Решение № 3055 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1502/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба на Г. Т. В., Б. П. Н., Л. С. Г., М. Х. С., Н. Б. З., К. Д. Д., И. Х. К., А. Н. М., С. К. С., Е. С. Д. и В. К. П. от гр. София, подаден чрез процесуалните представители адв. Иванова и адв. Мичев, срещу Решение 26543 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело 4561/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж 8 от 15.03.2021 г., издадено от главния архитект на район Оборище, Столична община, ведно с одобрените на 01.03.2021 г. инвестиционни проекти, и са осъдени да заплатят разноски по делото, както и срещу определение 907 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело 4561/2024 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материално-правните норми. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се прогласи нищожността на оспорения акт, а в условията на евентуалност се отмени, като незаконосъобразен, както и се присъдят съдебни разноски, съгласно приложен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Допълнителни доводи се излагат в приложени по делото писмени бележки. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на постановеното определение по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Претендира се отмяна на определението. Ответникът главен архитект на район Оборище, Столична община, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и частната жалба. Ответникът Е. Б. Й., редовно призован,чрез процесуалния си представител адв. Ангелов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на касаторите. Ответникът П. И. Д., редовно призован,не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и частна жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, поради което същата е процесуално допустима. Разгледани по същество касационната и частната жалби са основателни. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. В., Б. Н., Л. Г., М. С., Н. З., К. Д., И. К., А. М., С. С., Е. Д. и В. П. срещу разрешение за строеж 8 от 15.03.2021 г., издадено от главния архитект на район Оборище, Столична община, с което е разрешено на П. И. Д. и Е. Б. Й. изграждането на строеж Вътрешно преустройство и промяна на предназначението на Магазин за хранителни стоки с топла точка в Пекарна с консумация на място в сграда с идентификатор 68134.407.35.1.12, находяща се в УПИ XVIII 15, кв. 537, м. Зона Г-12, район Оборище, Столична община, съгласно одобрени на 01.03.2021 г. инвестиционни проекти. С приложени по делото нотариални актове жалбоподателите се легитимират като собственици на апартаменти в сграда с идентификатор 68134.707.35.1, като жалбоподателят Г. В. е собственик на апартамент 2, под който се намира самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.707.35.1.12, предмет на оспореното разрешение за строеж. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че макар същата да е процесуално допустима, като подадена в срок и от заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тя се явява неоснователна, доколкото оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателите за липса на съгласуване с министъра на културата, тъй като процесното разрешение за строеж касае вътрешно преустройство без промяна на външния вид на сградата, поради което не е необходимо съгласуване с директора на НИНКН или с ръководителя на звеното по чл. 17, ал. 3 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Въз основа на приложения по делото инвестиционен проект, съдът е обосновал извод, че в процесния случай са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 т. 4 от ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и др. замърсяване, поради и което наличието на условията по чл. 38, ал. 5 от ЗУТ преодоляват изискването на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ за решение на общото събрание на съсобствениците и изрично писмено съгласие на всички собственици непосредствени съседи на обекта. В тази връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице относно промяна на фасадата на сградата, тъй като това е станало преди процесното преустройство, както и това за наднормено шумово замърсяване, като се позовава на приложен по делото протокол от контрола на шума в помещението от 11.05.2021 г. Според съда одобреният с процесното разрешение за строеж инвестиционен проект е в задължителния минимален обхват и съдържание съгласно Наредба 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /Наредба 4/2001 г./, като част ОВК не е водеща част на проекта и не предвижда нови решения в сравнения с предходното предназначение на обекта преди преустройството. Съдът не кредитира заключението на вещото лице, че в одобрения проект е следвало да има отделна част Технологична, доколкото информацията по тази част, визирана в чл. 118 от Наредба 4/2001 г. се съдържа в другите части на проекта и техните обяснителни записки. Според съда няма пречка в случая необходимата технологична информация да се съдържа в други части на