Решение № 10384 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2011 г.

Решение № 10384 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 122е от Закона за обществените поръчки. Образувано е по жалба, подадена от "Гартланд" ЕООД срещу решение № 648 от 19.05.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-457/2011 г. Решението е обжалвано само в частта, с която КЗК е оставила без разглеждане искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, сторени в производството пред органа по преразглеждане на акта на възложителя. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, поради което жалбоподателят прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да му бъдат присъдени разноски, направени в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Ответниците Комисия за защита на конкуренцията и кмета на Община Созопол не вземат становище по жалбата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано оспорване на решение № ОП-001-00568 от 04.04.2011 г., с което кмета на Община Созопол е открил, открита по вид, процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за извършване на целогодишно поддържане и почистване на съществуващите зелени площи и прилежащите им алеи, градини и площадки, целогодишно поддържане на паркова мебел, на детски съоръжения, на поливните системи, на питейните фонтанки и др. на територията на Община Созопол, както и извършване на дейности по оформяне на нови зелени площи, доставка и монтаж на нова паркова мебел, нови детски съоръжения, нови поливни системи, питейни фонтанки и др. ". Комисията за защита на конкуренцията е отменила като незаконосъобразен оспорения акт на възложителя. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Комисията за защита на конкуренцията е оставила без разглеждане искането на оспорващата страна за присъждане на разноски, направени в производството. Мотива е, че в Закона за обществените поръчки не е предвидено такова правомощие. Решението в обжалваната част е правилно. Неоснователно е искането за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя пред Комисията за защита на конкуренцията в производство по преразглеждане на акт на възложителя. Страната, за която изходът по делото е благоприятен има право на присъждане на разноски, но само тези, направени в производство пред съд. Съдът не следва да се произнася във връзка с разноски, които страната е направила в производството пред административния орган. Такава правна възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 143 от АПК. Систематичното място на този текст е в Дял трети - производства пред съд, Глава девета - общи правила т. е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган в това число и за производства, при които на административен орган са възложени функции по преразглеждане на акт на възложител в процедура за възлагане на обществена поръчка. Изрична разпоредба в тази насока липсва и в специалния закон - Закона за обществените поръчки. Липсата на специална норма, аналогична на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от ЗЗК, не дава възможност на КЗК да се произнася по въпроса за възлагане на направени разноски от страните в производствата по този закон. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред КЗК, тъй като този текст изрично предвижда възлагане на разноските за административния орган, но само когато актът е отменен от съда в развило се пред него производство по оспорване. Прилагането на тази процесуална норма по аналогия е недопустимо. Единствената възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд - четвърто отделение,