Решение № 3652 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7106/2010 г.

Решение № 3652 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7106/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е касационно по реда на глава Дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Колю Калев Георгиев, Панайот Калев Георгиев, Донка Николова Георгиева, Венета Панайотова Николова, Петрана Николова Петрова и Марийка Георгиева Кючукова, всички представлявани от адвокат Славов против решение № 648 от 09.12.2009 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, Втори състав по адм. дело № 741/2006 г. С него се отхвърля жалбата им, подадена като наследници на Георги Калев Къркаленджев, срещу Заповед № РД - 06 - 7706 - 20/24.01.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание в местност "Траката", землище кв. Виница, област Варна относно имоти № 603, 607, 608 и 609 от ПНИ. Поддържат доводи са неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени обжалваната заповед относно тези имоти. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение при постановяване на решението като се позовал на СТЕ и не назначил тройна такава с оглед претенцията им и за установяване на нарушенията по чл. 28 ППЗСПЗЗ с оглед техническите изисквания за изготвянето и одобряването на ПНИ. Поддържат се и нарушения при издаването на заповедта с оглед нарушения свързани с административно производствените правила по изготвянето на помощния план и ПНИ. Ответникът, Областният управител на област Варна не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна, Иван Атанасов Маринов чрез адвокат Милен Ралчев взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни, Стоян Стоянов Стоянов, Росица Александрова Георгиева, Любомир Александров Георгиев, Ганка Христова Димитрова, Борислав Маринчев Димитров и Христо Маринчев Димитров не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Процесните имоти са записани съгласно доказателствата по делото в регистъра към ПНИ на различни лица и претенцията за обособяване на новообразуван имот от имоти № № 603 и 607 не може да бъде удовлетворена, както и претенцията по отношение на имоти № № 608 и 609 поради липса на технически възможности. Доводите за необоснованост на експертизата са неоснователни, а сочените нарушения в процедурата по изготвяне на ПНИ не са от категорията на съществените. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба на касаторите срещу заповед на областния управител, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗРЗСПЗЗ/ за одобряване на ПНИ на местност "Траката" кв. Виница, землище гр. Варна в частта за имоти № № 603, 607, 608 и 609. Поддържани са доводи за незаконосъобразност, свързани с нарушения на изискванията за изработване на ПНИ в тези части, обосновани с възможността да се обособи имот за тях като бивши собственици от имоти № № 603 и 607 и от имоти № № 608 и 609 от разликите над 600 кв. м. Съдът е разгледал жалбата по същество като от доказателствата по делото и тези в административната преписка е установил правата на ползвателите, трансформирали правото на ползване в право на собственост по отношение на процесните имоти от ПНИ. От заключение на съдебно техническа експертиза е установено, че няма техническа възможност да бъде уважена претенцията на жалбоподателите, а при така проектираните граници и площ на имотите няма допуснати нарушение по чл. 28 ППЗСПЗЗ. При тези фактически и правни съображения жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. В производството по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Помощният план има съдържанието по ал. 2, респективно по чл. 28, ал. 2, а с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и при условията на § 4а, 4б и 4л ПЗРЗСПЗЗ. Техническите изисквания към изработването на ПНИ се съдържат в Правилника за прилагането на ЗСПЗЗ. Първото оплакване в касационната жалба е за нарушения при постановяване на решението относно възможността от имотите, отредени за ползвателите да се обособят разлики за бившите собственици. Такава възможност е предвидена в чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ за разликите над 600 кв. м, респективно над 1000 кв. м. В случая е установено, че от разликите над 600 кв. м не могат да бъдат образувани имоти за бившите собственици поради технически пречки свързани с площ, граници и лице. Тези факти са установени от назначената по делото съдебно техническа експертиза, заключението на което е оспорено от жалбоподателите, но поради невнасяне на депозита заключение на тройна експертиза не е било изготвено. Съдът за да стигне до други изводи, различни от тези в заключението на СТЕ следва да притежава специални знания, каквито няма. При различни експертни заключения и установявания се преценяват констативно съобразителните им части за да бъдат приети или отхвърлени и при. Експертизата е способът за установяването на фактите от значение за спорното право и в настоящия случай без нея не могат да бъдат установени твърдяните факти правопогасяващи правата на бившите ползватели, трансформирали правото си ползване в право на собственост. Дали правата придобити на основание § 4а и 4б ПЗРЗСПЗЗ съответстват на правата, отредени им с ПНИ за площ граници и съседи, както и за изискванията по чл. 28, ал. 6 и ал. 9 ППЗСПЗЗ се установява с оглед на техническите изисквания за изготвянето на помощния план и ПНИ. Служебното начало като принцип на който се позовават касаторите вменява задължение на съда да съдейства на страните съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, но не и да установява служебно всички факти и събира доказателства от значение за правилното решаване на спора. Жалбоподателите при упражняване на процесуалните си права са оспорили заключението на експертизата, но не са внесли депозита за тройна такава, поради което е неоснователно възражението, им че съдът следва да отхвърли заключението на единичната. Доказателствата по делото се преценяват във връзка едни с други и при мотивирано заключение на СТЕ няма основание то да бъде отхвърлено, при липса на други доказателства от които да се поставят под съмнение констатациите на експерта. Съдът преценява служебно наличието на правните основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта с оглед на представените от страните доказателства - чл. 168 АПК но няма задължението, както се посочи, да установява факти на които страните не са се позовали и да проверява служебно доводи каквито не са били предмет на жалбата. Поради това не е нарушение липсата на проверка за спазване на административно производствените правила в смисъла, в който се сочи в касационната жалба. Тези нарушения не са съществени и като такива не са основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен поради което необсъждането им не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението за такива нарушения поради неучастие на заинтересовани страни в съдебното производство. Нарушение като основание за отмяна има когато страната която обжалва решението не е могла да участва в процеса и по реда на обжалването брани своите права и интереси като последица от издаването на административния акт или съдебното решение. Дори да е налице такова нарушение по отношение на други страни в процеса, то не може да ползва касаторите като основание за отмяна на решението. При изложените съображения и след служебната проверка за съответствието на решението с материалния закон не се констатират основания за отмяна поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искания по разноските страните не са предявили своевременно, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение