Решение № 12801 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2010 г.

Решение № 12801 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Людмила Василиевна Семушина от гр. Пловдив да бъде отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение от 28.07.2006 г. по адм. дело № 4354/2003 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, III-В състав. От данните по делото е видно, че Людмила Василиевна Семушина е променила местоживеенето си от Русия в България и на 13.11.2002 г. е подала молба за изплащане на пенсия по правилата на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики от 1960 г. (в сила за България от 1.05.1960 г.). Молбата е била уважена, но Людмила Василиевна Семушина е оспорила постановеното по искането й за пенсия разпореждане № 4 от 19.08.2003 г. С решение № 78 от 12.11.2003 г. управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) е отхвърлил жалбата като неоснователна. От изложените към решението мотиви и от обстоятелствената част на жалбата, с която Людмила Василиевна Семушина е оспорила това решение пред Софийски градски съд, е видно, че спорът между страните е правен и е по въпроса кое е приложимото правило, по което следва да бъде определен размерът на пенсията на Людмила Василиевна Семушина - това на чл. 47, ал. 3, т. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) или това на чл. 5, т. 2 от Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване. Според първото правило (сега ал. 3 на чл. 47 НПОС е отменена, но е била приложим закон в отношенията между страните) при определяне размера на пенсията съгласно чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване, предвиждащ отпускане на пенсия на лица, които нямат осигурителен стаж и доход в Република България, доходът за изчисляване на индивидуалния коефициент е в размер на две минимални работни заплати, а според второто правило - това на чл. 5, т. 2 от цитираната спогодба - пенсията се определя въз основа на средното месечно възнаграждение (по времето на отпускането й) за работата в съответната професия и квалификация в страната на преселването. С решение от 28.07.2006 г. по адм. дело № 4354/2003 г., чиято отмяна се иска сега, Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Людмила Василиевна Семушина срещу решение № 78 от 12.11.2003 г. на управителя на НОИ. За да постанови този резултат градският съд е приел, че за да е приложимо в случая специалното правило на чл. 5, ал. 2 от цитираната спогодба следва да бъде установено, че на територията на Република България има професия, съответна на упражняваната от Людмила Василиевна Семушина в Русия, но в Националната класификация на професиите такава съответна професия не фигурира. Освен това назначеното по делото вещо лице било направило констатация, че в България не е проведено статистическо наблюдение за средното месечно възнаграждение на длъжността "началник на отдел техническа служба" в енергийно предприятие, която е съпоставима с изпълняваната от жалбоподателката в Русия, а предоставените от "Електроразпределение - Столично" АД данни за средното месечно възнаграждение за длъжността "Началник свързочна и техническа служба" в това предприятие (писмо изх. № 420 от 10.04.2006 г. на л. 105 от делото на СГС) не следва да бъдат взети предвид, защото касаят единствено "Електроразпределение - Столично" АД и не показват средно месечно възнаграждение на национално ниво. Людмила Василиевна Семушина е пропуснала преклузивния срок за касационно обжалване на това решение, поради което то е влязло в законна сила и е необжалваемо. С направеното сега искане за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК Людмила Василиевна Семушина е представила ксероксни фотокопия на превод от руски език на Спогодбата (тук наименована "Споразумение") за социалното осигуряване, справка по пенсионното й дело в Русия, длъжностна характеристика на началника на централната служба за средствата за диспечерско и технологично управление на "Волгограденерго" ОАД, писмо изх. № 94 ПП-114 от 12.04.2010 г. и писмо изх. № 94 ПП - 114 от 05.10.2009 г., двете на Министерството на труда и социалната политика, а в съдебно заседание и други неотносими към предмета на делото писмени доказателства, и инвокира довода, че според дадената й от Министерството на труда и социалната политика информация в нейния случай може да бъде определена средна месечна заплата за сектора "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода", в резултат на което "въз основа на тези нови обстоятелства и нови доказателства (в) Писмо № 94 пп-114 от 12.04.2010 г. на Министерството на труда и социалната политика ... отпада причината, която е препятствала преизчисляването (на) размера на пенсията". Искането за отмяна е неоснователно. Заявеното с него обстоятелство - възможността да бъде определена средна месечна заплата за сектора "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода" от Националната квалификация на професиите (утвърдена със заповед № 54 от 26.03.1996 г. на министъра на труда и социалните грижи, необнародвана, отм. със заповед № 742 от 27.12.2005 г. на същия министър и също необнародвана) - не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а по своята същност е нов правен довод: че посочената по-горе средна месечна заплата за сектора "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода" на Националната квалификация на професиите по своята същност е средното месечно възнаграждение по смисъла на чл. 5, т. 2 от Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, по което следва да й бъде определена пенсията. Този нов довод следва да бъде обсъден в ново пенсионно производство по искане на Людмила Василиевна Семушина за изменение на пенсията й, вкл. и за минало време, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО като (неправилно) определена в по-малък размер. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че не са налице условията на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на посоченото по-горе решение на Софийски градски съд, поради което искането на Людмила Василиевна Семушина следва да бъде отхвърлено. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,