Решение № 842 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2013 г.

Решение № 842 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Борис Неделчев Жечев, против решение № 7251 от 27.12.2012 г. по адм. д. № 3646/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Национален осигурителен институт /НОИ/, чрез процесуален представител Галина Николова, с писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени исковете на Борис Неделчев Жечев срещу Националния осигурителен институт за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие неиздаване на УП-2 и УП-3 в размер на 2202,77 лева за периода от 07.02.2006 г. до 08.03.2011 г., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно с лихвите върху двете главници за периода 07.02.2006 г. до 08.03.2011 г. и иска за заплащане на законната лихва от 08.03.2011 г. до окончателното изплащане на всички суми. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. По делото правилно е прието, че за успешно провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е необходимо установяване от страна на ищеца на следните три кумулативно предвидени предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица при осъществяване на административна дейност; 2. причинена вреда и 3. причинно-следствена връзка между вредата и акта, респективно действието или бездействието, на административния орган и длъжностните лица. В настоящия случай не е доказана първата предпоставка за уважаване на претенцията по ЗОДОВ. Както правилно е посочено в обжалваното решение издаването на документи за осигурителен доход и стаж, каквито са УП-2 и УП-3 по силата на чл. 5, ал. 7 от КСО е в тежест на осигурителя, а не на НОИ. Правилно не е кредитирано с доверие от страна на съда сочените от Борис Неделчев Жечев разпоредби на чл. 108 и чл. 108а от КСО, именно поради факта, че тези разпоредби визират правомощия на контролните органи на НОИ и с тях не се вменява задължение на ответника по иска да издава УП-2 и УП-3. Гореспоменатият контрол се осъществява от НОИ при упражняване на правомощията по чл. 108 от КСО, но не по съдебен ред и ако НОИ констатира неизпълнение на това задължение, както и на задължително предписание на контролен орган, нарушителят/осигурител носи административно-наказателна отговорност. От тук правилно е изведен изводът, че неиздаването на удостоверения от страна на осигурителя, не може да бъде причислено като административна дейност на НОИ, от която могат да се претендират вреди, защото НОИ не притежава нито правомощия, нито пък има задължения да издава УП. Правилно съдът е приел за неоснователно и твърдението на Борис Неделчев Жечев за наличие на бездействие от страна на НОИ поради факта, че по всяка молба подавана от касационния жалбоподател до НОИ, последният е предприемал съответните действия и е уведомявал надлежно Жечев за предприетите действия. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение