Решение № 7160 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2010 г.

Решение № 7160 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоян Костадинов Дърпатов от гр. Разлог, против решение № 423/27.07.2010 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 268/2010 г., с което е обявена нищожността на заповед № КД-14-01-180/19.06.2009 г. на Началника на СГКК-Благоевград, за изменение на КК и КР на гр. Разлог, изразяващо се в коригиране на границите между п. и. 61813.759.12 и 61813.759.88, на основание съдебно решение № 13678 от 11.12.2008 г., постановено от Върховния административен съд, второ отделение, по адм. дело № 4090/2008 г., поради това, че актът не е издаден от компетентния орган - Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - София. Съдебният акт се счита недопустим и алтернативно - неправилен, претендира се обезсилването или отмяната му. В съдебното заседание жалбата се поддържа чрез адв. Дурева, по съображенията в нея и писмени бележки. Сочи се, че първоначалните жалбоподатели не са имали правен интерес да обжалват заповедта, постановена в изпълнение на съдебно решение, с което е посочен начинът за определяне на границите, същата е и просрочена. От ответните страни за Кирил Стойков Хаджидимитров адв. Марияна Узунова оспорва жалбата, поддържа депозираното по нея възражение. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, не са налице сочените касационни основания, решението следва да бъде оставено в сила. С него обосновано и в съответствие с наличните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел нищожност на оспорената заповед, тъй като е издадена не от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а от Н-ка на службата по кадастъра в гр. Благоевград. Несъстоятелни са възраженията за недопустимост на съдебния акт, които са правени и производството пред АС-Благоевград и в който пункт настоящата инстанция споделя изцяло подробните мотиви на решението, а е правно неиздържано да се сочи липса на превен интерес при условие, че актът касае нанасянето на граница на собствен имот. Решението е постановено в изпълнение на горецитираното решение на ВАС, с което е отменена заповед на ИД на АГКК-София и делото му е върнато с указания за ново произнасяне, в частта досежно нанасянето на границата между процесните имоти в приетата по закон поредност - в случая така, както е материализирана на място. С оглед това, правилна е преценката, че се касае за производство по гл. V-та, чл. 35 и сл. от ЗКИР - по създаване на кадастрална карта и регистри, което не е приключило с влязъл в сила акт. Затова и обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материално некомпетентен орган, с оглед което е обявил нижощността й. Видно от цитираната норма, законодателят не е предвидил оправомощеният орган (ИД на АГКК), да предоставя права на други органи да издават по този ред заповеди за първоначално одобряване на кадастрална карта и регистри. С оглед на това, както и след като не са налице влезли в сила кадастрална карта и регистри за посочените имоти и преписката е върната по същия ред да се издаде нова заповед, при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Одобряване на изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри може да се извърши със съответна заповед, само когато има приети и влезли сила такива по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, каквото в случая, за процесните имоти, не е налице - навежданите твърдения в обратния смисъл са неоснователни. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,