проекта, доколкото не се променя съществено технологията и предвид съществуващата преди това в магазина топла точка. По отношение на установения при огледа на място от вещото лице съвсем различен обект за изпичане на гарнирани тестени изделия /а не заготовки за сандвичи/, снабден с пещи с по две фурни и общ аспиратор /а не с един конвектомат с вграден аспиратор/, и с консумация на открито на тротоара /а не вътре в помещението на бар-плот/, съдът приема, че същите сочат на незаконен строеж, но са ирелевантни към законосъобразността на процесното разрешение за строеж. С определение 907 от 09.01.2025 г. по адм. дело 4561/2024 г. Административен съд София град, в производство по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, е изменил вторият диспозитив на съдебното решение в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателите да заплатят на Е. Б. Й. сумата в размер на 2500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение - произнасяне по некомплектована в цялост административна преписка. Разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ изрично посочва компетентният орган, който може да издава разрешения за строеж, а именно главният архитект на общината. С нормата на § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ се регламентира възможността за делегиране на това правомощие от страна на главния архитект на общината, т. е. с цитираната разпоредба е изрично разписана възможността главния архитект на общината да преотстъпва свои функции на други длъжностни лица от общинската администрация, в частност на главните архитекти на районите. Тази норма не визира ограничения за главния архитект при предоставянето на негови функции на други длъжностни лица от общинската администрация, а понятието функции безспорно включва и законово предоставени правомощия. С оглед на това и предвид на обстоятелството, че в първоинстанционното производство е оспорено разрешение за строеж 8 от 15.03.2021 г., издадено от главния архитект на район Оборище, Столична община, а не от главния архитект на Столична община, то преценката за основателността на жалбата е следвало да се извърши при съобразяване наличието или не на делегиране на правомощия от страна на главния архитект на Столична община. В конкретния случай по делото липсват доказателства относно компетентността на главния архитект на район Оборище, Столична община да издава разрешения за строеж. В нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 152, ал. 4 от АПК, съдът не е събрал доказателства, относими към приложимостта на § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Действително, с определение 7772/06.06.2024 г. и определение 19619/11.10.2024 г. съдът е указал доказателствената тежест на ответника, като с определение 22419/05.11.2024 г. е задължил ответника да представи заповед за оправомощаване да издава разрешения за строеж и е указал, че при неизпълнение ще му наложи глоба по чл. 405 от Закона за съдебната власт /ЗСВл/. В тази връзка и след непредставяне от страна на ответника на доказателството за компетентност, съдът е следвало да приложи по отношение на ответника разпоредбата на чл. 405 от ЗСВл, както и тази на чл. 89, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, доколкото изясняването на обстоятелството относно компетентността на ответника има съществено значение за преценката за валидност на оспорения акт с оглед евентуално оправомощаване на неговия издател. В тази връзка следва да се има предвид също така, че необосновано и неправилно съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, доколкото цитираната разпоредба е неприложима по отношение преценката за наличието на компетентност на издателя на разрешението за строеж. Разпоредбата, на която се позовава административният съд, регламентира не издаването на разрешение за строеж, а съгласуването и одобряването на технически или работни инвестиционни проекти. Преценката за валидност на оспорения административен акт, за която съдът следи служебно по реда на чл. 168, ал. 2 от АПК е с преюдициално значение по отношение преценката за законосъобразност по ал. 1 на чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, поради което е следвало съдът да събере доказателства за надлежно оправомощаване, респ. липса на компетентност на издателя на акта и едва след това да се произнесе по законосъобразността на акта. В този смисъл е и служебното начало по чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 171, ал. 5 от АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на горните указания. Предвид установената незаконосъобразност на оспореното съдебно решение и поради това, че в този случай съгласно чл. 226 ал. 3 от АПК по претенциите на страните за разноски във всички инстанции следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, то следва да бъде отменено и определение 907 от 09.01.2025 г. по адм. дело 4561/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на Е. Й. сумата в размер на 2 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,