Решение № 5199 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие", чрез процесуалния представител адв. А. Пачаманов, срещу решение 240/09.06.2021 г., постановено по адм. д. 257/2021 г. по описа на Административен съд Хасково. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно поради аргументи за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възраженията в касационната жалба са насочени срещу заключението за материална незаконосъобразност на издадения административен акт. Според доводите, съдът е достигнал до него след неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на релевантните за спора факти. Счита че са налице изкуствено създадени условия между проектите на ЕТ А. Али и ЕТ Н. Искендер" с цел да бъде получено финансиране в противоречие със схемата за подпомагане. Излага аргументи, че в процесния случай са налице изискуемите от практиката на Съда на европейския съюз (решението на СЕС по дело С- 432/12), обективен и субективен елементи в тази връзка. Освен това, двата проекта и обектите са функционално несамостоятелни, но решаващият състав не е обсъдил обстоятелствата за свързаност между страните, идентичността на наетите служители, координацията при извършване на обща реклама като един хотел, общият стационарен телефон за връзка. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и при условията на алтернативност отправя искания за постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на ЕТ да бъде отхвърлено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, както и присъждане на разноски, за което представя списък и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба А. Али, действащ като ЕТ А. Али , Област Хасково, [населено място], [улица], чрез процесуалния представител адв. Г. Кеседжи, в писмен отговор и в о.с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като извърши преценка по допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е законосъобразността на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/311/01170/01/04/01 от 20.10.2020 г. с изх. 01-6500/8858 на изпълнителния директор на ДФ Земеделие", с който на ЕТ А. Али е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер 391 160 лв., представляваща 100% от получената субсидия, на основание чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., т. 8.1 от договор 26/311/01170 от 08.10.2014 г., в съответствие с Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитието на селските райони 2007-2013 г." и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. От фактическа страна по делото е прието, че ЕТ е получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160 лева. на основание сключен договор 26/311/01170 от 08.10.2014 г., представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 26/311/01170. Проектът касае изграждането на Семеен хотел за селски туризъм Олимпия в УПИ I, кв. 56, [населено място], Област Хасково със сума на инвестицията 779 898,42 лв. След условията на договора, решаващият съдебен състав е разгледал извършените две физически проверки на място през периода 17.06- 28.06.2019 г., съгласно заповед РТИ-03-05/17.06.2019 г. и през периода 07.10- 14.10.2019 г., съгласно заповед 396264/07.10.2019 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат. Констатациите на служителите на ДФ Земеделие , отразени в контролните листи за резултатите от проверките, са за липса на данни и информация за неизпълнение на договорни и нормативни задължения на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ. При втората проверка е отбелязано, че не са открити факти и индикатори, налагащи извод за функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. В УПИ Ia, кв. 56, по договор 26/311/01171 от 14.10.2014 г. е изграден хотел Роксана с ползвател сестрата на кандидата А. Али ЕТ Н. Искендер . Отразено е също така, че двата хотела Олимпия и Роксана са построени на калкан в едно УПИ I УПИ Ia, кв. 56, [населено място]. Двата хотела са с огледално разположение и всеки от тях разполага със собствен касов апарат, отделни водомер, ел. табло с партида, рецепция, кухненски, складови и обслужващи помещения, паркинг и др., с тази разлика, че първият от тях разполага със СПА център, а вторият не. Между хотелите не е изградена топла връзка и не се ползват общи помещения. Като забележка е записано, че за хотелите се извършва обща реклама. От проверените документи е видно, че те отчитат плащанията по отделно и всеки от тях води самостоятелно счетоводство. На следващо място, с писмо изх. 01-6500/8586 от 15.11.2019 г. ЕТ е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, е отрито производство по издаване на АУПДВ. Изпълнителният директор на ДФ Земеделие е издал оспорения АУПДВ на 20.10.2020 г. на основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, след преценка на обясненията и възраженията на адресата като неоснователни. Заключението на административния орган е, че при извършените проверки е установено неизпълнение на задължения по договора от страна на ползвателя. Конкретните изводи за изкуствено създадени условия по чл. 7, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. с оглед получаване на безвъзмездна помощ и осъществяване на нерегламентирано предимство, са описани подробно в 7 пункта от съдебното решение. Последните са свързани изцяло с изградения в съседство сходен обект, финансиран по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 - 2013 г. Според органа, двата обекта се явяват функционално несамостоятелни - инвестиционните намерения на едноличните търговци са осъществени в един УПИ, разделен формално на два съседни парцела. Независимо от факта, че проектите са реализирани чрез калканно строителство, всъщност те представляват една обща сграда с две еднакви огледални половини. При липса на архитектурна или визуална разлика между двата обекта, реалните помещения за настаняване на гости са общо 34 броя или над допустимия максимум за подпомагане от 20 броя съгласно ч. 19 от цитираната наредба. Инвестиционното намерение е разделено формално в две проектни предложения с цел заобикаляне на ограничението за максимален размер на общите допустими разходи, определени в чл. 8, ал. 2 на наредбата. Това поведение правилата за предоставяне на помощ по de minimis, съгласно Регламент 1998/2006 г., тъй като са получени субсидии по два отделни проекта по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. Документалното спазване на всички изисквания, при наличие на икономически и лични връзки между Н. Искендер и А. Али, в процесния случай представлява отклонение от преследваните цели на регламента и злоупотреба от страна на бенефициера. От обективна и субективна страна са изпълнени необходимите елементи за това по смисъла на тълкувателната практика на СЕС. За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, в които са направени съответните констатации и са дадени отговори на поставените въпроси. От правна страна е прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на процедурните правила. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са отхвърлени като неоснователни. Административното производство е протекло по реда на ЗПЗП във вр. с Наредба 30 от 11.08.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗПЗП. Установяването на всички факти и основания за издаване на акта, според съда, е задължение на административния орган. След рефериране към изискванията на нормативната уредба и разясненията на СЕС, съдържащи се в мотивите по дело С-515/03 (Eichsfelder Schlachtbetrieb GmbH, ECLI:EU:C:2005:491) и по дело С-434/12 ( Слънчева сила ЕООД, ECLI:EU:C:2013:546), е формиран извод, че географската връзка между инвестиционните намерения за изграждане на двата хотела и отношенията на родство между физическите лица, действащи като ЕТ, не обосновават изводите на издателя на акта. Не са налице събрани доказателства, водещи до извод за отклонение от целите по мярката. Фактическото разделяне на недвижимите на двамата търговци имоти, придобити чрез дарение от родителите, е извършено достатъчно назад във времето и не подкрепя извода за умишлена координация на действията. Административен съд Хасково е отменил процесния АУПДВ като незаконосъобразен, след като е обсъдил отделните обстоятелствата и заключенията на вещите лица и е приел, че в процесния случай не е налице необходимия субективен елемент, за да се приеме, че двата хотела в действителност представляват един общ инвестиционен проект. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор по фактите, които са изяснени последователно в съдебния акт. Решаващият съдебен състав е извършил цялостен анализ на събраните доказателства и е изложил логически правни мотиви. Спорът по настоящото дело се свежда до това дали преценката на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на АУПДВ 23/311/01170/01/04/01 от 20.10.2020 г. е правилна. Предмет на съдебен контрол са основанията по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. по отношение на сключения от ЕТ договор 26/311/01170 от 08.10.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект 26/311/01170 за изграждане на Семеен хотел за селски туризъм Олимпия в УПИ I, кв. 56, [населено място] , Област Хасково. Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните правилно и е обсъдил ангажираните доказателства в тяхната съвкупност. Постановеното в резултат на това решение се явява законосъобразно и не страда от наведените в касационната жалба пороци. Настоящата съдебна инстанция споделямотивите на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г.) относно реда за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ, а така също и по съществото на повдигнатия правен спор. По наведените възражения в касационната жалба е налице произнасяне със съдебното решение, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, мотивите за тяхната неоснователност не следва да бъдат преповтаряни отново. На първо място, чрез заключенията по СТЕ и по ССчЕ по делото е установено, че реализираният по одобрен проект - хотел Олимпия в УПИ I, кв. 56, [населено място], не е функционално несамостоятелен по смисъла на § 1, т. 32 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., от изградения в съседство хотел Роксана в УПИ Ia, кв. 56. И двата хотела разполагат с необходимите активи и технически помещения за извършване на самостоятелна стопанска дейност, водят отделна счетоводна отчетност, самостоятелни паркинги, кухни, рецепции, стаи за обслужващия персонал, отделни водомери и електричество и др. като не ползват общи помещения или инфраструктура. В хода на първоинстанционното дело не са направени оспорвания срещу констатациите на вещите лица, не са зададени уточняващи въпроси от страна на касатора или да е поискана допълнителна експертиза, ако действително е имало съмнения в тази насока. Пред настоящата инстанция не е дадено разумно обяснение на факта, че в преобладаващата си част констатациите на вещите лица съвпадат с тези от извършените проверки на място при ЕТ А. Али през периода 17.06- 28.06.2019 г., и съответно по втората през периода 07.10- 14.10.2019 г. Неотносими към спора са поддържаните аргументи (отразени и на стр. 2-3 от процесния АУПДВ), че използването на еднакви материали, идентичната вертикална планировка и визия на процесните обекти, изградени при калканно строителство, води до извод за един общ обект. Ако бъде възприет подобен избирателен подход в административната практика, който не почива на законови правила, би се стигнало до абсурдни практически резултати. В продължение на горното, като противоречащи на нормалния икономически оборот могат да бъдат разглеждани и останалите обстоятелства, които изчерпват констатациите при издаване на АУПДВ от обективна страна за използване на обща реклама за дейността, общ телефонен номер, полагане на допълнителен труд по договор от едни и същи лица в двата обекта. По отделно и в съвкупност посочените факти не доказват наличие на изкуствено разделяне на туристическата дейност по двата проекта, нито ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. Обстоятелството, че проектите са реализирани в два съседни УПИ, самостоятелно обособени близо 5 години преди одобрението им, не представлява ползване на обща инфраструктура по смисъла на т. 32 от ДР на Наредба 30. Решаващият съдебен състав се е позовал правилно на тълкувателната практика на СЕС по цитираното по-горе дело С-434/12 г. Според т.т. 29-31 от мотивите на СЕС, за да се докаже наличие на злоупотреба от потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази уредба, не е постигната, и от друга страна е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (в този смисъл и т. 39 от дело С-515/03). Наличието на тези два елемента следва да се установи от националната юрисдикция, като доказването трябва да е съгласно правилата на националното право, стига да не накърнява действието на правото на Съюза. Именно в този контекст следва да се тълкуват понятията изкуствено създаване" на условията, необходими за получаване на плащане и облага в противоречие с целите" по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 65/2011. Изводите на решаващия състав за липса на субективния елемент в процесния случай, което се поддържа от касатора, са обосновани в съответствие с фактите и липсата на доказателства в тази насока. Както стана ясно, разгледаните по-горе обстоятелства, на които се е позовал административния орган при издаване на акта, не установяват субективното намерение на кандидата за плащане единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Различни фактически основания в тази насока не се заявяват. Следва да се припомни отново, че в т. 48 от дело С-432/2012, СЕС изрично постановява, че член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане на основание на схема за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. . Следователно, само по себе си обстоятелството, че лицата са в роднинска връзка по между си, не е достатъчно за да отрече констатираната пълна самостоятелност на двата инвестиционни проекта в технически и икономически план. От него следва, че твърдението в акта за съществуване на икономически връзки между субектите, нарушаващи правния ред и обичайните отношения, е направено единствено на база предположение и не може да се приеме, че са налице условията за прилагане на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 65/2011. На последно място в мотивите на оспореното решение се посочва, че ако бъде извършена преценка за датата на откриване на конкретното производството, процесният АУПДВ ще се окаже незаконосъобразен и на друго основание производството е започнало извън 5 годишния период на мониторинг, тъй като договорът за безвъзмездна помощ е сключен преди 2015 г. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 25, ал. 3 от АПК, производството е образувано с писмо от 15.11.2019 г. Настоящата инстанция приема мотивите за правилни, но предвид отмяната на акта по същество, това обстоятелство не води до различен краен резултат по спора. Гореизложеното води до заключение, че като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия на това основание, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременното заявеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар за тази инстанция. При преценка на възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението се констатира, че същият действително надхвърля размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1/2004 г. или при материален интерес по делото от 391 160 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 6 442 лв. На тази плоскост - настоящият съдебен състав не намира, че защитаваният значителен интерес или процесуалната активност на ответника могат да доведат до извод за дело с ниска фактическа и правна сложност. По касационната жалба е представен отговор от ответника, в хода на делото е мотивирано и подкрепено с доказателства искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение по силата на закона чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в о.с.з. оспорването се поддържа и са представени защитни аргументи в писмен вид. С оглед на посоченото, заплатеното възнаграждение в размер на 9 300 лв. за касационната инстанция следва да бъде присъдено изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,