Решение № 6042 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2017 г.

Решение № 6042 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. Д. Б., срещу решение № 32/31.03.2017 г. по адм. дело № 262/2016 г. на Административен съд - С., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 01-6500/7735/29.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г. по подадено заявление от Р. С. И. в частта, в която е отказано подпомагане в размер на 16 520,70 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при което се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Р. С. И., чрез процесуален представител адв. А. С. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. И. против уведомително писмо изх. № 01-6500/7735/29.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. От приложената административна преписка съдът е установил, че в подаденото общо заявление за подпомагане за кампания 2013 г., И. е заявила искане за подпомагане по мярка 213 Натура 2000, според група А - постоянни пасища с декларирана площ 121.39 ха са установени като наддекларирани 17.77 ха, според група В - обработваеми земи - заявени 11.06 ха и наддекларирани - 0.16 ха и според група С - трайни насаждения - 0.79 ха заявени и наддекларирани 0.21 ха. По заявлението са реализирани административни проверки и две проверки на място от експерти на Регионален технически инспекторат Я. и Х.. Конкретните резултати са залегнали в уведомителното писмо - колона № 4 и № 6. В таблиците на стр. 10 от уведомителното писмо са посочени оторизираната и изплатената сума по Натура 2000 в размер на 20 674,44 лв. По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, която е оспорена в една част от И., поради което по делото е назначена тройно съдебно-техническа експертиза, приета от съда като обективно изготвена. По делото са разпитани трима свидетели, единият от които е експертът на ДФЗ, извършил проверката на място и двама свидетели на жалбоподателката, които заявяват, че площите са обработвани. При тези данни по делото, съдът е направил и правните си изводи. Приел е, че уведомителното писмо е мотивирано, но е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, което е обусловило материална незаконосъобразност на акта. В контролния лист от проверката на място в периода 09-17.12.2013 г. експерти на РТИ- Х. са посочили конкретните причини за недопустимост на всеки един от проверените от тях парцели, заявени по СЕПП, НР, СНД и Натура 2000. Срещу констатациите е подадено възражение от И., в което се съдържа оплакване, че проверката е извършена през месец декември 2013 г., след изтичане на стопанската година, поради което тревостоя е по-висок от обичайния. Във връзка с възражението е извършена проверка в периода 18-28.02.2014 г. от отдел "Контролни проверки", дирекция "Технически инспекторат" - ЦУ, която е потвърдила констатациите от първата проверка на място. Съдът се е позовал на показанията на разпитания по делото свидетел Иванов, че парцелите са почиствани от нежелана растителност, както и на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, че част от снимковия материал по никакъв начин не доказва обективността на посочените от експертите на ДФЗ неподдържани площи. Посочил е, че забележките в контролния лист за наличие на къпини и единични храсти и дървета не би следвало автоматично да води до недопустимост на площите още повече, че съгласно изискванията на национален стандарт 4.2 къпината не фигурира като нежелана растителност. Съдът е приел, че в уведомителното писмо неправилно е изчислена разликата между декларираната за подпомагане площ и установената от извършената проверка на място. По тези съображения е приел обжалваното уведомително писмо за незаконосъобразно и го е отменил. Така постановеното решение е неправилно. Видно от съдържанието на оспореното уведомително писмо, недопустимата за подпомагане площ е приета в резултат на извършена проверка на място - данните в колона № 4 от таблиците от писмото за трите групи по Натура 2000. Съдържанието на колоната е текстово пояснено - цифрите в колоната показват размера на определената площ на всеки един парцел поотделно, установена чрез проверка на място, извършена от Технически инспекторат към РА, назначен със заповед № 257065/06.12.2013 г. Проверката е за общите условия за допустимост по СЕПП, СНД, НР, АЕП, СППЗ и Натура 2000. В контролния лист се съдържат всички конкретни данни за състоянието на проверените земеделски парцели. По отношение на отделните парцели експертите от инспектората са записали под формата на забележки наблюдаваното състояние на Блока на земеделско стопанство /БЗС/ с обозначения композитен номер и под него пак в същия табличен вид са описали заявената площ; култури; измерената на място площ; толеранса; метода на контрол; измерената недопустима площ и допустимата за подпомагане площ на парцела, влизащ в блока на земеделското стопанство. Най-общо като забележки е посочено, че при измерването са изключени недопустими площи с гъсти храсти и дървета или че парцелът е неподдържан, тъй като в него има храсти над допустимото. По отношение на констатациите на експертите, че в дадени парцели има единични храсти и дървета, които са изключени от подпомагане съдът е посочил, че това не е основание за недопустимост на площите, без при това да е обсъдил и другите констатации, посочени в контролния лист. Така например за БЗС 77325-174-10-1; БЗС 77325-172-19-1 и др. в контролният лист е записано, че в площта са налични единични дървета и храсти, гъсти захрастявания по границите, като е измерена само допустимата площ. За други БЗС 77325-166-23-1; 77325-166-22-1; 77325-166-20-1 и др. има констатация за наличие на единични дървета и храсти, както и къпини, но цялата площ е измерена като допустима за подпомагане по Натура 2000. Същото важи и по отношение на допустимата площ, заета с къпини. Има БЗС-та, които са измерени като допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо, че са обрасли с къпини (напр. БЗС 77325-166-21-1; 77325-155-12-1 и др.). В този смисъл първоинстанционният съд е следвало внимателно да обсъди констатациите на РТИ, а не само да препише в мотивите си заключението на вещите лица по изготвената тройна експертиза, поради което неправилно е приел, че има множество нарушения при извършената проверка на място. От контролния лист може да се установи каква част е почистена и каква част от парцелите е останала като недопустима за подпомагане. За да отмени уведомителното писмо съдът не е съобразил задължението на земеделските стопани за поддържане на земята в добро земеделско състояние. С подаване на заявлението за подпомагане кандидатите декларират, че са запознати с изискването за цялата си селскостопанска дейност и през цялата календарна година да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Оттук следва извод, че земята трябва да се поддържа в добро състояние през цялата година, а не само до края на стопанската година, както твърди жалбоподателката. Неспазването на тези условия води до намаляване размера на подпомагане. При прегледа на данните в контролния лист, както вещите лица, така и съдът не са взели предвид отразените забележки за обследваните БЗС, а са прегледали само данните за конкретния земеделски парцел. На тази база е приета липса на отразяване за конкретните причини, поради които земеделският парцел или части от него са обявени от административния орган за недопустими за подпомагане. Критериите за класифициране на земеделските площи и общите и специални условия за допустимост са регламентирани в Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Констатациите на експертите при извършената проверка на място за състоянието на парцелите не могат да се оборят успешно нито от свидетелските показания, нито от вещите лица, чието заключение е базирано само на представените по делото документи. При проверките на място следва да бъде установено, дали земеделският стопанин поддържа земята в добро състояние, като в контролния лист са описани подробно причините за изключване на недопустимите площи. Ако съдът бе разгледал внимателно и надлежно анализирал съдържанието на контролния лист, би направил напълно различни изводи за мотивираността на оспореното уведомително писмо. Още повече, че в мотивите е налице не само позоваване на резултатите от проверката на място, но е посочено и правното основание за отказа - чл. 12, т. 1 от Наредба № 3/23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. - кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Видно от така извършения анализ на доказателствата по административната преписка, оспореното уведомително писмо е законосъобразно и при издаването му не се констатира наличие на което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК. Като не е съобразил тези обстоятелства и го е отменил, първоинстнационният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Подадената жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Поради това, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение, в размер на 200 лв., определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение