007 г., м. 08.2007 г., м. 09.2007 г., м. 10.2007 г. и м. 11.2007 г. по фактури, издадени от "Булбос" ЕООД, в едно с начислените лихви за забава в размер на 92 183.21 лв.; установен корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 107 567.24 лв. и лихви за забава в размер на 39 144.05 лв. С първоинстанционното решение съдът е отменил по жалба на РЛ процесния РА в частта, с която на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер над 189 300 лв. за данъчни периоди м. 06.2007 г., м. 07.2007 г., м. 08.2007 г., м. 09.2007 г., м. 10.2007 г. и м. 11.2007 г. по фактури, издадени от доставчика, ведно с начислените лихви за забава върху главницата над тази сума и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2007 г. с извършените разходи по фактури, издадени от доставчика, в размер над 94 6500 лв., ведно с начислените лихви за забава върху главницата на определения корпоративен данък върху главницата на извършеното увеличение над тази сума. Жалбата на РЛ срещу процесния РА в останалата част е отхвърлена и са присъдени разноски по делото на страните съобразно уважената част. Решението е обжалвано само в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ и са му присъдени разноски по делото съобразно уважената част в размер на 389.18 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на РЛ в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, процесуалните правила не са нарушени съществено и претендираното право на данъчен кредит е отказано законосъобразно, защото не е установена реалността на доставката на услуги по процесните фактури. Изводите по същество на съда относно реалността на доставката са обосновани на събраните доказателства. По делото е установено, че основният предмет на дейност на ревизираното дружество е архитектурна дейност. С решение на общото събрание от 1.12.2010 г. "Кимконсулт" ООД е обявено в ликвидация. Управителят на дружеството - Иван Кирилов Георгиев е обявен за ликвидатор. Правото на данъчен кредит на РЛ е отказано по фактури: № 1 от 29.06.2007 г., № 2 от 30.06.2007 г., № 3 от 26.07.2007 г., № 5 от 28.08.2007 г., № 6 от 24.09.2007 г., № 7 от 12.10.2007 г., № 8 от 20.11.2007 г. и № 9 от 29.11.2007 г., с предмет на доставка "заснемане на точки на релефа от повърхността с жалони и теодолит", издадени от доставчика "Булбос" ЕООД. В ревизионното производство са представени два сключени договора на 31.05.2007 г. между доставчика, като изпълнител и РЛ, като инвеститор. Двата договора са свързани с дейности по изработване на подробен устройствен план (ПУП) и съгласуване с общия устройствен план (ОУП) за имот № 000443, находящ се в землището на гр. Приморско и имот № 000979, находящ се в землището на гр. Созопол. Приложени са протоколи за приетата работа, без количествени показатели и единична цена, разчетно - платежни ведомости за пет работника на доставчика (един строителен инжинер и четирима строител - жилища), придружени със справки за приети уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ). Административния орган е установил, че процесните фактури са заведени в счетоводството на доставчика и са платени в брой, като липсват дневни отчети от фискално устройство. В хода на ревизията са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения и от Община Приморско и Община Созопол. До приключване на ревизионното производство отговор от Община Созопол не е получен. От Община Приморско е получено писмо вх. № 0563-00-22 от 5.10.2010 г., подписано от главния архитект на Общината, с което е направено разяснение относно предприети действия по промяна на ОУП на Общината, от което се уточнява, че "Аркутино" ЕАД - собственик на имота, с молба вх. № 68-А-28 от 3.04.2008 г. е поискало допускане на изменение на ОУП, което е счетено за допустимо с решение по т. 28 от протокол № 2 от 29.01.2009 г. от ОЕСУТ на Община Приморско. Подадена е последваща молба вх. № 68-А-36 от 3.04.2009 г. за допускане на процедура по изменение на ОУП. С Решение № 166 от 26.11.2009 г. ОС на град Приморско е върнал за уточняване околовръстен полигон на територията и към настоящия момент в Общината не са представени коригирани проектни материали. В писмото е отбелязано, че "Кимконсулт" ООД не е извършвало проектантски и други предпроектни проучвания (геоложки замервания, проучвания, изработка на проекти). В хода на съдебното производство са извършени Съдебно - техническа експертиза (СТЕ) и Съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). Заключението