Решение № 8456 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2013 г.

ВАСVI отделение13.06.2013 г.докладчик Георги Чолаков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 31.01.2013 г. постановено по адм. дело № 311/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. ОСЪЖДА ЕТ "ИППМП - Д-р Пламен Латев" със седалище гр. Павликени, ул. "Цар Иван Асен II" № 15, представляван от д-р Пламен Нейчев Латев, да заплати на РЗОК - Велико Търново, сумата 150 (сто и петдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8456 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Пламен Нейчев Латев с фирма ЕТ "ИППМП - Д-р Пламен Латев" и седалище гр. Павликени, чрез упълномощения адв. Жанета Димова, срещу решение № 17 от 31.01.2013 г. постановено по адм. дело № 311/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу писмена покана изх. № 29-05-523 от 23.03.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Велико Търново, в частта й с която жалбоподателят е уведомен, че следва да възстанови общо сума в размер на 2376,49 лева, заплатени на специализирана извънболнична медицинска помощ за извършени медико-диагностични дейности в резултата на назначени от жалбоподателя над допустимите превишения и задължението за компенсиране на регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител по пълномощно адвокат Аня Минчева, с писмена защита оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Велико Търново е оспорената от ЕТ "ИППМП - Д-р Пламен Латев" - гр. Павликени писмена покана изх. № 29-05-523 от 23.03.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Велико Търново, с която е уведомен, че в срок от 14 дни следва да възстанови на НЗОК сумата от 2422,76 лв. за превишение на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2009 г. по бланки МЗ-НЗОК № 4. С обжалваното решение съдът е отменил процесната писмена покана в частта за сумата от 46,27 лева, представляващи стойността на надвишените и заплатени от бюджета на НЗОК регулативни стандарти за второ тримесечие на 2009 г., и е отхвърлил в останалата част жалбата на ЕТ "ИППМП - Д-р Пламен Латев" - гр. Павликени като неоснователна. За да отхвърли жалбата в останалата част, първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на резултатите от приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е направил извода, че се установявало разминаване в стойностите на издадените направления за МДД, които според финансовия протокол били 15367,36 лева, а според заключението на вещото лице - 15321,09 лева или е допуснато неоснователно превишаване на РС с 2376,49 лева, а не както било според писмената покана - 2422,76 лева. Приел е, че с изключение на разликата от 46,27 лева, с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в резултат на констатираното превишение на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2009 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. Обжалваното решение е постановено при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 3414 от 08.03.2012 г. постановено по адм. дело № 14735/2011 г. по описа на ВАС е отменено решение № 399 от 17.10.2010 г. постановено по адм. дело № 273/2010 г. по описа на Административния съд - Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със съответни указания. От фактическа страна е безспорно установено, че д-р Пламен Нейчев Латев, изпълнител на първична медицинска помощ, регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ "ИППМП - Д-р Пламен Латев" и седалище гр. Павликени, на 20.03.2009 г. е сключил с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор № 04-0430 от 20.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ през 2009 г. на три адреса: гр. Павликени, с. Върбовка и с. Недан, всичките в община Павликени. Според чл. 36 от този договор изпълнителят на първична медицинска помощ (ИПМП) може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени от възложителя (НЗОК чрез директора на РЗОК - гр. В. Търново) в индивидуални регулативни стандарти за всяко календарно тримесечие при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС и съобразно Правилата по чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана помощ. За целта всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за определяне на РС. Според чл. 37, ал. 5 от договора контролът по изпълнението на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка и за резултатите от нея, ако има отклонение от определените РС, се съставят финансов протокол и "Протокол за неоснователно получени суми". А според чл. 37, ал. 3 от същия договор ИПМП е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от ИПМП извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране (чл. 37, ал. 2 от договора). За възстановяването на тези средства се издава писмена покана по реда на производството по чл. 223 и сл. от НРД 2006 г. (чл. 37, ал. 5 от договора). При направена проверка от финансов инспектор на 14.12.2009 г. са направени следните констатации: стойността на възложените с протокол № 1 от 30.04.2009 г. РС за бланки МЗ-НЗОК № 4 за първото (тук вероятно е допусната техническа грешка - вместо "второто" е написано "първото") тримесечие на 2009 г. е 11617 лв.; стойността на назначените 15% - допустимо превишение за бланка МЗ-НЗОК № 4 през първото тримесечие на 2009 г., което следва да се компенсира през второто тримесечие на 2009 