Решение № 15688 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11477/2016 г.

Решение № 15688 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11477/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. Б. от гр. С. срещу решение № 4406/24.06.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 2715/2016 г., с което съдът е отхвърлил оспорването му срещу наложена от "К. А. транспорт" при "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С. принудителна административна мярка, представляваща принудително задържане на 02.03.2016 г. на микробус, собственост на "В. П." ЕООД, марка "Ивеко", с рег. № С 9934 НК, чрез използване на техническо средство тип "скоба". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуални закон, и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени описаната по-горе ПАМ като наложена без правно основание. Твърди, че пътното превозно средство е било паркирано на място, което не разрешава паркирането, поради което и съответстващата на това нарушение мярка е репатриране на автомобила, а не "заскобяването му. Оспорва и Определение № 4217/22.07.2016 г. по номера на същото дело, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските, където Б. е осъден да заплати на "Център за градска мобилност" ЕАД сумата от 360 лв. разноски по делото. Ответникът, "К. А. транспорт" при "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна при следните изводи от фактическа и правна страна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Р. Ж. Б. от гр. С. срещу наложена от "К. А. транспорт" при "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С. принудителна административна мярка, представляваща принудително задържане на 02.03.2016 г. на микробус, собственост на "В. П." ЕООД, марка "Ивеко", с рег. № С 9934 НК, чрез използване на техническо средство тип "скоба". За да отхвърли жалбата срещу мярката, съдът е приел, че същата е от компетентен орган, при спазване на процедурата по налагането й и правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция не споделя доводите на съда досежно правилното приложение на материалния закон: Установено е по делото, че процесният участък е сигнализиран и попада в зона за платено почасово паркиране "Зелена зона". Разпоредбите на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 46, т. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столичната община забраняват паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено пред вх...довете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Доколкото няма спор, че на мястото, на което е бил паркиран автомобила, на който е положена скоба, платното е маркирано с пътна маркировка М 14 - "Начупена линия", която съгласно чл. 65, т. 5 от ППЗДвП очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства, съдът необосновано е приел, че принадлежността на процесния участък към зона за платено почасово паркиране, означава, че и конкретното място, на което е бил паркиран автомобила, попадало в обхвата на режима за платено почасово паркиране. Режимът за платено почасово паркиране в обособените зони, в случая "зелена зона" не включва местата, на които по закон е забранено паркирането. Анализът на приложимите правни норми обосновава разбирането, че режимът на платено почасово паркиране е приложим по отношение на всички места, представляващи част от улици, булеварди и площади в определената зона, с изключение на забранените за паркиране по закон места. Забраната за паркирането пред вх...дове на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях, е недопустимо и в противоречие на ЗНА би било тълкуването, че чрез режима на почасово платено паркиране може да се дерогира тази забрана чрез заплащане от водачите на МПС на установената такса за паркиране. Местата, на които по закон е забранено паркирането, макар и да попадат териториално в зоните за платено почасово паркиране, са извън обхвата на режима за платено почасово паркиране. Въз основа на това, в конкретния случай служителите на ЦГМ е следвало да предприемат действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на автомобила, а не да монтират средство за принудително задържане - скоба. С това си действие служителят на ЦГМ е нарушил и правилата на специалната Инструкция, съгласно която следва да се обаждат на дежурните координатори "Транспортни средства", като съобщават регистрационен номер и местоположение на нередовно паркираното МПС, с оглед на незабавното му принудително преместване на специализиран паркинг. Вместо да предприеме действия по принудително преместване на автомобила, служителят на ЦГМ - ответник по делото, е наложил процесната ПАМ, изразяваща се в принудително задържане на автомобила на жалбоподателя чрез използване на техническо средство - скоба. С оглед на неприложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които са забранени за паркиране, следва извод, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, поради което същата се явява незаконосъобразна. Наложената ПАМ е незаконосъобразна и поради несъответствие с целта на закона. Доколкото, съгласно нормата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, с прилагането на мярката "принудително задържане" на неправилно паркираното МПС не само че не се преустановява нарушението и не се предотвратяват и отстраняват вредните последици от него, а напротив - създават се предпоставки за продължаване състоянието на закононарушение за неопределено време. Прилагането на ПАМ от вида на процесната по отношение на ППС, паркирани на забранени за това места, какъвто е настоящият случай, е в противоречие с функциите и целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН и е основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. Горното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна наложената ПАМ. Като постановено по акцесорно искане, на отмяна подлежи и обжалваното определение на АССГ от 22.07.2016 г. в частта за разноските. По искането на касатора за присъждане на разноски, касационната инстанция констатира, че касаторът не е представил списък с разноски. Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие с адв. Михайлов за сумата от 300 лв., платена при сключването му. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд