Решение № 4301 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2009 г.

Решение № 4301 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационна жалба на "Елва Инк" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Алеко Константинов" № 42, представлявано от управителя Ясен Стефанов Василев, против Решение от 21.04.2008 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 2987 по описа за 2004 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт /ДРА/№ 556/10.09.2003 г. на данъчен орган при ТДД София, мълчаливо потвърден от директора на РДД София /сега Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП/, в частта му, относно определените преки данъци за данъчни периоди 1998 г. и 1999 г. въз основа на увеличение на финансовите резултати на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) и в тази относно начислен ДДС в размер на 1 017,18 лв. В съдебното заседание на 17.03.2010 г. касаторът прави възражение за изтекла 10 годишна погасителна давност относно задълженията за данък печалба и данък общини за 1998 г. и съответни лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно потвърждаване на увеличението на ФР за посочените периоди и неправилно прилагане на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) относно документалната обоснованост на разходите по процесните договори за търговско представителство. Не била отчетена правната природа на договора за търговско представителство по чл. 32 от Търговския закон. В частта по ЗДДС неправилно е приложен чл. 34, ал. 4 ЗДДС (отм.) /в сила до 1999 г./ и чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) /в сила до 2007 г./ относно доставките, свързани с договора за консигнация. Иска отмяна на съдебното решение и на ДРА в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Павлова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съдът съобрази следното:

Спорни пред първоинстанционния съд са били: 1/ увеличението на финансовите резултати на ревизираното лице за 1998 и 1999 г. съответно със сумите 105 849,39 лв. и 101 179,69 лв., отчетени като разходи за външни услуги по типови договори за търговско представителство с чуждестранни лица и определените при това преки данъци и 2/ допълнително определен ДДС за продажби под цената на придобиване в размер на 1 017 лв.

1. Не е било спорно пред съда, че издадените от чуждестранните лица по договорите за търговско представителство фактури не съдържат търговския адрес и подписите на представляващите фирмите лица, както и че плащания по тези фактури не са осъществени, с изключение на един превод на 8 000 щатски долара по банкова сметна на лице в Малта. Отделно от това, съгласно договорите за търговско представителство единствено търговският представител има право да сключва сделки от името и за сметка на принципала /ревизираното лице/ като доказателства за такава дейност не са представени както в ревизионното производство, така и в останалите фази на данъчния процес. Единствено фактът, че ревизираното лице е извършвало стопанска дейност, свързана със страните, където са седалищата на посочените търговски представители, не може да се приеме достатъчен за документалната обоснованост на направените разходи на немалка стойност. При тези факти, първоинстанционният съд с основание е потвърдил ДРА в тази част.

Направеното в касационното производство възражение за изтекла погасителна давност в полза на касатора за задълженията му за преки данъци за 1998 г. е основателно. Пределният 10-годишен давностен срок по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) е започнал да тече на 01.01.2000 г., тъй като началото на срока е първи януари на годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение /в случая това е 1999 г./ и е изтекъл на 01.01.2010 г. Неоснователно ответникът по касационната жалба поддържа, че възражение за погасителна давност може да се направи едва в изпълнителното производство. Действително, от доктринална гледна точка, изтичането на давностния срок не погасява вземането, а само правото на иск за претендирането му и длъжникът би могъл да плати доброволно задължението си, но след направеното от него възражение за давност явно не желае погасяване на задължението чрез плащане. На осн. чл. 168, т. 3 ДОПК изтичането на давностен срок е основание за погасяване на публичното вземане. Предвид това, първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в посочената му част за данък печалба и данък общини за 1998 г. и в съответната й част за разноските следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което ДРА в тази част бъде отменен като незаконосъобразен.

1. Относно непрякото облагане, фактите са били следните: Ревизираното лице е получател по доставки на резервни части с изпълнител "Лада България" ООД, като в същото време то е доставчик на своя доставчик по договор за продажба на тези части на консигнация. Не е било спорно, че данъчната основа на доставките по придобиването на частите от страна на ревизираното лице е по-висока от тази на продажбите на тези стоки от страна на ревизираното лице т. е има продажби на загуба, съответно - сумата на приспаднатия от ревизираното лице данъчен кредит като получател по тези доставки е по-висока от сумата на начисления ДДС върху продажбите от негова страна на същите стоки. Жалбоподателят е поддържал, че доставната стойност на частите следва да се определи като покупната за него цена се намали със стойността на комисионната по комисионния договор. Правилно СГС, в решаващия си състав е приел, че няма основание за намаление на доставната цена със стойността на комисионното възнаграждение на ревизираното лице, тъй като са налице две групи доставки - едните - по покупко-продажбата на резервните части, по които ревизираното лице е получател и другите - по предоставяне на услуга от страна на ревизираното лице в полза на "Лада България" ООД, срещу което последното плаща на ревизираното лице комисионно възнаграждение. Данъчните основи на двете доставки са различни и няма нормативно основание за претендираното приспадане, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Още повече, че в договора за продажба на консигнация от 09.12.1996 г. - чл. 16 - изрично страните са уговорили включване на размера на комисионното възнаграждение в издаваните от собственика на вещите, продавани на консигнация, данъчни фактури.

При този изход на процеса касаторът следва да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 6,08 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение