Решение № 10692 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 691/2011 г.

Решение № 10692 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 691/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мая Аспарухова Такова от гр. Монтана срещу решение от 03.12.2010 г. по адм. дело № 385/2010 г. по описа на Административен съд Монтана. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областният управител на Област Монтана, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мая Аспарухова Такова срещу заповед N ВД-78 от 02.07.2010 г. на областния управител на Област Монтана, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка с утвърдено ново длъжностно разписание на същата й е прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността, считано от 05.07.2010 г. Съдът е установил, че жалбоподателката е изпълнявала длъжността главен експерт в Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" (АКРРДС) в Областна администрация Монтана. Приел е въз основа на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, че при новото структуриране на администрацията посочената длъжност е престанала да съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции. Това е мотивирало първоинстанционния съд да счете, че са се осъществили материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което е отхвърлил оспорването срещу процесната заповед на областния управител на Област Монтана. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията, изложени в касационната жалба, че по делото не се е доказало реално съкращаване на длъжността на жалбоподателката. Първостепенният съд е анализирал представените длъжностни характеристики за съкратената длъжност и тези на директор на дирекция на "АКРРДС", на младши юрисконсулт в дирекция "АПОФУС" и на младши експерт в сектор "КАК", дирекция "АКРРДС", като е достигнал до обоснован извод, че не е налице идентичност между функциите, присъщи на съкратената длъжност, и тези на обсъдените по-горе длъжности, както и на която и да е друга запазена длъжност, на която да са вменени същите функции и задължения. Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователни и оплакванията, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение със жалбоподателката не е било утвърдено ново длъжностно разписание. Както се установява от съдържанието на заповедта, прекратяването на служебното правоотношение е било извършено към момента, когато вече е в сила новото длъжностно разписание, т. е. от 05.07.2010 г. Неотносимо към правния спор в случая е и обстоятелството, че след утвърждаването на новото длъжностно разписание общата численост на служителите е същата, както и съгласно по-рано действащото такова. За да се установи налице ли е съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл се извършва преценка по отношение на конкретната длъжност. В случая обосновано съдът е приел, че длъжността на жалбоподателката е отпаднала както като нормативно определена позиция, така и като съвкупност от функции, задължения и изисквания, и е направил законосъобразен извод, че са налице материално-правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение с Мая Такова, поради което при правилно прилагане на закона е отхвърлил жалбата й срещу процесната заповед. Не са налице касационни основания за отмяна на решението съгласно чл. 209 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила Така мотивиран, Върховният административен съд, пето отделение,