Решение № 7797 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 150/2018 г.

Решение № 7797 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 150/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник група "МПСВАНД" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР К., протв Решение № 200/27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 308/2017 г., по описа на Административен съд К., с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 17 - 1139 - 000326/20.07.2017 г., с която на Р. Д. З. от с. В., общ. Н., обл. К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2"а" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ "прекратяване регистрацията на ППС с рег. № КН **** ВА за срок от 6 месеца, както и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. О. Р. Д. З., с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд К. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 17 - 1139 - 000326/20.07.2017 г., на Началник група "МПСВАНД" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР К., с която на Р. Д. З. от с. В., общ. Н., обл. К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2"а" от ЗДвП "прекратяване регистрацията на ППС с рег. № КН **** ВА за срок от 6 месеца, както и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели". За да постанови този резултат съдът е приел, че СУМПС има единствено удостоверителна функция. След изтичане на срока на валидност на удостоверението, водачът не губел своята правоспособност, а единствено бил длъжен да го поднови. При анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП съдът приема, че мярката може да се наложи единствено когато водачите никога не са притежавали СУМПС за съответната категория или то им е отнето. В казуса не била налице такава хипотеза, тъй като случаят касаел СУМПС, което било с изтекъл срок на валидност, която хипотеза не попадала в нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Обосновал е подробно, че наложената мярка противоречи на материалния закон, целта на закона и ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Решението е неправилно. Съгласно текста на относимата редакция на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. На първо място, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Фактът е от значение както във връзка с тълкуването на същата, така и във връзка с приложението на претендирания чл. 6 АПК. За приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Касационната инстанция не споделя съображенията на АС К. относно приложението на материалното право и целта на закона и мярката. Свидетелството за управление на МПС като официален удостоверителен документ е със срок, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС, разполагайки с валиден удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява /без значение факта, че лицето е положило изпит за правоспособност/. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС /т. е. без лицето да притежава такова/. Дори и след изтичането на срока на действие на СУМПС водачът да запазва правото си на положен изпит за знания и умения, както и това да ползва резултата от същия, той не запазва правото си да бъде третиран като физически годен да управлява МПС. С. изтичане на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС /т. е. то не се подновява автоматично/, към която молба да приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС категорично обосновава извода, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, съответното лице няма право да управлява МПС като попада в хипотеза на липса на такова /т. е. не притежава СУМПС дори и да е положило изпит за правоспособност/. Касационната инстанция не приема съжденията на първоинстанционния съд, че хипотезата включва единствено случаи на отнето СУМПС или изначална липса на такова/приравнена на липса на правоспособност/. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на закона. След като отмени обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество, като съставът на седмо отделение на ВАС мотивира законосъобразност на обжалваната заповед за определяне на ПАМ на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Д. З. срещу З. З. № 17 - 1139 - 000326/20.07.2017 г., на Началник група "МПСВАНД" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР К.. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд