Решение № 13811 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение 4758 от 24.06.2024 г., по адм. дело 386/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед ЧР-5/08.02.2024 г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е постановено в противоречие на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Ответницата А. Д. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Изводите на административния съд за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на администативнопроизводствените правила се споделят от настоящата инстанция изцяло. Заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения административен съд в противоречие с материалноправни норми, също е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано е преценено, че заповедта е издадена, без да са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 107, ал.1, т. 7 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В разглеждания казус администартивният съд правилно приема, че посочените по-горе предпоставки не са изпълнени. С обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката пред първата инстанция и ответник в настоящото производство А. С., заемаща длъжност началник отдел Рибарство и контрол- Черно море в дирекция Рибарство и контрол на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с ранг II младши, считано от 08.02.2024г. Заповедта е издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, а като фактическо основание в нея е посочено, че служителката е назначена на длъжността, без да притежава необходимите ранг и ръководен опит от три години нарушения на условията за заемане на длъжността, които съществуват и към момента на прекратяване на служебното правоотношение. По делото е установено, че ответницата по касационната жалба е назначена на длъжност началник отдел Рибарство и контрол- Черно море , в главна дирекция Рибарство и контрол в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със заповед ЧР-184/05.07.2022г. Преди това, считано от 27.04.2022г., същата изпълнява длъжностите началник сектор и главен инспектор в същия отдел (заповед ЧР- 58/ 26.04.2022г. за първоначална назначаване, заповед за преназначаване). Длъжността началник отдел е с ръководно ниво 7А и за заемането й се изисква висше образование със степен балкалавър , минимален ранг III младши и три години професионален опит. Основните области на дейност според длъжностната характеристика са по надзор и контрол върху стопанския и любителски риболов и аквакултурите. Към датата на назначаване С. притежава висше образование с образователна квалификационна степен бакалавър по специалност екология и опазване на околната среда и ранг III младши. Преди да бъде назначена като държавен служител в агенцията С. работи 2 години и 9 месеца като главен инспектор екология и контрол за опазване на околната среда в дирекция Околна среда на община Бургас, а преди това заема длъжност старши инспектор в същата дирекция от 2011 г. При тези факти, анализ на доказателствата и съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността началник отдел на отдел Рибарство и контрол Черно море и за заеманите от С. длъжности в община Бургас, съставът на административния съд достига до правилния извод, че служителката отговаря на изискването за ранг, както и че придобитият от нея опит сферата на екологията и опазването на околната среда в община Бургас изпълнява условието за три години професионален опит, необходим за заемане на длъжността началник отдел Рибарство и контрол Черно море както към датата на назначаване, така и при прекратяване на служебното правоотношение. Правилно е отбелязано, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Следователно за професионален опит следва да се приеме опит, придобит от служителката при извършване на дейност, която е близка или сходна с областите на дейност, възложени с длъжностната характеристика за длъжността началник отдел Рибарство и контрол Черно море , а не на ръководна длъжност, в какъвто смисъл са мотивите на административния акт. Развитите от състава на административния съд съображения, обосноваващи извода, че за заеманата от С. длъжност не се изисква ръководен опит от минимум три години, се основават на анализ на нормативната уредба и са подробни и пълни, поради което се споделят от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Поради изложеното административният съд законосъобразно приема, че изискванията на чл. 107, ал.1, т. 7 ЗДСл не са изпълнени, за органа по назначаването не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на С. по реда на цитирания текст и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Възражението на касатора, че за заемането на длъжността началник отдел Рибарство и контрол- Черно море се изисква опит на ръководна длъжност от минимум три години, е неоснователно. Както вече се посочи разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията не поставя изискване в този смисъл. Освен това понятията професия и длъжност не са тъждествени, поради което граматическото тълкуване на израза професионален опит , предполага опит в област, свързана с предмета на дейност на съответното структурно звено на администрацията. Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в касационното производство и при липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 2350.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,