г. (според чл. 37, ал. 2 от договора, през I-во, II-ро и III-то тримесечие ИПМП може да превишава с допълнителни 15 процента определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие) е 1576,65 лв.; общата стойност на назначените от ИПМП и заплатени на СИМП и лаборатории бланки МЗ-НЗОК № 4 възлиза на 15367,36 лв. (не е посочено за кое тримесечие е тази констатация, но от следващото изложение може да се направи извод, че се касае за второто тримесечие на 2009 г.), а видно от протокола с рег. № 1/30.04.2009 г. и дата 28.05.2009 г. (на л. 151 от делото на ВТАС) стойността на назначенията с бланки МЗ-НЗОК № 4 (направления за медико-диагностична дейност) за второто тримесечие на 2009 г. е определена на 11617 лв.; след отчитане на разрешените надвишения (10% плюс допълнителни 15%, последните със задължение за компенсиране през следващото тримесечие - чл. 37, ал. 2 от договора) и задължението за компенсиране на РС, възлизащи на 12944,60 лв. се установява, че ИПМП е превишил РС по бланки МЗ-НЗОК № 4, определени му с протокол № 1 от 30.04.2009 г. за второ тримесечие на 2009 г. с 2422,76 лв. Тези констатации са отразени във финансов протокол № 127 от 14.12.2009 г. (вх. № РД-13-762 от 15.12.2009 г.) и в Протокол за неоснователно получени суми № 128 от 14.12.2009 г., а въз основа на тях директорът на РЗОК - гр. Велико Търново е издал писмена покана изх. № 29-05-523 от 23.03.2010 г. ИПМП да възстанови на НЗОК сумата 2422,76 лв. Видно от представения по делото протокол № 1 от 30.04.2009 г. за определяне на регулативни стандарти, в съответствие с Правилата по Приложение № 16, неразделна част от Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г., на ИПМП за второто тримесечие на 2009 г. са определени по брой и стойност регулативни стандарти за назначаването на различни медицински дейности. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че същият не бил уведомен за определените му за второто тримесечие на 2009 г. регулативни стандарти. Освен това, проблемът с разходването на регулативните стандарти за периода преди това е разрешен с предвиденото в § 5 от ПЗР на Правилата за определяне на регулативни стандарти, съгласно който ИПМП следва да се съобразява с определения му регулативен стандарт за предходното тримесечие и медицинската целесъобразност. В този смисъл съдът правилно е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че превишението е допуснато в резултат на неизпълнение на задълженията на РЗОК - Велико Търново за своевременно уведомяване за определените му регулативни стандарти. Изпълнителят на медицинска помощ по принцип има възможност при подписването на протокола за регулативни стандарти за съответното тримесечие да претендира определяне на РС, които са съобразени с обема на оказваната от него медицинска помощ, както и впоследствие, преди края на тримесечието, да поиска изменение (увеличение) на определените РС за съответното тримесечие, но е недопустимо тези въпроси да бъдат поставяни за обсъждане в производство по обжалване на писмена покана за възстановяване на средства, заплатени от НЗОК над размерите, определени за съответния ИМП. След като протоколът за определяне на РС е подписан, той става част от договора и страните по него са длъжни да се съобразят с уговореното. Следва да бъде споделен извода на съда за неоснователност на доводите на жалбоподателя, че нито в писмената покана, нито в протоколите, въз основа на които тя е съставена, се съдържали данни кои точно бланки представляват превишението на регулативния стандарт. Регулативният стандарт се предоставя в стойност за тримесечие. Вътрешното му разпределение в рамките на тримесечието както по време, така и за вид дейност, не подлежи на контрол от страна на НЗОК, а са въпроси, свързани с личната преценка на изпълнителя. Както се посочи по-горе, обаче, съгласно чл. 37, ал. 3 от договора, изпълнителят се е задължил да възстанови заплатените от възложителя средства за дейности, превишаващи стойността на регулативния му стандарт. Предмет на проверка не са конкретните дейности, назначени от изпълнителя, респективно, самите бланки, а това дали общата стойност на така назначените дейности превишава общата стойност на предоставения регулативен стандарт. В тази връзка, безпредметно се явява и твърдението на жалбоподателя, съответно без значение за правния спор, са събраните в тази насока доказателства за наличието на медицинска целесъобразност по отношение на извършените от изпълнителя назначения с бланки МЗ-НЗОК № 4. Нито в констативния протокол, нито в писмената покана се съдържат твърдения за нецелесъобразност на назначенията. С назначаване на изследвания над определения за съответното тримесечие регулативен стандарт, изпълнителят на медицинска помощ е нанесъл щета на бюджета на НЗОК, тъй като същата е заплатила на изпълнителите назначенията лечебни заведения по-голяма сума от фиксираната финансова рамка. Нормативната уредба не допуска възстановяването на тези суми да се компенсира с обоснована медицинска целесъобразност на извършените назначения. Всяка една от дейностите, описани във финансовия протокол, предмет на проверка, подлежи на регулация и представлява част от предоставения на това лечебно заведение бюджет. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на РЗОК - Велико Търново искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1