Решение № 5653 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10263/2016 г.

Решение № 5653 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10263/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Н. И. Н. от гр. С., кв. "Драгалевци", срещу Решение № 4962/12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2564/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с искания за обезсилването му, като недопустимо, или отмяната му като неправилно и вместо това, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови друго, с което бъде отменена като незаконосъобразна обжалваната Заповед № РА-30-20/21.01.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Шопова, по изложените в нея съображения. Конкретизира се, че решението е недопустимо, тъй като в обжалваната заповед никъде не се сочи, в кои части оградата трябва да бъде премахната след като навлиза в улица, което съдът не е отчел. Претендират се разноски. Ответната страна - Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО, се представлява от юрк. Личев, който оспорва жалбата, поддържа доводите в депозирания писмен отговор. Моли в случай, че жалбата бъде отхвърлена, да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура мотивира подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу цитираната заповед, обективирала разпореждане за премахване на незаконен строеж от V категория: "плътна масивна ограда", с входна и гаражни врати, ограждаща по лицевата част УПИ Х-681, кв. 27, по плана на гр. С., м. в. з. "Киноцентър" I-ва част, ул. "П.. А. Р." №..., с h - 2.50 м., дължина - 22 м., с носеща конструкция от стоманобетонов цокъл 0.50 м., до 0.70 м., 9 бр. стоманобетонови колони, с тухлена зидария и бетонов пояс върху нея, изпълнена изцяло през м. юни 2001 г., в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, съдът е изложил съображения за законосъобразност, като издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Посочил е, че оградата е строеж по смисъла на § 3, т. 38 ДР ЗУТ, за изграждането на която, по силата на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ се изисква разрешение за строеж. И въпреки, че в случая, през 1999 г. е издадено разрешение за строеж, строежът е извършен при съществени отклонения от него - по вид, височина и разположение, в нарушение на чл. 48 ЗУТ (чл. 46 ЗТСУ), определящ оградите да се изграждат по регулационните линии, с навлизане в терена, отреден за улица - публична общинска собственост. Доводите по целесъобразност, навеждани от жалбоподателя, съдът е счел за неотносими по спора - не е в правомощията и задълженията на съда да разпорежда предварително преместване на подпорни стени, септична яма, кутии за телефонизация, водопровод, газификация, електрозахранване. Строежът не е и търпим по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ (приложим за строежи, извършени преди 1987 г.), както и по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като, за да е търпим, е необходимо да съответства на подробните градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или по сега действащите, което съответствие, конкретно за случая не е налице. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правните изводи в решението кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изведени са въз основа на тях и съответстват на относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно и обосновано е приетото, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид категорията на строежа и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ - при надлежно съобщен констативен акт, в който е обективирано действителното фактическо положение по спора. Безспорно от доказателствата по делото, включително и от приетата съдебно - техническа експертиза, е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, извършен от жалбоподателя през 2001 г., в несъответствие с издаденото през 1999 г. разрешение за строеж на ограда, (с 60 см. плътна част и метални решетки с колони през 3 м.), и изградената на място плътна масивна ограда (с височина 2,50 м., 9 бр. стоманобетонни колони, с тухлена зидария, с бетонов пояс), с навлизане в трасето на ул. "Проф. Ал. Райчев" от о. т. 58 до о. т. 59 по ПУП. Обосновано АССГ е посочил, че отклоненията са съществени - касаят не само вида и размерите, но и разположението на строежа - в нарушение на изричните нормативни разпоредби на чл. 48 ЗУТ (и чл. 46 ЗТСУ), за изграждане на оградите по регулационните граници. Приложената на л. 28 по делото комбинирана скица за пълна или частична идентичност по действащия РП, одобрен през 1990 г. и КК, одобрена на 11.01.2011 г., ясно показват обсъжданите несъответствия. А дали оградата е изпълнена по кадастрална граница, в случая действително е ирелевантно, при изричното законово изискване как да се разполагат оградите. Затова е правилна преценката за законосъобразност на заповедта, разпоредила премахването на изградената в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 48 ЗУТ, чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, респ. чл. 46 ЗТСУ, масивна плътна ограда. Твърдението, че от имота на жалбоподателя са отнети около 68 кв. м., без да са спазени предвидените в закона процедури по отчуждаване, не следва да се обсъжда в това производство, то не рефлектира на законосъобразността на акта, както и това, дали строежът е от изключителна важност за запазване на екологичните норми в района. Оплакването, че вещото лице не е разгледало достатъчно задълбочено особеностите на терена и инфраструктурата и че със строежа е преодоляна част от денивелацията на терена, е направено несвоевременно - експертизата не е оспорена от пълномощника на жалбоподателя и не са направени искания за ангажиране на други доказателства. При изпълнение на задълженията си, съгласно чл. 202 ГПК, АССГ е проверил съответното на СТЕ с писмените доказателства и е изложил убедителни мотиви за кредитирането й. Наведените подробно в касационната жалба съображения за налични съоръжения и инсталации, необходимост от проекти за подпорни стени и пр., правилно са оценени в решението като неотносими, или такива по целесъобразност, които не са предмет на настоящия съдебен контрол. Същото важи и за довода, че строежът не застрашава сигурността и безопасността на движението, който при това е направен на фона на подадени жалби и сигнали от живущи в района - за чести ПТП, с оглед стесняването на пътното платно в обсъжданата част. Не е налице и неяснота, и съответно процесуално нарушение в обсъждания акт, (в никакъв случай това не може да обоснове недопустимост на съдебното решение), с непосочването на разпоредената за премахване част от процесната ограда в диспозитива на заповедта, на точките на навлизане в улицата, след като същите се съдържат в обстоятелствената й част. Основателно е отбелязано и, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като не е допустим по действалите към момента на изграждането му и към действащите понастоящем ПУП и строителни правила и норми, тъй като не е изграден по регулационната линия на ПУП и навлиза в улица - публична общинска собственост. Затова, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което като правилно, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно се явява и направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се дължи в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,