Решение № 16199 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2018 г.

Решение № 16199 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. от [населено място], [община], област Благоевград срещу Решение № 1202/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 308/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 16-0339-000266/28.04.2016 г. на началник група към ОД на МВР-Благоевград, РУ Сандански, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е достигнал до неправилен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и съдът да постанови друго, с което да обяви за нищожна оспорената заповед. Ответникът – началник група към ОД на МВР-Благоевград, РУ Сандански не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. П. срещу Заповед № 16-0339-000266/28.04.2016 г. на началник група към ОД на МВР-Благоевград, РУ Сандански, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е приложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правил, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. В първоинстанционното производство е установено, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство на 28.04.2016 г. около 21. 20 ч., като при извършена проверка от полицейските служители за употреба на алкохол с техническо средство е отказал да даде проба. Издаден е талон за медицинско изследване на кръв. Талонът е връчен на водача при условие на отказ. Доказателства за извършено медицинско изследване не са представени. Административният съд правилно е приел, че тези факти обосновават прилагането на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, в редакцията към датата на издаване на административния акт (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В случая водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство, а също така и да даде кръв за медицинско изследване. Предпоставките за прилагане на мярката са изпълнени. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилен извод на съда относно валидността на заповедта. Съдът правилно е преценил, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съдът е извършил пълна проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително е изложил подробни съображения относно компетентността на издателя на акта. По делото е безспорно установено въз основа на удостоверение рег. № 244 р-7217 от 16.04.2018 г., че издателят на заповедта към момента на издаването й заема длъжността "началник на група "Охранителна полиция" в районни управления на МВР". Посочената длъжност е сред изброените в Заповед № 244 з-179 от 26.01.2015 г. на директора на ОД на МВР – Благоевград (1. 7) за делегация на правомощия за прилагане на ПАМ от вида на процесната. От делегацията на правомощия на оперативните дежурни в ОД на МВР – Благоевград и РУ на ОД на МВР – Благоевград да прилагат принудителни административни мерки от вида на процесната в извънработно време, в празничните и почивни дни (т. 2 от Заповед № 244 з-179 от 26.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград), не може да се обоснове извод, че останалите длъжностни лица, посочени в т. 1 от същата заповед, включително издателят на процесната заповед, чиято длъжност е посочена в т. 1. 7, са ограничени да упражняват делегираните им правомощия само в работно време на работните дни. Съдът обосновано е разграничил хипотезите по т. 1 и 2 от заповедта за делегация на правомощия и е формирал правилни изводи, че при издаване на процесната заповед административният орган е действал в рамките на предоставените му правомощия и е постановил валиден акт за прилагане на мярката. Длъжностните лица в т. 1 от заповедта за делегация имат един и същ обем делегирани правомощия без значение дали ги упражняват в работно време на работните дни или в извънработно време, в празничните и почивни дни. За разлика от тях, по отношение на длъжностните лица по т. 2 заповедта съдържа делегация на правомощия само в извънработно време, в празничните и почивни дни. Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение