Решение № 10256 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2019 г.

Решение № 10256 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, подадена чрез адв. С. Рафаилов, срещу решение № 223 от 20.12.2018 г., постановено по адм. д. № 418/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 96 от 16.11.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" относно установените на дружеството задължения за такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 589 494, 56 лева и лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 16.11.2017 г. общо в размер на 202 402, 64 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Твърди се, че предмет на АУПДВ може да бъде установяване на задължение за използваните водоизточници, отстъпени с Разрешителното, а не и определянето на такса за обект, който не е част от разрешителното, макар фактически да се слива с останалите, както и че по тази причина е неприложим § 9 от ПЗР на ЗВ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде изцяло отменен АУПДВ. Претендира присъждане на разноски по делото за всички инстанции. Ответникът – Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", редовно уведомен, в писмено възражение по делото, оспорва касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 96 от 16.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, с което е установено задължение на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, като дължима такса за водовземане за осигуряване на питейно - битово водоснабдяване за населени места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, област Сливен, за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. в размер главница 689 659, 36 лева и лихва за забава 275 975, 21 лева. Първоинстанционният съд е отменил акта в частта относно задължение за такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер главница 100 164, 80 лева и лихва за периода 01.01.2011 г. – 16.11.2017 г. в размер на 70 327, 13 лева, както и в частта, с която на дружеството е установено задължение за лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 16.11.2017 г. общо в размер над 202 402, 64 лева до 205 648, 08 лева. Предмет на касационно обжалване е решението в отхвърлителната му част. В останалата необжалвана част първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила. За да отхвърли жалбата в горепосочената част, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за процесните периоди. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ, като не са налице визираните в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователни са приети твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество декларации за използваните количества вода за конкретните периоди. Същите са били представени от "ВиК Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа на тези декларирани от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията по години. Приетите в оспорения акт стойности на таксите за процесния период се потвърждават изцяло и от приетата по делото комплексна съдебна експертиза. Противно на твърдяното от оспорващото дружество, съдът е приел, че такса за водовземане се дължи, не само когато ползвателят има издадено разрешително, но и в случаите, когато използва води без основание. Позовал се е на разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, като е приел, за правилно изчислени дължимите такси за процесните периоди независимо, че към момента на проверката, разрешително № 0396/04.07.2001 г., издадено от Министъра на ОСВ, не е преоформено в определените срокове и е с изтекъл срок на действие. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не спорят, че касаторът е титуляр на Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, съгласно което на дружеството е предоставено право на водовземане от сондажни кладенци – 107 бр., шахтови кладенци – 67 бр., дренажи – 140 бр и каптажи на естествени извори – 12 бр., с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване на населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 18 767 000 м3, място на водоползването: за питейно-битово водоснабдяване на населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, с краен срок на действие на разрешителното: срока за преоформяне на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение или система посочен в Приложение № 1. Развитите в жалбата възражения са аналогични с тези изложени пред първоинстанционния съд. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил е подробно възраженията на страните и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б", във вр. с ал. 6 от Закона за водите за правото на използване на водите се дължат такси, като начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според § 9 от ПЗР на Закона за водите, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на такси, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е тълкувал тази разпоредба като е приел, че задължението за заплащане на такси произтича от осъщественото водовземане, без значение, дали то има основание, а както е в процесния случай – издаденото му разрешително не е преоформено в определените срокове и е с изтекъл срок на действие. Обратното тълкуване би поставило ползвателите на водни ресурси без разрешително в по-благоприятно положение от това на тези, които са спазили разрешителния режим, което очевидно не е целта на закона. На основание чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите вземанията, за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ такси, се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Не са представени доказателства, че водите от горепосочените източници са използвани от друго лице, поради което обосновано е прието, че е налице основание за прилагане на § 9 от ПЗР на ЗВ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,