Решение № 13195 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2020 г.

Решение № 13195 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата) при район "Сердика". Жалбата е срещу решение № 562 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 10887/2019 г. от Административен съд София-град. С него по жалба на К. Китова е отменено решение по протокол № 6/21.08.2019 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Сердика", с което е отказано на К. Китова да бъде включена в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Сердика" - Столична община (СО), и преписката е върната на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Сердика" за ново произнасяне по заявление вх. №РСР 19-ГР94-1128/26.06.2019 г. на К. Китова в едномесечен срок от получаване на преписката в изпълнение на влязлото в сила съдебното решение. С касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на решение по протокол № 6/21.08.2019 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО. Ответникът – К. Китова с представени по делото писмен отговор и писмена защита, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че липсват касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на К. Китова против решение по протокол № 6/21.08.2019 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Сердика". С него е отказано на К. Китова да бъде включена в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Сердика" - Столична община. С обжалваното решение № 562 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 10887/2019 г. от Административен съд София-град, е отменено решението по протокол № 6/21.08.2019 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Сердика" и преписката е върната на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Сердика" за ново произнасяне по заявление вх. №РСР 19-ГР94-1128/26.06.2019 г. на К. Китова в едномесечен срок от получаване на преписката в изпълнение на влязлото в сила съдебното решение. За да постанови този резултат съдът е счел, че атакуваният административен акт в мотивите на оспорения акт не са изложени обстоятелства, които да обосновават липсата на която и да е предпоставка по чл. 5 от НРУУРОЖТСО за картотекирането на К. Китова. Съдът е счел за ирелевантни в производството по жалбата срещу отказа за картотекиране обстоятелствата за конкретната група, в която следва да се картотекира заявителят. Приел е, че тези обстоятелства следва да се преценят при картотекирането и при евентуална жалба срещу определена вече конкретна група. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди недопустимост на обжалваното съдебно решение поради неизчерпано задължително административно обжалване по чл. 10, ал. 4 от НРУУРОЖТСО. Според тази разпоредба протоколът с решението на комисията се връчва на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред кмета на района по реда на Закона за административното производство. Кметът на района се произнася в четиринадесетдневен срок с мотивирано решение, с което се изчерпва възможността за обжалване по административен ред. Настоящият съдебен състав счита, че от тази разпоредба не следва извод за задължително административно обжалване, което да изключи правото по чл. 148 от АПК на страна в административното производство да оспори административния акт направо пред съд. Според последната разпоредба административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Или правото по чл. 148 от АПК може да бъде изключено само ако в АПК или в специален закон е предвидено задължително административно оспорване. В случая с нормата на чл. 10, ал. 4 от НРУУРОЖТСО е предвидено административно оспорване, но не и задължително такова. Освен това предвиденото административно оспорване е в подзаконов нормативен акт, а не в АПК или в закон, каквото е предвиденото изключение в чл. 148 от АПК. НРУУРОЖТСО и в частност правилото на чл. 10, ал. 4 от нея е прието преди влизане в сила на АПК и съдържа препращане към отменения ЗАП. След влизане в сила на АПК следва да се приложи този закон, а не подзаконовата разпоредба на чл. 10, ал. 4 от НРУУРОЖТСО, тъй като АПК е по-висок по степен нормативен акт. В този смисъл определение № 3168 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2804/2013 г., VIII отд., определение № 15028 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2017 г., III отд. С обжалваното решение административният съд правилно след анализ на условията за установяване на жилищни нужди и картотекиране по чл. 5 от НРУУРОЖТСО, е приел, че оспорващата К. Китова е отговаряла на всички условия на тази разпоредба. Въпреки, че тя е била с настоящ адрес в жилище – общинска собственост, това не е основание за отказ за картотекиране. Според чл. 6, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖТСО се посочват данни за вида, размера, собствеността и продължителността на фактическото обитаване на имота, за който заявителите имат настоящ адрес. Но не е предвидено изискване кандидатите за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата да установяват основанията, на които са регистрирани на този адрес, каквото е едно от основанията за постановения отказ. Правилно също така първоинстанционният съд е приел, че спрямо К. Китова не е било налице отрицателното условия по чл. 5, ал. 2, т. 8 от Наредбата, тъй като спрямо нея не е изпълнена процедура по чл. 65 от ЗОС за изземване на общинско жилище. Доводите в оспорваното пред административния съд решение по протокол № 6/21.08.2019 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО за наличие на заповед №РД-4805-3/19.06.2015 г. на кмета на СО, район "Сердика" (непредставена по делото), с която е отменена настанителна заповед №РД-0904-37/11.07.2006 г. на кмета на район "Сердика", СО, не установяват отрицателното условия по чл. 5, ал. 2, т. 8 от Наредбата. Така е, защото не се установява К. Китова и членовете на нейното семейство или домакинство по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на Наредбата, да са адресати на тази заповед. Нито, че заповед № РД-4805-3/19.06.2015 г. е заповед по чл. 65 от ЗОС за изземване на общинско жилище, както и че такава заповед е изпълнена, каквито са изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 8 от НРУУРОЖТСО. Неоснователно е оплакването на касатора, че К. Китова не е отговаряла за степен на жилищна нужда за нито една от групите по чл. 8 от НРУУРОЖТСО. Както правилно е приел административния съд определянето на конкретната група по чл. 8 от НРУУРОЖТСО е след изпълнение на условията по чл. 5 от НРУУРОЖТСО. В случая след връщане на преписката и преценка на обстоятелствата по чл. 6, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖТСО следва да се прецени дали са налице условията по чл. 8, ал. 1, т. 5 и ал. 2 във вр. с чл. 17 от НРУУРОЖТСО. В тази връзка изложените в обжалваната заповед мотиви са неясни и от тях не се установява какво е законовото основание за постановения отказ. По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер с представения договор за правна защита и съдействие. Поради това Столична община следва да бъде осъдена да заплати на К. Китова сумата от 600 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,