Решение № 2336 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2010 г.

Решение № 2336 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение от 16.07.2010 г. постановено по адм. д. № 533/2008 г. Пернишкият административен съд е отхвърлил искането на Емилия Савова от гр. Перник с правно основание в чл. 257 АПК да бъде осъден кмета на община - Перник да сключи договор за продажба по реда на чл. 15, ал. 5 ЗУТ на 409 кв. м придаваеми към УПИ - 4832, кв. 281 по плана на гр. Перник като неоснователно. Със същото решение оставил без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ на кмета на община- Перник да продължи и приключи започналата административна процедура за изменение на ПУП- план за регулация за застрояване на част от кв. 281 по плана на гр. Перник ЦГЧ като 1. с плана за регулация се обединяват УПИ - II - за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности и УПИ - IV4843; и 2. обединяване на на УПИ - 4832 и УПИ VIII- за озеленяване и обслужващи дейности в общ УПИ - VII - 4832 и с плана за застрояване се запазва зона ЖС като са определени показатели на застрояване и е прекратил производството в тази част.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Емилия Савова с наведени оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон.

Ответникът Община - Перник чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението.

Ответниците физически лица не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на същото.

Върховния административен съд, второ отделение след като прецени наведеното касационно оплакване във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.

1. За да остави без разглеждане оспорването срещу мълчалив отказ на кмета на община - Перник да се произнесе по искането за сключване договор за прехвърляне на право на собственост е приел за недопустимо искането, поради липсата на годен за оспорване индивидуален административен акт.

Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че се касае до гражданскоправна сделка, при което административният орган не е нормативно задължен да се произнесе по искането за сключване на договора. Затова непроизнасянето не представлява мълчалив отказ подлежащ на свой ред на съдебен контрол.

Приемайки изводите за липса на предмет на оспорването, решаващият състав е постановил решението (имащо характер на определение в тази му част) в съответствие са материалния закон, поради което оплакването за неговото нарушение е неоснователно.

1. Правилни са съображенията, че хипотезата на чл. 15, ал. 5 ЗУТ не вменява задължение на административния орган да извърши фактически действия по искането за сключване на договор. Правилно е прието, че липсва в конкретния случай бездействие на органа по смисъла на чл. 256 АПК, тъй като не е бил сезиран с искане за извършване на такива конкретни действия действия, които да са му възложени по силата на закон. Действително ЗУТ като специален закон не предвижда задължение за кмета на общината за извършване на действия по сключване на на договор за прехвърляне на правото на собственост. В тази връзка не намира приложимост и хипотезата на чл. 257 АПК, защото липсва нормативен акт от който да произтичат преки задължения за органа да разгледа по същество направеното искане за сключване на граждански договор, а още по-малко е в правомощията на административния съд да го задължи в конкретния случай, както е поискано в петитума на жалбата.

При така изяснената фактическа обстановка решението е постановено в отсъствие на отменителното основание по смисъла на чл. 209, ал. 1т, 3 предл. 1 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 предл 1 АПК същото следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение,