Решение № 284 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 264/2009 г.

Решение № 284 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 264/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия А срещу решение на Апелативен съд-София от 1.04.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 175/2009 г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 52/16.02.2009 г. на Софийски градски съд. В депозираната жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като в подкрепа на визираното касационно основание се предлагат доводи, сочещи на пренебрегване фактическите данни за тежестта на престъплението и личната опасност на дееца, с поставен акцент на заявеното разкаяние и направените от подсъдимото лице пълни самопризнания. Предявява се искане за намаляване срока на определената наказателна санкция - четири години лишаване от свобода. В съдебно заседание на 9.06.2009 г. пред ВКС служебният защитник на подсъдимия А поддържа депозираната жалба по изложените в същата възражения и пледира за ревизия на обжалвания съдебен акт, при съблюдаване изискванията на чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подсъдимото лице участвува в настоящото производство, като при предоставената му последна дума моли за снизходителност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и аргументира позиция атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 52/16.02.2009 г. по н.о.х.д. № 1584/2008 г., след проведено при условията на чл. 371, т. 2 НПК съкратено съдебно следствие, Софийски градски съд е признал А. А. А. за виновен в това, че на 01.03.2007 г., при опасен рецидив отнел чужда движима вещ - мобилен телефон "Самсунг"Д 900 на стойност 416,50 лева от владението на М. Н. Големанова, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и "Б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка финализирала с решение № 128/01.04.2009 г. на Апелативен съд-София, с което първоинстанционната присъда е изменена чрез преквалификация на престъпното деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б "А" НК и намаляване на срока на наложеното наказание на четири години лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимия А е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно контролираната съдебна инстанция, на базата на признатите и възприети в рамките на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2НПК факти, в съответствие със степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е диференцирала наказателната отговорност на А. А. При определяне на наказателната санкция въззивният съд е отчел конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното деяние престъпно- съставомерни признаци (време, място, механизъм на реализираните неправомерни действия, интензитет на упражнената принуда и настъпилия вредоносен резултат, материализиран в стойностните параметри на предмета на престъплението). Проявен е юридически усет при интерпретацията на особеностите на възрастта на пострадалата Големанова и на нанесените на жертвата душевни травми-деветгодишно дете, преживяло емоционален стрес при посегателството срещу неговите личност и собственост, застрашаващ нормалното му психическо развитие. В контекста на очертаното становище визираното в касационната жалба игнориране на тежестта на престъпното деяние е голословно и доказателствено необезпечено. Обосноваващи наложеното наказание са и фактическите данни, свързани с личността на дееца, очертани в характера и спецификата на престъплението- проекция на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на А. А. извън релевантните за правната квалификация, в характеристичните справки за същия, и в приобщените писмени доказателствени материали за социалния му статус, възраст, семейство и процесуално поведение на подсъдимия по време на наказателното разследване, на които въззивната инстанция е отдала необходимото значение. В коментирания аспект ВКС не споделя депозираните в жалбата оплаквания за недостатъчна оценъчност на личната опасност на автора на престъпното посегателство, с акцентиране на изразените критичност и съжаление за случилото се, и с оказаното процесуално съдействие на разследващите органи. Убедително Софийски апелативен съд е анализирал обремененото с криминални прояви съдебно минало на А. А., сочещо на множество престъпни посегателства против собствеността (кражби, обсебване) и обуславящо изводи за формирани трайни антисоциални навици. Въззивният състав е преценил и липсата на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо подсъдимото лице и предшествуващи настоящото осъждане присъди, налагаща адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкционни последици. На плоскостта на изложеното демонстрираното от подсъдимия А разкаяние, не обуславя ревизия на атакуваното решение в претендираната от защитата посока. Подобно заключение не обуславя и направеното от подсъдимия А признание на фактите в обвинителния акт. То предпоставя съблюдаване на особената процедура по Глава двадесет и седма, чл. 370 - 374 НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и предопределя правоприлагане разпоредбата на чл. 55 НК, независимо от визираните в същата материалноправни основания, но не мотивира безусловна и прекомерна снизходителност на наложената наказателна санкция - лишаване от свобода. Безспорно при индивидуализация на наказателната отговорност в очертаните от императивните предписания на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 НПК предели се преценяват процесуалните прояви на подсъдимия в хода на наказателния процес, в обхвата на които са и депозираните самопризнания. Последните обаче следва да се оценяват с оглед тяхното съдържание и предвид характеристиките им, индициращи на процесуално съдействие при установяване на обективната истина. Ако са спомогнали действително и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не са логическо следствие от ефективната дейност на компетентните органи, те трябва да се третират като смекчаващо обстоятелство включително в санкционните рамки по чл. 55 НК (сега чл. 58а НК). Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието, социалният му резонанс и фактите, свързани с личността на подсъдимия, признанието може да обоснове определяне на наказание с по-нисък размер. Заявените от А. самопризнания в конкретния казус, обективирани във формално волеизявление пред съда, по предвидения в чл. 371, т. 2 НПК ред, не следва обаче да се интерпретират допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на наказателната отговорност, съобразно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК. Бонусът от този вид признание е предопределен от самия закон (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което същото не трябва да се абсолютизира и отъждествява с безнаказаност. (ТР 1/2008 г. на ВКС на РБ). Констатациите относно визираната правнозначима за наказателната отговорност фактология не обуславят редуциране на наказателната санкция лишаване от свобода и аргументират необходимост от социална изолация на А. А. през определения период от четири години, за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция. Очертаната позиция сочи на несъстоятелност на релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр.ал. 5, т. 1 НПК и формира вътрешното убеждение на касационната инстанция за неоснователност на искането за ревизия на въззивното решение в санкционната му част. По изложените съображения, касационният състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимия А, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд-София, с който е изменена присъда № 52/16.02.2009 г. на Софийски градски съд, по н.о.х.д. № 1584/2008 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение