Решение № 1319 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10675/2011 г.

Решение № 1319 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10675/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Петя Хубенова Димитрова от с. Каснаково, област Хасково, срещу решение № 428 от 26.07.2011 г. по адм. дело № 428/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. По искане на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково (писмо изх. № К-2301 от 18.03.2010 г.) Община Димитровград с ответно писмо изх. № СДЗ-20-150 от 23.04.2010 г. е подала информация за деца, настанени в обединените детски заведения на територията на общината, които не са навършили 2-годишна възраст. Сред тези деца е било и детето Хубен Димитров Захариев, родено от жалбоподателката на хх.хх.хххх г., настанено в ОДЗ "Райна Княгиня", Димитровград.

1. С разпореждане № 506 от 15.02.2011 г. длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е приело, че за времето, през което детето е било настанено в детско заведение, майката неоснователно е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО и е започнало производство за възстановяване на сумата 1668,03 лв. (главница в размер на 1188,31 лв. и изтекли лихви в размер на 479,72 лв.).

1. С решение № Ж-35-3 от 19.03.2011 г. директорът на РУСО - Хасково е отхвърлил жалбата на Петя Хубенова Димитрова срещу това разпореждане, а с решение № 266 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 318/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково, оставено в сила с решение № 264 от 09.01.2012 г. по адм. дело № 7839/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлено като неоснователно и оспорването на решение № Ж-35-3 от 19.03.2011 г. на директора на РУСО - Хасково.

1. Преди да има влязло в сила съдебно решение по оспорването на решение № Ж-35-3 от 19.03.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 506 от 15.02.2011 г., с последващо разпореждане № 105 от 13.04.2011 г. длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредило да се направи прихващане на сумата 240 лв. от дължимото на жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на малко дете по подаденото от нея заявление - декларация вх. № 26-262-02-00015708 от 4.08.2010 г., а с решение № Ж-65-1 от 16.05.2011 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Петя Хубенова Димитрова срещу това разпореждане.

1. С посоченото по-горе решение, срещу което е подадена сега обсъжданата касационна жалба, Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на Петя Хубенова Димитрова срещу решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане за прихващане. За да постанови този резултат съдът е приел, че по силата на чл. 117а, ал. 1 КСО обжалването на разпореждане № 506 от 15.02.2011 г., издадено на основание чл. 114, ал. 1 КСО, не спира неговото изпълнение, поради което последващото разпореждане № 105 от 13.04.2011 г. за прихващане на сумата 240 лв., дължимо на жалбоподателката обезщетение за отглеждане на малко дете, е с правно основание чл. 114, ал. 4 и чл. 114а, ал. 1 КСО.

II. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Основани са на следните аргументи:

1. Оспорените от Петя Хубенова Димитрова актове били немотивирани. Липсвало отбелязване, че разпореждане № 506 от 15.02.2011 г. е влязло в сила, а в разпореждане № 105 от 13.04.2011 г. не била изложена каквато и да било фактическа обстановка относно неоснователността на полученото обезщетение, нито за какво се отнася, за кое дете и за какъв период.

1. Разпоредено било прихващане с обезщетение за отглеждането на друго малолетно дете (Захари Димитров Захариев), което се дължи по силата на закона и са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускането му - детето не се отглежда в детско заведение. А това обезщетение било несеквестируем доход.

1. Прихващане може да бъде извършено само ако вземането на ДОО е ликвидно и изискуемо, а в настоящия момент (подаването на касационната жалба 8.08.2011 г.) няма влязъл в сила съдебен акт, установяващ вземането на ДОО нито по основание, нито по размер, поради което то не е изискуемо.

1. Извършва се прихващане на сума в размер на 1668,03 лв., а реално полученото обезщетение за отглеждане на първото дете (Хубен Димитров Захариев) е в размер на 1188,31 лв.

1. Незаконосъобразен е аргументът на директора на РУСО, че разпореждането за прихващане е законосъобразно с оглед изменението на чл. 114, ал. 4, изр. 1-во КСО (обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), според което думите "влезли в сила" се заличават, защото законодателят не е придал обратна сила на това изменение и е неправилно то да се прилага за събития, възникнали преди влизането му в сила.

III. Касационната жалба е неоснователна.

Според чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения по този кодекс могат да се правят удръжки само за задължения към държавното обществено осигуряване (ДОО) и за задължения за издръжка. Неоснователно полученото от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на детето Хубен Димитров Захариев е задължение към ДОО и за неговото погасяване могат да се правят удръжки от дължимото на жалбоподателката обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на другото й дете - Захари Димитров Захариев.

Според чл. 114, ал. 1 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в 14-дневния срок от връчването им, подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. В случая задължението към ДОО, установено с разпореждане № 506 от 15.02.2011 г., може да бъде прихванато с изискуемите вземания на жалбоподателката за обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на детето Захари Димитров Захариев. Поради това правилата на ДОПК не са приложими за принудителното изпълнение на разпореждане № 506 от 15.02.2011 г. докато жалбоподателката има други изискуеми вземания от ДОО.

Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК). Процесното разпореждане № 105 е издадено на 13.04.2011 г. и съответства на новото изискване по чл. 114, ал. 4 КСО да се пристъпва към принудително изпълнение на разпорежданията по ал. 3 след като изтече срока за тяхното доброволно изпълнение. Не само неоснователен, но и неверен от фактическа страна е аргументът, че "основанието за прихващане е разпореждането, с което се иска връщане на недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете, което е настъпило като юридически факт много преди влизане в сила на цитираната норма" (чл. 114, ал. 4 КСО). Разпореждането, "с което се иска връщане на недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете", в случая е № 506, издадено на 15.02.2011 г., т. е. след като изменението на чл. 114, ал. 4 КСО е влязло в сила и приложим в случая закон е новата редакция на тази разпоредба.

Що се касае до лихвите, дължими от жалбоподателката върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата, на която ще влезе в сила разпореждане № 506 от 15.02.2011 г., тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,