Решение № 5488 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/, подадена от Л. А., гражданин на Република Молдова, чрез пълномощник адв. Г. Аргиров, против решение № 40334 от 03.12.2025г. постановено по адм. дело №8907/2025г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като тези касационни основания се извличат от съдържанието на касационната жалба. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба и излага съображения по същество. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът – ЗА директор на Дирекция „Миграция" към Министерство на вътрешните работи, чрез упълномощен ст. юрк. Пенева, оспорва жалбата и моли решението на съда да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Л. А., гражданин на Молдова, срещу Отказ рег. №5364р-15448/09.07.2025г. на ЗА директор на дирекция „Миграция“ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Р.България. Административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че чужденецът е от български произход, поради което има право да получи разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, но същевременно е налице отрицателно становище на ДАНС. В конкретния случай съдът е приел за доказано, че е изпълнена хипотезата на чл. 10, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЧРБ с оглед отрицателното становище на ДАНС. За неоснователен е приет довода, че чужденецът няма влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 10, ал.1, т. 4 от ЗЧРБ не изисква такава, а е достатъчно да са налични данни, каквито безспорно са налице. Решението е правилно. С оспорения пред административния съд отказ на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4от ЗЧРБ, както и предвид постъпило на основание чл. 22, ал. 4 от ЗЧРБ отрицателно становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ е отказано предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България на А. Л., гражданство Молдова. Според чл. 26, ал. 1, от ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване в посочени случаи, сред които е този по чл. 10, ал. 1, т. 4, от ЗЧРБ - когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държава. Наличието на хипотезата на чл. 10, ал.1, т. 4 от ЗЧРБ се доказва с представеното отрицателно становище на ДАНС, поради наличие на данни, че чуждия гражданин е ангажиран с дейност по незаконно подпомагане на нелегални мигранти да преминават и пребивават на територията на Република България. С обжалваното съдебно решение административният съд правилно е отхвърлил оспорването на Л. А.. Становището от ДАНС не само е част от процедурата и е задължително за административния орган, същото съдържа информация за правнозначими факти, същият неправилно е сочен от касатора като формален доклад. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците, което съгласно чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", което има задължителен характер за дирекция "Миграция" и за отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. В случая по делото не е спорно, че е изразено отрицателно становище от ДАНС с вх. № 47/03.07.2025 г. по описа на Дирекция "Миграция" към МВР. Отрицателното становище на ДАНС е обвързващо за водещия производството орган безспорно, когато касае сигурността. Така становището на ДАНС в хипотезата на чл. 22, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ представлява и мотиви на акта, с който се отказва предоставяне на съответното право. Това становище не подлежи на отделен контрол и е част от съгласувателната процедура по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ и чл. 57, ал. 1 ППЗЧРБ, имащо задължителен характер за Дирекция „Миграция“, но законосъобразността му се преценява при оспорването на крайния акт, тъй като се засяга правната сфера на лицето. В този смисъл е и т. 2 от решение от 22 септември 2022 г. на СЕС по дело С-159/21 - не се допуска национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, то решаващият орган да е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. В проведеното съдебно производство не е оборено становището на ДАНС. Представено е свидетелство за съдимост, от което е видно, че чужденецът не е осъждан, но съгласно становището на ДАНС изрично е посочено, че чужденецът е привлечен към наказателна отговорност за престъпление за което е образувано досъдебно производство. Липсват данни делото да е приключило с оправдателна присъда, както и че чужденецът с действията си може да постави в опасност сигурността на българската държава. От страна на оспорващия в съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства за оборване на констатациите, установени с доказателствата по преписката. Тук е мястото да се посочи, че релевантно и достатъчно основание за наличието на хипотезата на чл. 26, ал.1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал.1, т. 4 от ЗЧРБ е наличието на данни за извършен опит от страна на чуждия гражданин за незаконно извеждане на чужденци в други държави, каквито в настоящия случай са безспорно установени. За прилагането на мярката не е необходимо да е безспорно доказано деянието, а е достатъчно и само да са налице данни за това. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 102,26 евро представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,