ОСОБЕНО МНЕНИЕ

София, 03.12.2009 г.

Особено мнение

на съдията Цанка Цанкова по к.д. № 12 от 2009 г.

Не споделям т. 1 на диспозитива на решението на Конституционния съд, с която се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 1 в частта „заедно със стойността на имуществото по т. 4” от Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.Не са нарушени конституционните изисквания нито при приемането на закона, нито по съществото на уредбата. Намирам, че не се нарушава чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 5 от Конституцията, нито че с посочените разпоредби се засягат придобити права. Специфичните цели на закона предпоставят и изискват включването на определени условия за пораждане на правата, установени от него и съобразно поставените цели тези условия могат да бъдат различни и да се променят. От друга страна, разпоредбите на всички закони трябва да бъдат тълкувани в тяхното единство и съобразно целта на закона. В случая, телеологичното тълкуване води до извода, че именно с оглед принципите на Конституцията и конституционносъобразния замисъл на уредбата, приложима при нови обществено-икономически условия е необходимо поставяне на горна граница отнасяща се до имуществото на вложителя. Тази горна граница може да се определи в различен размер и това е въпрос, който законодателят решава по целесъобразност, но поставянето на условието по т. 4 на чл. 2 на ЗУПГМЖСВ не нарушава конституционно начало за правов ред и правовия характер на държавата. Не се създава правно неравенство с определяне кръга на гражданите да получат компенсации, доколкото такова право може и да не бъде признато.Правейки извод за противоконституционност, следва да се съобрази предмета на правно регулиране с неговите особености и сочените като неконституционосъобразни разпоредби да се разглеждат в контекста на цялата уредба на въпросите, които са се поставяли при извършването на многократните промени в уредбата. Трябва да се съобрази, че тези промени засягат цялата система от правила в тяхното единство и развитие и целите на закона. Тези цели не могат да се пренебрегват, защото те са в основата на различното отношение и различното третиране от държавата на жилищно-спестовните влогове в сравнение с другите влогове на гражданите през всичките години на обществено-икономически промени. Промените в правната уредба не се изчерпват с промяната на заглавието на закона (ДВ, бр. 100 от 2008 г). Променен е предметът на правно регулиране (чл. 1) – определят се условията и реда за уреждане правата на граждани, притежаващи жилищно-спестовни влогове в ДСК към 31 декември 1990 г. Има разлика от предмета на закона преди промяната 2008 г. отнасящ се до „закупуване на.... жилища”. При тази промяна на предмета, между впрочем, което сочи, че няма придобити права, могат да се установяват и нови условия, които актуализират и допълват регламентацията като съобразяват възприетия социален критерий, съответстващ на цялата предходна уредба. Това се вписва напълно в настоящите обществено-икономически и социални условия - уреждат се условия на придобиване на право на компенсация. Това е един балансиран и социално оправдан подход при регламентацията. Съобразяването на имуществен критерий при уреждане на имуществени отношения не е в противоречие с основни начала на Конституцията и по-специално на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Съобразяването на този критерий е в съответствие с принципа на справедливост, положен в основата на правото. Той е отразен в Конституцията, защото равенството е само израз на този принцип. Той е въплътен в равенството и може да има нарушаване на принципа на равенство, само когато е нарушена справедливостта. А тя ще остане засегната и незащитена, ако всички вложители по жилищно-спестовни влогове получат право на компенсация. През целия период на съществуване на жилищно-спестовните влогове те са били на особен, различен режим в сравнение с режима на другите влогове на гражданите и вложителите по тях също не по-малко са ограничавани от миналото централизирано влогонабиране и са понесли рисковете и последиците на инфлацията, на деноминацията и на преустройството на финансовата и банковата система и оттеглянето на държавата. Става дума за социално оправдано отклонение от принципа на равенство, когато вложителите по жилищно-спестовни влогове са поставени в положение различно от притежателите на други влогове. Затова и отклонението следва да бъде лимитирано чрез поставянето на условия, които ограничават правото на компенсация. Това не нито ограничаване в правата, нито предоставяне на привилегия, а е гаранция за установяване и упражняване на права в съответствие със справедливостта. И щом е възприета определена рамка за този вид влогове с поставянето на условия, то в тази социална рамка е възможно въвеждането на критерии, които следват и подчертават социалния подход при определяне правоимащите на компенсация. Този подход впрочем е подчертан и в разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от закона и защитава действително интересите на вложителите при условия и механизъм съобразени с изискването за справедливост. Съобразяването с конституционните начала е постигнато чрез посочването не на един, а на няколко критерия, които в своята съвкупност изразяват при настоящите обществени условия и натрупаните проблеми справедливо законово разрешение в съгласие с Конституцията.

Съдия: Цанка Цанкова