Решение № 1251 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10464/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Д., чрез адв. Якимов, срещу Решение 9339/ 19.09.2024г. по адм. д. 1299/2024г. на Административен съд - Варна. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и излага доводи в тази насока. Иска отмяната му и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кмета на район Аспарухово при община Варна, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на А. А. Д., срещу Заповед КС-225А-9/15.04.2024 г. на кмета на район Аспарухово при община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, ѝ е разпоредено премахването на незаконен строеж Бетонова площадка с навес дървена конструкция, находящ се в ПИ с кад.идент. 10135.5510.440, частна собственост, урбанизирана територия, НТП ниско застрояване до 10 м. с площ от 640 кв.м., стар номер 396, кв. 23, парцел VІІІ, по КККР на гр. Варна, с адм. адрес: гр. Варна, [жк], [улица], даден е тридесет дневен срок за доброволно изпълнение и са определени последиците от неизпълнението. За да стигне до този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото и при кредитиране на приета СТЕ само в частта и досежно описанието на строежа, но е в частта, в които дава отговори на правни въпроси, установил, че: На 09.03.2023 г., 13.06.2023 г., 16.06.2023 г., 20.07.2023 г., 21.07.2023 г., 02.08.2023 г. служители от район Аспарухово при община Варна са съставили Констативни протоколи от извършени проверки на място в ПИ с идент. 10135.5510.440 с адм. адрес: гр. Варна, [жк], [улица], където са установили извършен строеж със собственик и възложител А. Д., на мястото на съборена постройка допълващо застрояване, в западната част на имота, в непосредствена близост до южната част на сграда с идент. 10135.5510.440.1, като строежът е разположен на имотната граница с идент. 10135.5510.439, като дървената конструкция навес е прикрепена към масивна ограда на ПИ с идент. 10135.5510.439. Строежът е с размери - дължина около 5м., ширина около 4 м. и височина около 2 м., изпълнен е от стандартизирани елементи за носеща конструкция, която се състои от дървен скелет от вертикални носещи елементи колони, свързани с бетонова площадка и хоризонтални носещи елементи греди, свързани в едната част с масивна каменна ограда. Връзката между отделните части на конструкцията е направена от крепежни елементи. Покривът е едноскатна дървена конструкция, разположена върху дървен гредоред, покрит с битумни керемиди, като основата е излят бетон. Приели, че строежът е изграден в периода от м. март до м. юни 2023г. според Констативни протоколи от 09.03.2023 г. и 13.06.2023 г. Строежът Бетоново площадка с навес дървена конструкция е изграден без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Процесният строеж е изграден и без становище на инженер-конструктор в нарушение на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. За установеното нарушение е бил съставен Констативен акт 28/ 17.11.2023 г. от служители в отдел Контрол на строителството при район Аспарухово при община Варна, като строежът е определен от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 и условията на чл. 12 от Наредба 1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Актът е бил изпратен на А.Д. с писмо от 07.12.2023 г., върнато като непотърсено. Залепено е съобщение на 16.01.2024 г. за КА на оградата на процесния ПИ на таблото за съобщения в сградата на район Аспарухово при община Варна, за което са били съставени Констативни протоколи от 16.01.2024 г. и 25.01.2024 г. В законово установения срок не е постъпило възражение срещу КА. Въз основа на КА 28/ 17.11.2023 г., кметът на район Аспарухово е издал и процесната заповед. Съдът извел правен извод, че процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради невъзможността му да се отдели от земната повърхност и премести като цяло без да се разруши, предвид на изляната бетонова основа под дървената конструкция. Същият е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, като изграден без строително разрешение, изискващо се за този вид строежи, не попада в изчерпателно изброените строежи по чл. 151 от ЗУТ, които могат да бъдат изпълнени без строителни книжа и документи, поради което правилно е наредено да бъде премахнат. В изпълнение на задълженията си, съдът изследвал въпроса за търпимостта на процесния строеж, и с оглед периода на изграждането му - м. март 2023 до м. юни 2023 г., приел, че не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, съответно строежът не е търпим и подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, при липса на спор между страните, че процесния строеж е осъществен без издадено строително разрешение, и като обсъдил техните възраженията, е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. В допълнение следва да се отбележи, че процесната заповед е издадена в предвидената от закона форма, съдържа всички необходими реквизити и при спазване на административно производствените правила, въз основа на Констативен акт, издаден при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и осигуряване правото на участие в процеса на адресата ѝ. Заповедта е мотивирана и законосъобразна, а адресата ѝ е съсобственик на имота, в който е изграден процесния строеж и възложител на същия. Процесният обект е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, както правилно е посочен в оспорената заповед, и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 ат ЗУТ - параметрите му не попада в изключението по чл. 151, ал.1 от ЗУТ и за него не е издавано разрешение за строеж, при задължително въведено изискване за такова с нормата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. Правилно съдът не е кредитирал заключението на приетата СТЕ, в частта, в която дава отговори на правни въпроси. Отговорът на въпроса, дали описаните от СТЕ технически характеристики на процесния обект, го квалифицират като строеж или като преместваем обект, е изцяло и само от компетентност на съда. Тук е мястото да се отбележи, че преместваемия обект не просто трябва да изпълнява изискванията по § 5, т. 80 ДР ЗУТ за възможност за отделяне на конструкцията в цялост, преместването ѝ в пространството и ползването ѝ на друго място със същото предназначение, без да се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, но и трябва да е с някое от предназначенията, описани в четирите хипотези на чл.56, ал.1 от ЗУТ, каквито процесният обект няма. В тази връзка възраженията на касатора остават недоказани и са неоснователни. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,