Решение № 11737 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5191/2009 г.

Решение № 11737 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5191/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Анани Борисов Ананиев, управител и представляващ "Елит" ООД гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 9721/25.09.2008 г. по адм. дело № 9791/2008 г. на ВАС, с което е отменено решение от 05.01.2004 г. на СГС, административно отделение, III "з" състав по адм. дело № 2183/2003 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Елит" ООД по отношение доставчика "Аполоник трейд" ООД. Поддържа се, че след справка на 19.12.2008 г. в информационния масив на НАП се установило, че на доставчика е извършена данъчна ревизия и има установени данъчни задължения по ЗДДС и при тази фактическа обстановка молителя счита, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК основание за отмяна на решението. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Мирчева взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира молбата за допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска е постановено на 25.09.2008 г. по адм. дело № 9791/2008 г. С това решение е отменено решение от 05.01.2004 г. на СГС адм. дело № 2183/2003 г. и вместо него постановено друго с което е отхвърлена жалбата на "Елит" ООД срещу ДРА № 622 от 09.09.2002 г. на данъчен орган при ТДД гр. София, потвърден с решение № 494 от 18.03.2003 г. на РДД гр. София с което е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 175802.14 лева за данъчни периоди м. 11, м. 12.200 г., м. 01, м. 02.2001 г. както и в размер на 24643.70 лева и съответната лихва за забава за периода м. 05.2001 г. по доставки от "Аполоник Трейд" ООД. Молбата за отмяна се обосновава с издаване на данъчно ревизионни актове на "Аполоник Трейд" по които са му начислени ДДС и за които е поискано издаване на удостоверение от съда за снабдяването и прилагането им като доказателства. Приложен е ДРА № 1366/23.12.2005 г. със заверката, че е влязъл в сила на 26.01.2006 г. и се отнася за период от 01.09.2000 г. - 06.12.2001 г. за задължения по ЗДДС. С нова молба е поискано издаване на ново удостоверение за снабдяване с други ревизионни актове, тъй като издадения не се отнасял за периода 01.11.2000 г. - 31. 05.2001 г. която молба е оставена без уважение. При така представеното доказателство съдът намира, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК . За да е налице такова основание следва да бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представеният ДРА № 1366/23.12.2005 г. е влязъл в сила на 26.01.2006 г., а решението чиято отмяна се иска е постановено на 25.09.2008 г. при което за молителя е съществувала възможността, тъй като не е имало пречка за него като страна по делото да се снабди с представения сега данъчно ревизионен акт или с други такива, които счита, че са относими за правилното решаване на делото. Твърденията за узнаване след постановяване на решението, чиято отмяна се иска е без правно значение за хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като не се твърди и не е имало някаква обективна пречка извън възможностите на молителя като страна да се снабди с доказателствата, а бездействието му е било във вреда на собствения му интерес, което не може да бъде компенсирано в настоящето производство по отмяна. В случая не се установяват нови обстоятелства или нови писмени доказателства, тъй като представения ДРА не представлява ново доказателство. Искането за снабдяване с нови доказателства е било неоснователно, тъй като представения ДРА е за период по голям от процесния период 01.11.2000 г. - 31.05.2001 г. за който е бил спора по делото и на решението по което се иска отмяна. При така установеното съдът намира, че искането за отмяна не е доказано по основанието на което се поддържа и като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа Колегия