Решение № 60090 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3798/2020 г.

Решение № 60090 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3798/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 16994 от 13.08.2020 г. и допълнителна молба от 3.09.2020 г., подадени от Й. Б. Я. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение № 219 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 1710/2018 г. на Кюстендилския районен съд в частта му, с която е допусната делба на втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 159 кв. м. с идентификатор № ****, находящ се в имот с идентификатор № ***, [населено място], [улица], между молителя и Г. Н. В., при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки съделител. Молителят поддържа наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като се позовава на противоречие с друго решение - № 418 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на Кюстендилския районен съд. С него бракът му с Г. Н. В. е прекратен с развод по взаимно съгласие и ползването на семейното жилище /процесният имот/ е предоставено на молителя. Поради това последният иска влязлото в сила решение по допускане на делбата на същия имот да бъде отменено като неправилно. Ответницата Г. В. в писмен отговор оспорва молбата като неоснователна. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 4 от 7.01.2021 г. по настоящето дело. Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, намира следното: С влязлото в сила решение № 418 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. Кюстендилският районен съд е прекратил с развод по взаимно съгласие гражданския брак между Й. Б. Я. и Г. Н. Я.. Постигнатото между страните и утвърдено от съда споразумение касае издръжката между съпрузите, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. В него не се съдържат уговорки относно имуществените последици по повод прекратения брак. Настоящият съдебен състав споделя напълно застъпеното становище от състава на ВКС, I г. о., постановил определение № 287 от 1.06.2020 г. по гр. д. № 1186/2020 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по делбеното производство между страните. Въпросът за ползването на семейното жилище има временен характер и не поражда никакви вещни последици в отношенията между бившите съпрузи. Ето защо и разпоредбата на чл. 56, ал. 6 СК изрично предвижда, че при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. Обстоятелството, че молителят се е заблудил относно правното значение на постигнатото споразумение за развод по взаимно съгласие не може обоснове наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения. По аргумент от чл. 27, ал. 1, вр. чл. 28 СК, съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака и бившите съпрузи стават обикновени съсобственици при равни квоти на придобитите по време на брака и при съвместен принос имуществени права. По изричната разпоредба на чл. 34, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Въпросът за възникналата между страните обикновена дялова съсобственост по отношение на придобитото по време на брака им семейно жилище не е уреден със споразумението за развода. Следователно, същият не е обхванат от силата на пресъдено нещо, формирана с посоченото съдебно решение, поради което и не е налице пречка съдът да се произнесе по него в последващ процес между същите страни. Изложеното обуславя извод за липса на идентичност в предмета на делото за развод /в частта на споразумението за ползване на семейното жилище/ и това за делбата му. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е осъществена - между същите страни, за същото искане и на същото основание не е постановено преди решението по делбата друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи. Поради тези съображения, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, ответницата по молбата за отмяна има право на разноски. Искането й в този смисъл обаче не следва да бъде уважено, поради липсата на доказателства относно размера и действителното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,