Решение № 4329 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2021 г.

Решение № 4329 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Булсатком" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалният му представител срещу Решение 206/24.11.2020 г. постановено по адм. д. № 204/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, без конкретно посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдържанието на жалбата сочи на твърдение за нарушение на материалния закон и необоснованост на оспорения съдебен акт. Твърди се, че за процесния строеж е налице одобрен инвестиционен проект и по делото са представени множество документи за съответствието му с различните правила и нормативи. Сочи се, че липсата на строително разрешение не е достатъчно за определянето на строеж като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на направените по делото разноски. В с. з. касационният жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът – Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Ямбол в открито съдебно заседание се представлява от юрк. А., който оспорва основателността на жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото е представил и писмен отговор, в който се излагат съображения относно липсата на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховния административен съд, Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на "Булсатком" ЕАД срещу Заповед № ДК-02-Я-4/27.07.2020 г., издадена от Началника на РДНСК – Ямбол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "Телекомуникационна мачта с височина 40 м", находящ се в УПИ I-234 в кв. 18, поземлен имот с идентификатор № 32740.18.792 по КККР на [населено място], Община Тунджа. Адресат на заповед е жалбоподателят в качеството му на собственик на строежа. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната в закона форма с определените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 225, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. По същество е обосновал извод, че процесния строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него липсва издадено разрешение за строеж, доколкото представеното заявление вх. № 5300-59/15.01.2020 г. до Главния архитект на Община Тунджа е за съгласуване на инвестиционен проект за обекта. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановени при липса на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е събрал и обсъдил всички относими за правилното решаване на делото доказателства. Извършил е цялостна проверка на основанията по чл. 146 АПК за законосъобразност на оспорения административен акт. Въз основа на направените фактически констатации е формирал обосновани правни изводи относно законосъобразността на издадения административен акт. По делото е безспорно установено, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, трета категория. Противно на твърденията на дружеството касатор, съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 4 изр. първо ЗУТ извършването на такъв строеж е допустимо само със строително разрешение, издадено въз основа на одобрен инвестиционен проект. По делото не е спорно, че за констатирания строеж няма издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж. Текста на разпоредбата, противно на твърденията в касационната жалба, визира липсата на разрешение за строеж или на разрешение за строеж и инвестиционен проект като основание за издаване на заповед с характер на процесната. В случая, по делото е представена единствено документация свързана с учредяването на сервитутно право за прокарването на кабелно трасе с ниско напрежение, както и заявление № 5300-59/15.01.2020 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, по който се издава разрешение за строеж, заедно с становище Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР за съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормите на пожарна безопасност рег. № 748000-36/03.12.2019 г., здравно заключение изх. № РД-259-16/06.12.2019 г. на Регионална здравна инспекция към Министерството на здравеопазването за инвестиционния проект, както и различните експертни оценки и заключения приложени към административната преписка. Представените документи в тяхната съвкупност не сочат за твърдяното в касационната жалба наличие на одобрен от компетентните органи инвестиционен проект за строежа. Дори при липса на представен по делото инвестиционен проект да се приеме, че такъв е издаден, касаторът не оспорва липсата на строително разрешение за телекомуникационната мачта. Следователно, процесната постройка представлява незаконен строеж в посочената в заповедта хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. В случая първоинстанционният съд е пропуснал да изложи мотиви за приложимост на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Това нарушение не е съществено, доколкото от материалите по делото е безспорно установено изграждането на телекомуникационната мачта през 2020 г., а крайният срок предвиден в разпоредбите за търпимост е 31.03.2001 г. Предвид на горното, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при своевременно направено искане за присъждане на разноски от ответника, жалбоподателя следва да заплати в полза на ДНСК сумата от 100 (сто) лв., съставляваща юрисконултско възнаграждение, определено съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав