Решение № 9333 от 5.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6152/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Козлодуй, гр. Козлодуй, ул. Христо Ботев 13, срещу Решение 476/07.03.2024 г. на Административен съд Враца, по адм. дело 621/2023 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Община Козлодуй против Решение РД-02-36-1188/24.10.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР) за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор за възлагане на обществена поръчка, сключен с ДЗЗД Строй Проект, гр. София, за нарушение чл. 116, ал. 1, т. 7, във връзка с ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), осъществена чрез незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка в частта за срока на изпълнение. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за това, че не е налице нарушението по чл. 116, ал. 1, т. 7, във връзка с ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, осъществена чрез незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка в частта за срока на изпълнение. Описва фактите относно второто спиране на строителството и сочи, че същото е обосновано със съответните актове и предписания и е наложено, за да се извърши преценка необходимо ли е повторно извършване на дейностите по позиция 15 от КСС доставка и монтаж на хидроизолация над козирките на входовете при положение, че такава вече е извършена от други лица, но е следвала да бъде проверено при определени климатични условия дали отговаря на необходимото качество и въз основа на това да се прецени оправданите ли са разходите за повторно извършване на дейностите. Счита, че доколкото е спазен предвидения нормативен ред за спиране и възобновяване на строителството не е извършено нарушение свързано изменение на договора за обществена поръчка в частта за срока на изпълнение, което да обосновава нередност и съответно няма основание за определяне на финансова корекция. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на оспорения административен акт за определяне на финансовата корекция. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък, придружен с доказателства. Касационният жалбоподател се представлява от адв. К. Костадинов, САК. Ответникът по касационната жалба РУО на ОПРР, в писмен отговор чрез пълномощник юрк. З. Игнатов, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред АССГ е Решение РД-02-36-1188/24.10.2023 г. на РУО на ОПРР, с което на бенефициера Община Козлодуй е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор за възлагане на обществена поръчка, сключен с ДЗЗД Строй Проект, гр. София за нарушение чл. 116, ал. 1, т. 7, във връзка с ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Община Козлодуй е бенефициер (по смисъла на чл. 2, т. 10 Регламент (ЕС) 1303/2013 по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP001-2.003-0052-C01 от 29.09.2020 г., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на Управляващ орган на ОПРР, за изпълнението на проект Внедряване на мерки за енергийна ефективност в административни и жилищни сгради, финансиран по процедура BG16RFOP001-2.003 Енергийна ефективност в периферните райони-3. На 20.12.2020 г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка публично състезание с предмет Изпълнение на СМР по проект BG16RFOP001-2.003-0052 Внедряване на мерки за енергийна ефективност в административни и жилищни сгради обособени позиции с три обособени позиции. Обособена позиция 1 се отнася до многофамилни жилищни сгради ж.к.2, бл. 39, 40 и 41, находящи се в ПИ 37798.512.38, гр. Козлодуй. На 26.07.2021 г. е сключен договор за изпълнение на обособена позиция 1 с ДЗЗД Строй Проект на стойност 520 596,76 лв. без данък добавена стойност. В чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че срокът за изпълнение е 210 календарни дни и започва да тече от датата на съставяне на Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, съгласно Наредба 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В чл. 4, ал. 1 от договор е предвидено, че при спиране на строителството по нареждане на общински или държавен орган, по обективни причини, за които изпълнителят не отговаря, срокът за изпълнение се удължава съответно с периода на спирането. Спирането и продължаването на строителството се удостоверява с подписване, съответно на Акт обр. 10 и Акт обр. 11, съгласно Наредба 3/31.07.2003 г. В ал. 2 на същата разпоредба от договора е предвидено, че при настъпване на неблагоприятни метеорологични условия се съставя на Акт обр. 10 съгласно Наредба 3/31.07.2003 г. и обектът се предава на възложителя, а срокът спира да тече до съставянето на и Акт обр. 11, съгласно Наредба 3/31.07.2003 г. В ал. 3 на същата разпоредба от договора е предвидено, че при спиране на СМР в случаите, предвидени в този член, срокът за изпълнение се удължава със срока на спирането. На 20.09.2021 г. е подписан протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка на строежа, откогато започва да тече срокът за изпълнение 210 календарни дни. В условията на чл. 3, ал. 2 от договора на 08.12.2021 г. е съставен акт обр. 10 за спиране на строителството, поради лоши метрологични условия. Акт обр. 11 за възобновяване на строителната дейност е подписан на 01.04.2022 г. В условията на чл. 3, ал. 1 от договора на 09.05.2022 г. е съставен акт обр. 10 за спиране на строителството за извършване на преценка от необходимостта от полагане на хидроизолация по козирките на входовете, предвид че такава е извършена по-рано, извън проекта от индивидуалните собственици в етажната собственост, дадени са необходимите предписания от проектантския екип и авторския надзор за спиране на изпълнението СМР по позиция 15 от КСС до изготвяне на становище за необходимостта от хидроизолация по козирките на входовете. Акт обр. 11 за възобновяване на строителната дейност е подписан на 27.03.2023 г. Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15, е съставен на 30.03.2023 г. или 557 календарни дни след подписването на протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка на строежа. На 26.09.2023 г. бенефициерът е уведомен за установена нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП във връзка с проведената обществена поръчка, в частта по обособена позиция 1, и предстоящо определяне на финансова корекция. На бенефициера е осигурена възможност да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция в двуседмичен срок. На 10.10.2023 г. бенефициерът представя възражение. На 24.10.2023 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния решение, с което на Община Козлодуй е определена финансова корекция в размер от 25% от допустимите разходи по договора с ДЗЗД Строй Проект, гр. София за нередност, съставляваща нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирана по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. РУО обосновава извода си за наличие на незаконосъобразно съществено изменение на договора с установената забава от 232 дни. Отхвърля възраженията на бенефициера, че не е налице писмено споразумение между страните за изменение на договора по отношение на срока, с аргументите, че когато не са приложени договорните клаузи за случаите на забавено изпълнение (например налагането на неустойка), между двете страни е налице съглашение (т.е. договор) да се преуреди правната връзка между тях, като за това съглашение може да се съди по съставянето и размяната на писмени документи между страните. Т.е. не е необходимо формално сключено допълнително споразумение в това отношение. Органът приема, че неблагоприятните метеорологични условия се явяват непредвидени за страните обстоятелства, поради което могат да се явят извинителни по отношение на забавата за изпълнение на строителството, удостоверено с протоколите обр. 10 и 11 при първото спиране на строителството. Сочи още, че още тогава е можело да се извърши необходимото наблюдение за евентуално компрометиране на хидроизолацията над входовете, изпълнена от живущите в етажната собственост извън проекта и така да се предотврати необходимостта от ново спиране от 09.05.2022г. Счита, че възложителят не е упражнил задължението си да търси качествено и срочно изпълнение, поради което е нарушил обществения интерес, като неправомерно е облагодетелствал икономическия оператор. Счита, че не са налице обективни обстоятелства, обосноваващи удължаването на срока при второто спиране на строителството, независимо от съставените актове за това. Органът потвърждава изложената в уведомлението до бенефициера позиция, че е налице изменение на договора, което е съществено, по смисъла на чл. 116, ал. 5 ЗОП. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му не са допуснати нарушения на специалните административнопроизводствени правила, предвидени в ЗУСЕФСУ. Съдът приема за безспорно, че Община Козлодуй има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент (ЕС) 1303/2013, който участва в изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, съответно може да бъде субект на нередност, съгласно т. 36 от същата разпоредба. Въз основа на анализ на относимите разпоредби от ЗОП, съдът приема, че в случая е налице съществено изменение на договора за обществена поръчка, чрез което са въведени условия, които ако са били предварително известни на участниците, биха привлекли и други икономически оператори, като изменението е довело до ползи за изпълнителя (по-дълъг срок за изпълнение и индексация на цената на договора), които не са били известни на другите участници в процедурата нарушение на чл. 2, ал. 1,т . 1 и т. 2 и чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП. Съдът приема, че нарушението има и финансово влияние, изразяващо се в създаване на предпоставки за недопускане на неопределен кръг потенциално заинтересовани от изпълнение на поръчката икономически оператори до участие, като вследствие допуснатото нарушение на основни принципни положения и императивни норми на ЗОП, е понижена възможността за извършване на избор на изпълнител в по-конкурентна среда и не са създадени предпоставки за проява на интерес от повече потенциални участници в поръчката. Разубеждаващият ефект върху потенциалните участници има за възможна пряка последица нанасянето на вреда на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход. Съдът приема за правилна и дадената от органа квалификация на нередността по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, както и определеният размер на финансовата корекция. Така мотивиран, съдът достига до краен извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, поради което отхвърля жалбата на Община Козлодуй и я осъжда за разноски. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящата инстанция не е необходимо да ги преповтаря. Съдът правилно установява, че органът е спазил изискванията на специалния закон при издаване на решението си, като бенефициерът е надлежно уведомен за констатациите на органа, установените от него факти и правните му изводи, и му е осигурена възможност да представи възражение по основателността и размера на предложената финансова корекция. С оглед формирания извод за нарушение на норми от Закона за обществените поръчки, органът е установил и обсъдил в мотивите на решението си всички относими факти и обстоятелства. Доколко правният извод на органа за нарушение, осъществяващо състава на нередност, е правилен, е въпрос на съответствие на решението с материалния закон. Не се споделя изводът на съда за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП. За прецизност на изложението следва да се посочи, че дадената от органа правна квалификация на фактите сочи на самостоятелно и едновременно нарушаване както на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, т.е. засягане на принципите при възлагане на обществените поръчки, така и на разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП. Договорите за обществени поръчки са писмени споразумения между възложителя и избрания от него в резултат на извършен подбор по реда на ЗОП, съобразно спецификата на предмета на поръчката, изпълнител. По аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП възлагането трябва да е съобразено с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна конкуренция. Спазването на описаните принципи е осигурено чрез императивните разпоредби на закона, включително тази на чл. 116 ЗОП, лимитативно изброяваща случаите, в които вече сключеният договор за обществена поръчка може да бъде изменян. Основното правило, съдържащо се в изградения в чл. 116, ал. 1 ал. 6 ЗОП комплекс от норми, е за недопустимост на съществените изменения. Съгласно чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП съществено е това изменение на договора за обществена поръчка, което въвежда условия, които ако са били предварително известни, биха привлекли към участие допълнителни икономически оператори, биха позволили допускането на други участници, различни от първоначално избраните или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата (т. 1), както и води до икономически ползи за изпълнителя, които не са били първоначално предвидени, поради което и не са били известни на останалите участници (т. 2). Преди, обаче, да се направи извод дали конкретното изменение е съществено по смисъла на цитираните норми, следва да се отговори на въпроса налице ли е изобщо изменение на договора. Договорите за възлагане на обществени поръчки имат гражданскоправно битие, което предопределя и приложимостта на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ) спрямо тях. Този извод следва от препращането, направено с разпоредбата на чл. 120 ЗОП, според чието предписание за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, и е застъпен изрично в Определение 37/16.09.2020 г. по адм. дело 27/2020 г., постановено от смесен петчленен състав от съдии от Върховния административен съд и Върховния касационен съд. По аргумент от чл. 20а, ал. 1 ЗЗД (нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, а според ал. 2 от същата разпоредба те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Следователно изменението на договора е средство за промяна на вече съгласувани между страните воли, чрез постигане на съгласие за това или както сочи органът за преуреждане на правната връзка между тях. Писмената форма е условие за действителност на договора за възлагане на обществена поръчка, с оглед чл. 112, ал. 1 ЗОП, т.е. договорът е формален. За да породи действие изменението на така сключения формален договор, безспорно е необходимо и то да бъде материализирано по аналогичен начин чрез съгласуване на насрещните воли в писмена форма за действителност. Потвърждение на този извод следва и от разпоредбите на чл. 27 и чл. 185, т. 2 ЗОП. И двете се отнасят до задължението на възложителя да публикува информация относно сключваните договори (и допълнителни споразумения) по ЗОП, като в чл. 185, т. 2 (изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.11.2019 г.) изрично е посочено, че се публикува обявление в 30-дневен срок от подписването на допълнителното споразумение за изменение на договор по чл. 116, ал. 1. В свое Решение от 7 декември 2023 г. по съединени дела С-441/22 г. и С-443/22 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС), тълкувайки чл. 72, § 1, буква "д)" и § 4, букви "а)" и "б)" от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС/Директивата), чиито норми са транспонирани в националното законодателство със ЗОП, вкл. и с приложимите към настоящия казус разпоредби на чл. 116, се е произнесъл утвърдително по въпроса дали изменението на договора за обществена поръчка, извършено в хода на неговото изпълнение, може да бъде квалифицирано като "съществено" по смисъла на чл. 72, §1, буква "д)" и §4 Директивата, когато между страните не е сключено изрично писмено споразумение с предмет това изменение, а волята им в тази насока се извежда от други писмени доказателства, изхождащи от тях. Според Съда възприемането на обратната теза е приравнимо на позволение за заобикаляне на основополагащи принципи при възлагането на обществени поръчки като този на прозрачност и равно третиране на оферентите и нормативната уредба относно изменението на сключените с избраните за изпълнители договори. В тази връзка СЕС се позовава на Съображение 107 от преамбюлната част на Директивата, според което измененията са съществени, когато указват намерението на страните да предоговорят основни срокове или условия на тази поръчка, като изрично уточнява, че това намерение може да бъде изведено и от комуникацията между страните. Следователно, за да е налице изобщо изменение по смисъла на тълкуваните разпоредби, от фактическа страна е необходимо най-напред да се установи обективирана в писмен документ, без значение от характера му, съгласувана между страните по договора воля, която е следваща по време сключването му, и която е насочена към пораждане на правни последици, свързани с предоговаряне на някой такъв елемент от съглашението, който отговаря на някоя от хипотезите по чл. 116, ал. 5 ЗОП. В случая административният орган твърди, че приемайки изпълнението след предвидения в документацията и договорен между страните срок за изпълнение, и при липса на непредвидени обстоятелства, въпреки съставени по надлежния ред документи, отлагащи изпълнението във времето, възложителят е нарушил чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 116, ал. 1, т. 7, във връзка с ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП, осъществявайки състава на нередност, предвиден в т. 23, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. В случая още в проекта на договора за изпълнение на обществена поръчка са предвидени възможности за удължаване на договорения срок за изпълнение, когато това е наложено по предписание на различни органи и не е по вина на изпълнителя ( чл.4, ал.1). Предвид установените факти по делото, една от причините за удължаване на срока на договора в случая е именно наличието на такива обстоятелства. Промяната в срока на изпълнението в тази хипотеза обаче очевидно е следствие от съществуваща изначално договореност между страните. Тя не отразява воля за предоговаряне на съществени елементи, а е проявление на посочена в договора и в документацията материалноправна предпоставка и настъпва автоматично и без значение от волята на страните в тази насока, при това за период, зависещ от фактори, стоящи извън волята и възможностите на страните. В този смисъл и доколкото разглежданото условие е било част от документацията, с която всички икономически оператори са били запознати още към момента на подаване на оферти за участие в процедурата за възлагане на поръчката, същото не може да доведе до изменение по смисъла на закона. В случая изискването на клаузата от договора е спазена- съставени са протоколи за състоянието на строежа при спиране на строителството обр. 10, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 10 Наредба 3/31.07.2003 г., респективно акт обр. 11 за установяване състоянието на строежа и строителните и монтажните работи при продължаване на строителството, били са налице предписания от проектантския и авторския надзор, а те безспорно не се отнасят до действия на изпълнителя, поради което не мога да се свържат с негова отговорност и/или вина. Ирелеватно е в случая дали наблюдението необходимо за изготвяне на становището за качеството на вече положената хидроизолация над козирките на входовете е можело да бъде извършена по-рано. Предписанието е дадено през май 2022 г., въз основа на него е спряно строителството със съответния акт, а след възобновяването му относно с предвидения акт, строителството е приключило и строежът е приет с констативен акт за установяване на годността му. По този начин е изпълнено предписанието на чл.4, ал.1 от договора за изпълнение на обществената поръчка и срокът е удължен с периода на спирането. Не може да бъде споделен изводът на административния орган, подкрепен и от съда, че между бенефициера, в качеството му на възложител и ДЗЗД Строй проект, в качеството му на изпълнител на обществената поръчка, е била съгласувана воля за изменение на срока на изпълнение на договора за строителство в нарушение на чл. 116 ЗОП и без наличието на допълнително споразумение в писмена форма. В случая са съставени изискуеми от специалния закон актове и протоколи по време на строителството, но те не представляват писмено доказателство за изменение на договора за строителство. Съдържанието на тези актове е нормативно установено, поради което не може да съдържа писмено изразена воля за изменение на договора за обществена поръчка. Доколкото в случая не се установява нито сключено писмено допълнително споразумение, нито друго писмено доказателство, произхождащи от бенефициера и изпълнителя, което да обективира воля на страните за изменение на договора за обществена поръчка в частта на срока за изпълнение, то не е налице изменение на договора въобще. Още по-малко може да се приеме тезата на органа, че чрез приемане на забавено изпълнение без забележки и неначисляване на неустойка, бенефициерът е допуснал съществено изменение на договора за обществена поръчка. Първо, с оглед гореизложеното не може да се приеме, че въобще е налице неточно във времево отношение изпълнение. Второ, съгласно формиралата се съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя, налице е същностна разлика между изменение на договора и неговото неточно изпълнение във времево отношение. В първия случай страните след подписването му и по време на неговото действие постигат съгласие за изменение на някоя негова клауза, а във втория извършват действия по изпълнението му така, както е сключен. Да се възприеме тезата на административния орган и неточното във времево отношение изпълнение да се приравни на изменение на договора, би било равнозначно на отричане института на неустойката, както и на възможностите за удовлетворяване на претенциите при неизпълнение, визирани в чл. 79 и чл. 80 ЗЗД. Става въпрос за два различни хода на развитие на правоотношението, които не следва да се смесват. Още повече, че договорът между страните предвижда отговорност при неизпълнение именно на срока по същия - в чл. 35 е посочено, че при забава по отношение на договорения краен срок изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на договора, за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %, от общата стойност на договора. Следователно последиците от неспазването на срока са изрично уредени от страните чрез нарочно правило, което по аргумент от чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях, и се състоят във възникване на отговорност за заплащане на неустойка за всеки ден от просрочието. Дали е налице твърдяната от органа забава, биха ли твърдените от бенефициера обективни причини оборили тази теза, с оглед изложените мотиви за принципната разлика между института на неизпълнението и този на изменението на договора в условията на ЗОП, са напълно ирелевантни за настоящия спор. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд за допуснато от бенефициера незаконосъобразно изменение на договора в нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП, е неправилен. Тъй като не е извършено нарушение на императивно правило, гарантиращо принципите при възлагане на обществените поръчки, няма нарушение и на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Като е достигнал до противния извод, Административен съд Враца е постановил неправилно решение, в противоречие с материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на друго, с което да се отмени оспореният първоначално административен акт. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт - следва да бъде осъдено да заплати на Община Козлодуй разноски в претендирания и доказан размер от 31 258,88 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на първоинстанционното и касационното производство в общ размер от 2873,70 лв. и адвокатско възнаграждение за двете инстанции в общ размер от 28 385,18 лв. с включен данък добавена стойност. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение