Решение № 17267 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2011 г.

Решение № 17267 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на "Хюлет Пакард Глобъл Деливъри България Сентър" (ХПГДБС) ЕООД срещу решение № 10313 от 19.05.2011 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е приета за основателна жалбата на Димитър Попов срещу ХПГДБС ЕООД и му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за обработване на личните на данни на Попов в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД. Жалбодателят оспорва решението с доводи за незаконосъобразност на акта, свързани с липса на компетентност, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му, противоречието му с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Моли съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно, както и да му присъди направените деловодни разноски. Ответникът - КЗЛД, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Заинтересована страна - Димитър Димитров Попов изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба с вх. № 10313 от 01.11.2010 г. на Димитър Попов против ХПГДБС ЕООД, в която се излагат твърдения за поставяне от страна на последния като задължително условие за сключване на трудов договор на копие от личната карта. С писмо от 10.11.2010 г. КЗЛД е уведомила ХПГДБС ЕООД за постъпилата жалба и е дала възможност на да изрази становище и да представи доказателства. С писмо от 19.11.2010 г. дружеството е изразило становище, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД и са приложили удостоверение № 36708/19.11.2010 г. на КЗЛД, от което се установява, че същите са администратор на лични данни. Не оспорила твърденията на Попов за поставено от тях изискване да бъде предоставено копие от личната му карта, като условие за сключване на трудов договор. На 21.02.2011 г. е изготвено становище от главен експерт в администрацията на КЗЛД за допустимост на жалбата, като е предложено същата да бъде разгледана в открито заседание. На проведено заседание на 23.02.2011 г. КЗЛД е насрочено разглеждане на жалбата по същество в открито заседание на 23.03.2011 г., за което страните били надлежно уведомени. С молба от 16.03.2011 г. дружеството представило по преписката заверени копия от Правилника за вътрешния трудов ред в ХПГДБС ЕООД. Жалбата е разгледана от КЗЛД на проведено заседание на 23.03.2011 г. комисията приела, че жалбата е основателна, а на ХПГДБС ЕООД следва да бъде наложена имуществена санкция. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Обжалваното решение е постановено от компетентен орган. Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на комисията, от лице, чиито права са пряко засегнати от акта - жалбоподателят е ответник в образуваното административно производство, като с решението е прието, че същият е извършил нарушение на ЗЗЛД и му е наложено административно наказание, при което същото е неблагоприятно за него. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено от компетентния орган и в предвидената от закона форма. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. При постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и е прието след гласуване с единодушие от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Оспореният акт на Комисията за защита на личните данни е постановен и в съответствие с материалноправните норми. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели, а разпоредбата на т. 3 на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД повелява, че личните данни трябва бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. В конкретния случай, след като Попов е предоставил на ХПГДБС ЕООД личните си данни, по лична карта, необходими съгласно изискванията на Наредба № 4/1993 г. на МТСГ за документите, които са необходими за сключване на трудов договор искането на ответника да му бъде предоставено копие от личната карта надхвърля правомощията му на администратор на лични данни, какъвто статут същият е добил едва след подаване на жалбата. Освен това изискването на копие от личната карта на работник или на лице, кандидатстващо за работа, както е в конкретния случай е в нарушение на изискванията на чл. 1, т. 1 от посочената наредба, изискваща предоставяне на документ за самоличност единствено за справка и незабавното му връщане. От материалите по делото не се установява, лицето да е дало своето съгласие за копиране на личната му карта, а и това не е необходимо за сключването, а още по-малко за изпълнението на трудовите задължения на лицето, при което правилно в обжалвания административен акт е прието, че в случая не са налице предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД. Неоснователен е наведеният довод, че в случая не е извършена обработка на личните данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, тъй като макар Попов да не е предоставил исканото копие от лична карта е предоставил всички други документи по Наредба № 4/1993 г., както и личните си данни по лична карта, което безспорно попада в категорията обработване по цитирания текст, съгласно който "обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В случая такива данни са събрани, а поставеното изискване за предоставяне на копие от личната карта, който факт по същество не се оспорва от ответника безспорно е в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД. В случая е нарушена и целта на закона, определена в чл. 1, ал. 2 ЗЗЛД като гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Наложеното административно наказание е в размер близък до минималния, определен от закона в рамките от 10 000 до 100 000 лв., при което настоящият състав намира, че същото е определено в съответствие с разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 ЗАНН, като са съобразени тежестта на нарушението, причините за извършването му и обстоятелството, че нарушението е първо за ответника. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение