Решение № 395 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12212/2015 г.

Решение № 395 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12212/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. и от "Омари трейдинг енд кънстракшън" ООД гр. С., против Решение № 5396 от 03.08.2015 г. на Административен съд- С. град (АССГ) по АХД № 5611/2014 г. Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ с № 2191306683 от 03.01.2014 г., поправен с ревизионен акт № 1418987/04.04.2014 г., издадени от А. Г. М., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., възложила ревизията и Ц. Г. Р., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията в следните части: за данъчен период месец юли 2011 г. като е установен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 9012.91 лева главница и съответните лихви; за данъчен период месец септември 2012 г., като е установен резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 121.25 лева, както и в частта, с която дирекция ОДОП В. е осъдена да заплати разноски по делото след компенсация в р-р на 53,85 лв. "Омари трейдинг енд кънстракшън" ООД гр. С. обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА в останалата обжалвана част. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" и неоснователност на касационната жалба на "Омари трейдинг енд кънстракшън" ООД . Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на спора пред АДмС - С. град е бил ревизионен акт № 2191306683 от 03.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта, в която е изменен и потвърден с решение № 685/22.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С., поправено с решение № 1004/04.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С.. За да обоснове формирания краен правен извод за частична неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е също така, че ревизионният акт е материално законосъобразен в частта на установените с него задължения за ДДС в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от различни доставчици на строителни материали и услуги поради нереалност на доставките. Първоинстанционният съд е счел за основателен извода на приходните органи, че ревизираното дружество неправилно е увеличило отчетната стойност на извършените продажби на недвижими имоти с цялата стойност на правото на собственост на УПИ V - 18, кв. 279а по плана на Зона Б - 19, находящо се на ул. "Ц." ..№..., поради което правилно в РА с цялата стойност е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и е установен данъчен финансов резултат печалба от 260 934.43 лева. Отхвърлено е и като неоснователно възражението на ревизираното лице относно извършената корекция с РА на декларирания финансов резултат на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО въз основа на определената средна себестойност на кв. м. построена площ, както и относно увеличението на основание чл. 78 от ЗКПО финансовият резултат с неосчетоводени приходи от продажба на недвижими имоти по цената в нотариалните актове. Решението е частично правилно. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. С.: Жалбата е основателна поради допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда. От съда не са изложени конкретни съображения по какъв начин е стигнал до извода за липса на спор между страните, че не следва да се начислява допълнителен ДДС в размер на 336.19 лева в резултат от включване в данъчната основа за облагане на дължимите данъци и такси за продажба на недвижими имоти, на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В решението си № 685/22.04.2014 г. директорът на дирекция ОДОП С. е приел, че видно от приложените нотариални актове, единствено в № 75/30.06.2011 г,, т. Ill, per. № 9094, дело № 403/2011 г. за извършена продажба на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД изрично е договорено, че разноските по нотариалното дело се разделят поравно между страните. Във връзка с това е констатирано, че е налице основание данъчната основа на доставката да бъде увеличена с половината от сумата на местния данък, таксата вписване и нотариалната такса, което представлява сума в размер на 840,48 лв. и данък 168,10 лв. В резултат на това установения с РА резултат по ЗДДС за данъчен период м. 07.2011 г. е изменен с Решението на Директора от данък за внасяне в размер на 9 349,10 лв., на данък за внасяне в размер на 9 181,00 лв., ведно със съответните лихви. Не е уточнено и по какви конкретни съображения е приет установения от съда резултат по ДДС за данъчен период м. 09.2012 г. освен общият мотив, че за директора не е налице правно основание за извършване на корекция. Не е съобразено в мотивите и че решението на директора е поправено относно същия данъчен период. В тази част съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е препятствана възможността на касационната инстанция за проверка на правилността на постановеното решение. Решението подлежи на отмяна в тази си част и връщане на ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да изложи конкретни съображения по отношение процесните данъчни периоди. По жалбата на "Омари трейдинг енд кънстракшън" ООД: Настоящата касационна инстанция намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни. Неоснователни са доводите на касатора към процесуалната дейност на съда по преценка на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства. В мотивите на решението съдът ясно е посочил кои факти са установени и въз основа на кои конкретни доказателствени източници. Правните му изводи са съобразени с правилата за разпределение на доказателствената тежест. Възраженията на дружеството за съществени процесуални нарушения по време на ревизионното производство предвид извършването на ревизията по общия ред подробно са обсъдени от първоинстанционния съд, като становището му се споделя изцяло от настоящия състав. Правилно е прието в първоинстанционното решение, че ревизията е проведена по общия ред, след като е установено, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което приходните органи са били длъжни да установят фактите и обстоятелствата, на които основават своите правни изводи. Правото на защита на ревизираното лице не е било засегнато по никакъв начин. За да е налице допуснато съществено процесуално нарушение следва съществено да е накърнено правото на защита на лицето или при липсата на такова нарушение, органът да бъде мотивиран да постанови акта си в противен смисъл. В случая тези обстоятелства не са налице. Всички възражения на лицето подробно са обсъдени в обжалваното решение, в което е даден отговор при правилно приложение на закона. Неоснователно е възражението за определяне на данъчната основа за облагане, включително и по ЗКПО по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Връчването на ревизионния акт след изтичане на срока по чл. 119, ал. 4 от ДОПК не е съществено процесуално нарушение, което да се отразява на неговата законосъобразност. Действията по връчването на поправката на ревизионния акт също не засягат законосъобразността на акта, а имат значение за сроковете за оспорването му. Относно фактурите, издадени от "Мони 74" ЕООД, "Вангелис" ЕООД, "Ню айдиас корпорейшън" ЕООД, "Бове" ЕООД, "Данаила"ЕООД, "Лавин груп" ЕООД и "Лазов прогрес" ЕООД, по които жалбоподателят претендира данъчен кредит, съдът обосновано и правилно е приел, че доставки на строителни материали и услуги, извършени от издателите на фактурите, не са установени и доказани по безспорен начин. Подобни фактури не фигурират в дневниците за продажби на доставчиците, част от тях не са открити на посочените адреси, друга част не развиват строителна дейност. Съдът е изложил по отделно мотиви за всеки един от доставчиците по процесните фактури, чиито доставки не приема за реално извършени, които мотиви следва да бъдат споделени. Неоснователно е и направеното в жалбата позоваване на задължителната практика на СЕС като оплакване във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение. Съобразно уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит, както по националния закон, така и според приложимата Директива 2006/112/ЕО или по отменената Ш. Д. относно общата система на данъка върху добавената стойност, е необходимо за възникване и упражняване на правото да се установи освен издаването на фактура, и осъществяване на доставка на стоки и/или услуги. Събирането на доказателства в тази връзка и преценката им се извършва от националния съд. В случая преценката на съда относно неустановеността на осъществявани доставки на стоки и услуги е правилна и се споделя от касационния съд. С оглед изложеното, крайният извод за липса на реално осъществени доставки е правилен. Неоснователни са и възраженията на касатора относно установения финансов резултат и данък за внасяне по ЗКПО за годините 2008 - 2013 г., във връзка с извършената строителна дейност и неосчетоводените приходи от продажба на недвижими имоти и право на строеж. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел за 2008 г. по отношение на УПИ V-18 кв. 279а, зона Б-19, че земята е била заведена в сметка 201, правото на собственост върху нея не е прехвърлено, не е било налице основание за отписване на актива, т. е. за отписване на цялата стойност на осчетоводения ДМА, който е неамортизуем, тъй като е продадено само право на строеж. Нарушена е разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗКПО, поради което годишният финансов резултат правилно е бил увеличен със стойността на актива. Правилно е отхвърлено и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно извършена корекция със стойността на правото на собственост, вместо с разликата между тази стойност и стойността на отчужденото право на строеж, с аргумента, че дружеството не е придобивало право на строеж и няма основание такова право на строеж да се осчетоводява като нематериален актив, съответно да се отписва. Не са представени и конкретни доказателства относно оспорването с касационната жалба на определената с РА себестойност на кв. м. Решението на съда, с което е потвърден ревизионният акт в тази част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,