на СТЕ не е оспорено от страните. Според него в договорите между РЛ и доставчика не са описани какви изходни материали са предоставени за изпълнението на дейностите по изработване на ПУП, както и не е конкретно описано възлагането на геодезическо заснемане на територията на имотите. В експертизата е установено, че за правилното изобразяване на релефа, лицата които извършват тази дейност е необходимо да имат освен необходимата квалификация, също и опит, особено при заснемането на по - големи площи с разнообразен релеф, какъвто е и настоящият случай. Тези дейности се изпълняват от физически и юридически лица, притежаващи правоспособност за извършване на дейности по кадастъра. Заключението на ССЕ не е оспорено от страните. Вещото лице е констатирало редица грешки в РД и РА, като е направило извод, че общата стойност на непризнатия данъчен кредит по процесните фактури е завишен с 18 600 лв., сходно е и установеното несъответствие при изчислението за корпоративния данък по чл. 92 ЗКПО - в РД е посочена сумата 103 950 лв., а в РА - 121 311.29 лева, т. е. - налице е разлика в стойностите на тези таблици в ущърб на ревизираното дружество в размер на 17 361.29 лв. Като е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и заключенията на СТЕ и ССЕ, първоинстанционният съд е приел, че доставките не са реални, защото предметът на услугите, има специфичен характер и изискват притежаване на специални познания и умения от страна на работниците. В случая не е доказано, че доставчикът е разполагал с необходимия персонал, техническа обезпеченост и материална обезпеченост за доказване на реалност на фактурираните услуги. При тези доказателства, административният съд обосновано е приел, че не е доказано реалното извършване на услугите от доставчика по процесните фактури. От заключението на СТЕ е видно, че предвид специфичния характер на фактурираните услуги, за да бъдат извършени същите е необходимо да е налице съответната квалификация на лицата, извършили договорените дейности. Такива доказателства не са ангажирани нито в хода на административното обжалване, нито в хода на съдебното производство и поради това правилно е прието, че доставчикът не е разполагал с кадрова обезпеченост, за да извърши услугите по процесните фактури. По делото липсват доказателства за техническа и материална обезпеченост на доставчика. От представените доказателства е видно, че същият не е притежавал специализирано оборудване за заснемане на релефа, уточняване на границите на резервата, нанасяне на границите на имота и други предпроектни дейности. Неоснователно е оплакването на касатора, че в РА и РД има много грешки и поради това РЛ не може да разбере какъв е размерът на задълженията му. Именно поради констатираните несъответствия първоинстанционният съд е отменил по жалба на РЛ процесния РА в частта, с която на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер над 189 300 лв. за данъчни периоди м. 06.2007 г., м. 07.2007 г., м. 08.2007 г., м. 09.2007 г., м. 10.2007 г. и м. 11.2007 г. по фактури, издадени от доставчика, ведно с начислените лихви за забава върху главницата над тази сума и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2007 г. с извършените разходи по фактури, издадени от доставчика, в размер над 94 6500 лв., ведно с начислените лихви за забава върху главницата на определения корпоративен данък върху главницата на извършеното увеличение над тази сума. Относно доводите на касатора, че пред първоинстанционният съд са му присъдени неправилно разноски по делото съобразно уважената част в размер на 389.18 лв., настоящият състав на касационната инстанция съобрази следното: Видно от представения списък на разноските пред АС по чл. 80 ГПК, РЛ е заплатило разноски по делото в общ размер на 4 350 лв. Материалният интерес по делото е бил 446 794.50 лв. Уважената част от иска му е в размер на 39 531.57 лв. Разноските, които следва да се присъдят съобразно уважената част са в размер на 384.88 лв. Първоинстанционният съд е присъдил разноски по делото в размер на 389.18 лв., но решението не следва да бъде отменено в частта, в която дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати в полза на РЛ разноски по делото над 384.88 лв. поради липса на жалба в тази част. Първоинстанционното решение в обжалваната част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е било присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение