Решение № 4091 от 18.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието срещу Решение 4701/08.07.2022 г. на Административен съд София град (АССГ) постановено по адм. дело 10247/2021 г., с което е отменена Заповед ЧР-03-114/03.09.2021 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на Т. Тодоров е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в Областна служба Изпълнение на наказанията - гр. София. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е направил погрешни изводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ при издаване на оспорената заповед. Излага съображения, че предвид представените доказателства е налице основание за налагане на дисциплинарното наказание. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се остави в сила оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Даганова. Ответникът по касация Т. Тодоров, в писмени бележки и съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Златкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед ЧР-03-114/03.09.2021 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 на инспектор Т. Тодоров главен надзирател III-та степен в сектор Арести при Областна служба Изпълнение на наказанията София е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. От мотивите на Заповед ЧР-03-114/03.09.2021 г. се установява, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е приел, че Т. Тодоров е извършил две групи нарушения, а именно: 1. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11, изр. първо ЗМВР 2. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 , вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и точно е установил фактите по делото. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. За да отмени цитираната заповед, АССГ е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР. Последното се изразява в това, че ДНО, доколкото е приел, че служителят е извършил две групи нарушения, предвиждащи различни по вид наказания, не е определил конкретно наказание за всяко от тях, което е бил длъжен да направи в изпълнение на посочената разпоредба, а вместо това е определил, респективно наложил дисциплинарно наказание уволнение, което е предвидено за нарушението, посочено в точка 2 на заповедта. Административният съд е заключил още, че не е налице квалифициращият елемент на вменената за нарушена норма на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която предвижда уронване на престижа на службата, като е прието, че такова не е налице в процесния случай. Така постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че в случаите на извършване на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи съответно или по-тежкото от определените наказания (при наличие на нарушения, за които са предвидени различни по вид наказания), или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок (при наличие на еднакви по вид наказания за извършените нарушения). В тази връзка са правилни изводите на решаващия съд за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед, доколкото в същата за нарушението по точка 1 от заповедта е посочено единствено бланкетно предвиденото в закона наказание, а именно порицание за срок от шест месеца до една година без да е индивидуализирано какво точно е определеното от административния орган. По отношение на нарушението, описано в пункт 2, административният съд отново е изложил обосновани правни изводи, заключвайки, че не е налице такова по смисъла на посочената за нарушена законова норма (чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР). За да бъде осъществен съставът на същата, следва да е налице уронване на престижа на службата. В тази връзка, противно на изложеното от административния орган, не са налице данни доказващи именно това, а именно липсват данни за действия, които макар и евентуално извършени в разрез с Етични кодекс, да уронват престижа на службата, което е основният квалифициращ елемент от цитираната норма. В продължение на последното, следва да се отбележи, че решаващият съд правилно е заключил, че няма доказателства за това, действията на наказания служител да са станали обществено достояние и по този начин да са уронили престижа на ГДИН. В тази връзка, АССГ правилно е посочил, че макар и безспорно да са налице публикации в интернет пространството, същите са свързани с вече образуваното дисциплинарно производство срещу Тодоров, но не и с фактическите обстоятелства довели до него. Действията на Тодоров са станали известни единствено на служители от ГДИН, което по никакъв начин не обосновава извод за уронване на престижа на службата, респективно за извършено тежко дисциплинарно поведение, обективиращо наложеното с оспорената заповед наказание, а именно уволнение. От изложените съображения и при липса на сочените като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи и направената от ответника по касация претенция за присъждане на разноски в доказан по делото размер 1200 (хиляда и двеста) лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък на разноските и доказателства за извършеното плащане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение