Решение № 9934 от 21.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2016 г.

Решение № 9934 от 21.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Коалиция от партии "БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ", подадена чрез против решение № 3516-ПВР/НР от 16.09.2016 г., постановено от Централната избирателна комисия, с което е назначена Районна избирателна комисия в Седемнадесети район - П. - област в състав от 17 членове за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за национален референдум на 06 ноември 2016 г. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят твърди, че неправилно не е съобразено предложението за "секретар" на процесната Районна избирателна комисия /РИК/ относно лицето В. К. К., която е с дългогодишен опит в областта на изборното право и е била зам. председател на РИК в същия избирателен район. Заявява, че останалите членове на РИК са неопитни хора и моли Върховния административен съд да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован. Ответникът - Централна избирателна комисия /ЦИК/ оспорва жалбата чрез упълномощен чл. на комисията М. Б. /съобразно решение № 9 от 23.03.2014 г. на ЦИК/, която изразява становище за неоснователност на предявената жалба, защото оспореното решение съответства изцяло на изискванията на ИК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 58, ал. 1 от ИК. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение № 3516-ПВР/НР от 16.09.2016 г. на ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 9 и 11 във вр. с чл. 61, ал. 3, 4, 5 и 6 от ИК и решение № 3427-ПВР/НР/26.08.2016 г. на ЦИК, е назначена Районна избирателна комисия в Седемнадесети район - П. - област, в състав от 17 членове, за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за национален референдум на 6 ноември 2016 г. Според решаващия съдебен състав атакуваното решение на ЦИК е валиден и законосъобразен акт, който е приет от компетентния за това административен орган в рамките на правомощията, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 11 от ИК. Процесното решение е постановено при спазване на законовите изисквания за кворум и за мнозинство, предвидени в чл. 53, ал. 3 и 4 от ИК. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ИК, Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии, което се осъществява след проведени консултации при областния управител, като условията и редът за провеждането им са регламентирани в чл. 60 от ИК. Разпоредбата на ал. 2 предвижда в консултациите да участват парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент от Р. Б., но не са парламентарно представени. В консултациите може да участват и други партии и коалиции. При консултациите партиите и коалициите представят съгласно чл. 60, ал. 3, т. 1 ИК писмено предложение за състав на РИК, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага. Когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите, участвали в консултациите, областният управител не по-късно от 55 дни преди изборния ден изпраща на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ИК. В този случай съгласно чл. 60, ал. 11 от ИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. Съдът счита, че в конкретната хипотеза законово регламентираните условия и ред са спазени при назначаването на процесната РИК. Не е спорно обстоятелството, че при проведените консултации при областния управител не е постигнато съгласие за "секретар" на РИК, поради което областният управител в законовия срок е изпратил с писмо документите по чл. 60, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ИК. Решаващият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с оспореното решение неправилно за секретар на процесната РИК е предпочетено предложеното лице от ПП "АБВ" - Г. К. И., а предложеното лице от жалбоподателя за секретар - В. К. К. не е назначена. Атакуваното решение не противоречи на целта на закона и ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия и коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав. В случая видно от назначените с оспорваното решение членове на РИК и на ръководния й състав, тази цел е спазена. Освен това назначената РИК съответства на предложенията на партиите и коалициите, участвали в консултациите, като ЦИК не е задължена да се съобрази с предложението на представителя на коалицията -жалбоподател, а действа и извършва преценка при условията на оперативна самостоятелност. В конкретния случай предложеното лице за секретар от страна на ПП"АБВ" е с висше юридическо образование, поради което ЦИК е приложила правилно и обосновано нормата на чл. 65, ал. 2 от ИК. Без правно основание е становището на оспорващият, че предложеното лице от Коалиция от партии "БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ" е с голям опит в областта на изборното право и бивш зам. председател на РИК, защото законодателят не придава правно значение на тези обстоятелства и не изисква наличие на опит в работа на РИК. Относно твърдението, че и останалите избрани лица от ръководния състав на процесната РИК са неопитни, съдът счита, че е неотносимо към конкретния правен спор, защото оспорващата коалиция не е имала предложение за друга позиция в ръководния състав на РИК, освен за "секретар". По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалвано решение е законосъобразно и ЦИК е извършила правилна преценка на законовите предпоставки, като в съответствие с приложимото право е постановила обоснован административен акт. На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 от ИК във връзк с чл. 172, ал. 2, предложение последно, Върховният административен съд, четвърто отделение