Решение № 3385 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2019 г.

Решение № 3385 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2019 г., VII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Кюстендил срещу Решение № 241/21.10.2019 г., постановено по адм. дело № 325/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № РД-02-36-749 от 17.06.2019 г. на Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) и е осъдена общината за разноски.

В касационната жалба се поддържа незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно твърди, че съдът не е сторил собствени фактически и правни установявания относно фактите по случая и приложимото материално право; в нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК и принципа на служебното начало не е изследвал и не е събрал доказателства, относими към тези факти, в това число и не е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза, като счита, че квалифицирането на работите като енергоспестяващи, респ. като мерки по конструктивно въстановяване/укрепване на сградите е въпрос, за изясняването на който са необходими специални знания. Оспорва се изводът на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на акта, вкл. и при липса на мотиви, тъй като не съдържа конкретни фактически установявания относно видовете работи, приети за недопустими за верифициране; твърдението, че сградите не са постигнали 60 % енергоспестяване не e подкрепeно с конкрети стойности, а сертификатите въз основа на които са изведени тези изводи са представени едва в съдебната фаза на процеса; разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ е посочена единствено в разпоредителната част на акта, без мотиви как установените нарушения водят до нейното приложение. Посочва се и че административният акт, съдържа несъотносими правни основания, като това по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като съдът неправилно е излагал мотиви в тази връка. По тези съображения се настоява за отмяна на съдебния акт и отменя на оспореното Решение на Ръководителя на Управляващия орган /УО на Оперативна програма "Региони в растеж" /ОПРР/ 2014 – 2020 г. Заявена е претенция за присъждане на разноски в касационното производство.

Ответникът по касационната жалба - Зам. Министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. По отношение на твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила излага становище, че в случая не са били необходими специални знания, за да се определи, че конкретно цитираните и описаните СМР /вътрешна мазилка, шпакловка, боядисване с латекс, подзиждане на парапети и зидария по балкони/, разходите във връзка с които са приети за недопустими за финансиране, не представляват енергоспестяващи мерки и не са част от мерките по конструктивно възстановяване/усилване на сградите. На следващо място се излага, че от приетите по делото Сертификати за енергийна ефективност по категоричен начин се установява, че всяка една от сградите не постига изискването за достигане на 60 % енергийни спестявания. В тази връзка обосновано и в съответствие с материалния закон е постановил съдебния си акт административният съд. Настоява за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация оспорва касационната жалба, поддържа депозирания писмен отговор, представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Тричленен състав на Седмо отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира същата за неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Кюстендил е било Решение № РД-02-36-749 от 17.06.2019 г. на Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. с което не е извършена верификация и плащане на разходи в размер от общо 19 702, 89 лева, както следва:

1. По договор № BG16 RFOP001-1. 030-0005-C01-S-05 от дата 21.07.2017 г. с изпълнител "Булплант Инвест" ООД, с обща стойност на актуваните, но недопустими за финансиране с БФП по протокол за приемане на извършени СМР от 04.04.2018 г., разходи 1 789, 20 лева, без ДДС, съответно 2 147, 04 лева с ДДС, по фактура № 0200000284 от 04.04.2018 г., бюджетен ред II. 6. 1 "Разходи за инженеринг" – 1 789, 20 лева и бюджетен ред V. 50. 1 "Невъзстановим ДДС" – 357, 84 лева;

1. По договор № BG16 RFOP001-1. 030-0005-C01-S-04 от дата 28.07.2017 г. с изпълнител "Булплант Инвест" ООД, с обща стойност на актуваните, но недопустими за финансиране с БФП по протокол за приемане на извършени СМР от 04.04.2018 г., разходи 1 894, 40 лева, без ДДС, съответно 2 274, 48 лева с ДДС, по фактура № 0200000283 от 04.04.2018 г., бюджетен ред II. 6. 1 "Разходи за инженеринг" – 1 895, 40 лева и бюджетен ред V. 50. 1 "Невъзстановим ДДС" – 379, 08 лева;

1. По договор № BG16 RFOP001-1. 030-0005-C01-S-01 от дата 26.07.2017 г. с изпълнител "Пауталия Стил" ЕООД, с обща стойност на актуваните, но недопустими за финансиране с БФП, разходи 11 755, 60 лева, разпределени както следва:

1. 1. По Протокол № 1 за приемане на извършени СМР от 22.03.2018 г., разходи 2 058, 50 лева, без ДДС, съответно 2 470, 20 лева с ДДС, по фактура № 0000000365 от 23.03.2018 г., бюджетен ред II. 6. 1 "Разходи за инженеринг" – 2 058, 50 лева и бюджетен ред V. 50. 1 "Невъзстановим ДДС" – 411, 70 лева

1. 2. По Протокол № 3 за приемане на извършени СМР от 23.05.2018 г., разходи 7 451, 52 лева, без ДДС, съответно 8 941, 82 лева с ДДС, по фактура № 0000000368 от 25.05.2018 г., бюджетен ред II. 6. 1 "Разходи за инженеринг" – 7 451, 52 лева и бюджетен ред V. 50. 1 "Невъзстановим ДДС" – 1 490, 30 лева и

1. 3. По Протокол № 3 А за приемане на извършени СМР от 23.05.2018 г., разходи 286, 32 лева без ДДС, съответно 343, 58 лева с ДДС, по фактура № 0000000385 от 25.05.2018 г., бюджетен ред II. 6. 1 "Разходи за инженеринг" – 286, 32 лева и бюджетен ред V. 50. 1 "Невъзстановим ДДС" – 57, 29 лева.

1. По договор № BG16 RFOP001-1. 030-0005-C01-S-03 от дата 14.07.2017 г. с изпълнител Обединение "ГДС - Руен" ДЗЗД, с обща стойност на актуваните, но недопустими за финансиране с БФП по протокол за приемане на извършени СМР от 31.05.2018 г., разходи 2 938, 14 лева без ДДС, съответно 3 525, 77 лева с ДДС, по фактура № 0200000011 от 01.06.2018 г., бюджетен ред II. 6. 1 "Разходи за инженеринг" – 2 938, 14 лева и бюджетен ред V. 50. 1 "Невъзстановим ДДС" – 587, 63 лева

За да отхвърли жалбата срещу този индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна както следва.

На основание чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, между Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, като Управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 – Главна дирекция "Градско и регионално развитие" и Община Кюстендил, като бенефициент е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ по ОПРР 2014 – 2020 г. № РД-02-37-126 от 17.09.2017 г. /номер от ИСУН – BG16 RFOP001-1. 030-0005-C01/, като неразделна част от договора са и Общите условия към договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., както и Насоки за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Приоритетна ос 1: "Устойчиво и интегрирано градско развитие", Наименование на процедурата: BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020" /наричани по-долу само Насоки за кандидатстване, бел. моя/.

В тази връзка между Община Кюстендил, в качеството й на възложител в проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Изпълнение на инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР за многофамилни жилищни сгради в гр. Кюстендил" по проект "Енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради", ОПРР 2014-2020 г., по четири от обособените позиции, са сключени следните договори с избрания изпълнител:

1. / С Обединение "ГДС – Руен" ЗЗД е сключен Договор № ВG16 RFOP001-1. 030-0005-С01-S-03 от 14.07.2017 г. с предмет "Изпълнение на инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР при въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда бл. 48 на ул. "Александър Димитров" № 41, гр. Кюстендил;

1. / С "Булплант инвест" ООД - Договор № ВG16 RFOP001-1. 030-0005-С01-S-05 от 21.07.2017 г. с предмет "Изпълнение на инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР при въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда, съответно бл. 120 на ул. "Цар Освободител" № 326;

1. / С "Булплант инвест" ООД - Договор № ВG16 RFOP001-1. 030-0005-С01-S-04 от 28.07.2017 г. с предмет "Изпълнение на инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР при въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда, бл. 121 на ул. "Цар Освободител"№ 328 и

1. / С "Пауталия Стил" ЕООД – Договор № ВG16 RFOP001-1. 030-0005-С01-S-01 от 27.07.2017 г., с предмет "Изпълнение на инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР при въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда чл. 43 на ул. "Гладстоун" № 21.

По повод на постъпило искане за междинно плащане № 3 от 23.11.2018 г. в ИСУН 2020 по посочения АДБФП № BG16 RFOP001-1. 030-0005-C01 на заплатени от бенефициера разходи по посочените договори с изпълнител е установено, че съгласно приложените към АДБФП № BG16 RFOP001-1. 030-0005-C01 Сертификати за енергийни характеристики на всяка една от посочените МЖС, икономията, която се очаква да се реализира след прилагане предвидените енергоспестяващи мерки по обекти на интервенция е в размер по-малък от 60 %.

В тази връзка с писмо изх. № 99-00-6-1413 от 29.01.2019 г. на Ръководителя на УО на ОПР 2014-2020 г. /съответно т. 1. 3, 2. 2, 3. 2 е уведомен бенефициентът /наред и с други установени проблеми, които не са предмет на настоящото производство, бел. моя/, при така констатираното относно постигане на по-малко от 60 % енергийни спестявания /съгласно данните от Сертификатите за енергийна ефективност/ на основание Насоките за кандидатстване за жилищни сгради, при които след изпълнение на мерките за енергийна ефективност ще се получат спестявания на електроенергия под 60 %, допустимите дейности за финансиране с безвъзмездна финансова помощ са само тези за задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки за конструктивно възстановяване/укрепване на сградите и мерките за достъпна архитектурна среда, при което с искането за междинно плащане следва да бъдат отчетени/поискани за възстановяване единствено допустимите за финансиране дейности по проекта, поради което е поискано и коригиране и/или допълване на документите на основание чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.

По този повод е постъпил отговор от бенефициера, че всеки един от проектите "не включва недопустими по програмата дейности, като всички СМР са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност и въстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването".

Последвало е издаване на процесното Решение № РД-02-36-749 от 17.06.2019 г. на Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 60, ал. 1 и ал. 2, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е отказано верифициране и изплащане на разходи в размер общо на 19 702, 89 лева, поради несъответствие на същите с условията за допустимост на разходите, посочени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общита Условия към АДБФП, които недопустими разходи са по Договор № ВG16 RFOP001-1. 030-0005-С01-S-03 от 14.07.2017 г.; Договор № ВG16 RFOP001-1. 030-0005-С01-S-05 от 21.07.2017 г.; Договор № ВG16 RFOP001-1. 030-0005-С01-S-04 от 28.07.2017 г. и Договор № ВG16 RFOP001-1. 030-0005-С01-S-01 от 27.07.2017 г. /описани подробно по-горе, бел. моя/. Издателят на акта се е мотивирал с факта, че въз основа на представените сертификати за енергийни характеристики на всяка една от процесните сгради е установено, че в резултат на прилагане на избрания пакет, ще се достигнат енергийни спестявания в размер под 60 %, в която връзка от бенефициерът в хода на административното производство е изискано да включи в искането за плащане единствено допустимите за финансиране по проекта дейности, но е установено въз основа на документите и самото искане за междинно плащане наличие на дейности, които не са допустими на основание Насоките за кандидатстване по приоритетна ос 1, Процедура ВG16 RFOP001-1. 039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020 г. ", тъй като не съставляват енергоспестяващи мерки и не са част от мерките по конструктивно възстановяване/усилване на сградите. В Решението са конкретизирани неверифинираните суми по всеки един от договорите с изпълнител, вида на отчетените със съответния протокол за приемане на извършени СМР видове СМР, количество, общата и единична стойност, дължими ДДС, фактура, с която са отчетени.

За да потвърди Решението въз основа на така установена фактическа обстановка съдът е приел, че същото е издадено в процедура по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ, от компетентен орган, във валидна писмена форма, съдържащо подробно изложени и приети за установени факти, въз основа на които е приложена и съответната правна норма, които фактически и правни установявания са напълно съответни – т. е. при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно:

Не се споделят възраженията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от състава на съда.

С разпореждането за насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, с което е изпълнил задължението си по чл. 170 от АПК, като в проведеното открито съдебно засадение се е явил процесуален представител на оспорващия и изрично е заявил, че няма доказателствени искания, вкл. и за допускане на съдебно-техническа експертиза.

Действително съгласно чл. 195 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК при нужда от специални знания за установяване на релевантни за спора факти съдът служебно или по искане на страната назначава експертиза. Т. е нарушение на съдопроизводствените правила би било пропускът на съда служебно да назначи такава, когато за разрешаването на правния спор, с който е сезиран са нужни специални знания, без които спорът не може да бъде разрешен.

В конкретиката на казуса от жалбата до първата инстанция се установява, че Община Кюстендил не е оспорила фактическите установявания на административния орган, а единствено е поддържала твърдения за липса на мотиви и несъотвествие между фактически и правни основания.

При това положение и с оглед вида на извършените дейности, разходите за които са възприети като недопустими за подпомагане, по всеки един от договорите с изпълнител и действащата нормативна уредба, касационната инстанция на съда намира, че не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, а именно пропускът на съда служебно да назначи съдебно-техническа експертиза.

Абсолютно несъстоятелно е и твърдението в касационната жалба за липсата на собствени установявания от фактическа и правна страна на състава на съда, т. е. в нарушение на изискването за мотивираност на съдебните актове, формулирано в новелата на чл. 172а ал. 2 от АПК. Видно от атакуваното решение съдът е установил релевантната по делото фактическа обстановка, подробно е посочил какво е приел за установено от фактическа страна в хода на съдебния процес, въз основа на кои доказателства, съответно въз основа на същата е изградил и собствените си правни изводи по повдигнатите въпроси за законосъобразността на административния акт. Фактът че установяваната на съда от фактическа и правна страна съвпадат с тезата на отвеника, по никакъв начин не води до извод за липсата на мотиви в съдебния акт.

Твърденията за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон и необоснованост, ще бъдат разгледани заедно.

Без да повтаря съображенията на първоинстанционния съд, съдебният състав на касационна инстанция споделя изводите му за компетентност на органа, валидност на формата и спазване на процедурата по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ.

Неоснователно е възражението, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕСИФ.

Според чл. 57, ал. 1, т. 2 от закона, за да са допустими разходите, същите следва да попадат в тези, включени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Последните по дефиниция съставляват утвърдени от ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма насоки и/или друг документ, определящи освен условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, така и /но не само/ допустимите категории разходи /по аргумент от чл. 26, ал. 1 изр. второ във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ/.

В конкретиката на казуса актът по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ са Насоки за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Приоритетна ос 1: "Устойчиво и интегрирано градско развитие", с наименование на процедурата BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020" /наричани по-долу само Насоки за кандидатстване"/.

Най-сетне съгласно чл. 84 от Общите условия към Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. /неразделна част от процесния АДБФП № РД -02-37-126 от 27.09.2017 г., съгласно Раздел I "Предмет и цел на договора", чл. 2, т. 2. 6 във вр. с Раздел VIII "Приложения", чл. 46, Приложение №Е2/, чието спазване е задължително за бенефициера, е предвидено, че "В случай, че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 и Раздел XIII, УО на ОПРР не го одобрява (не верифицира), като уведомява за това бенефициента и при необходимост назначава допълнителни проверки". От своя страна Раздел XIII "Допустимост на разходите" в чл. 76 изрично регламентира, вкл. и че "... за да бъдат признати за допустими по проекта/бюджетната линия (финансовия план), разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ....".

Именно на така посочените норми, се е позовал и ответникът в своето решение, поради което и правилно е отхвърлено възражението за липсата на посочено правно основание в атакувания индивидуален административен акт.

Отделно от това правилно е възприето и че в решението си ответникът е изложил подробни мовити от фактическа страна, като е формулирал конкретно фактите, въз основа на които е приел, че следва да откаже исканото верифициране и плащане на процесните разходи по договорите с изпълнител.

Посоченото правно основание напълно съответства и на възприетата от органа фактическа обстановка, както правилно е възприел и съда.

Що се касае до възражението на касатора, че административният орган е посочил и други правни основания, които не кореспондират с възприетите факти, а и съдът от своя страна в атакувания съдебен акт се е занимавал и с въпроса за приложението на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, то макар и да се констатира едно такова положение, то само по себе си не може да обоснове друг, различен от посочения извод. Макар и действително както правната норма на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, така и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДПБФМ да не кореспондират с възприетото от фактическа страна от ответника (а и от съда), при които фактически установявания посочените правни норми не могат да проявят своето действие и да са основание за отказ да бъдат верифицирани процесните разходи, то това не променя факта, че фактическите установявания, кореспондират с останалите правни основания, на които е издаден оспореният индивидуален административен акт.

Така с посочените Насоки за кандидатстване, съобразно изискването на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ са определени и допустимите за финансиране дейности /чието изчерпателно изброяване е дадено в т. 5.4.6/, допустимите и недопустимите за финансиране разходи /тяхното изчерпателно изреждане е дадено в т. 5.4.8/, като съгласно т. 5.4.8. 1 за да са допустими разходите трябва вкл. и да са "за дейности, определени и извършени под ръководството на УО на ОПРР", катто съгласно т. 5.4.8. 2, точка 3 последно тира, недопустими са "разходи които не с посочени като допустими, съгласно настоящата процедура".

Каза се кръга на "допустимите дейности по настоящата процедура" /разходите във връзка с които са единствено допустими за подпомагане съобразно посоченото по-горе/ е очертан в т. 5.4.6 от Насоките за кандидатстване.

Касателно интересуващия ни тук Инвестиционен проект "Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради" са дефинирани в следните групи: 1/. Дейности по конструктивно възстановяване/усилване, които са предписани като задължителни в техническото обследване; 2/. Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни са сградата в обследването за енергийна ефективност, като от друга страна категориите такива мерки са и детайлно описани; 3/. за СМР на жилищни сгради, на студентски общежития, които обхващат ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадка, коридори, асансьори и др., е предвидено, че могат да бъдат финансирани само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и повече от 60 % енергийни спестявания, като е уточнено, че това изискване следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване; 4/. съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването; 5/. обследвания за енергийна ефективност и технически обследвания и 6/. дейностти по подобряване достъп на лица с увреждания до гореспоменатите сгради.

По делото не е бил спорен видът на дейностите, разходите за които не са били верифицирани и те са следните: доставка и монтаж на вентилационни решетки на подпокривно пространство; вътрешна мазилка, шпакловка, боядисване с латекс на балкони предвидени за затваряне; подзиждане на парапети; нова зидария по балкони, вкл. с полагане на вътрешна мазилка, шпакловащ и латекс по новата зидария вътрешно; ремонт, пребоядисване, укрепване и при необходимост подмяна на решетки при ажурни парапети; решетки за проветрение на студен покрив и доставка и монтаж на метални пожароусточиви врати към мазета.

По делото от друга страна безспорно е установено посредством представените като част от административната преписка Сертификати за енергийна ефективност на всеки един от процесните обекти, че в резултат на изпълнения пакет от мерки всяка една от сградите е достигнала клас на енергопотребление "С", но по-малко от 60 % енергийни спестявания. Последното е въпрос на чисто аритметични изчисления, за които не са необходими специални знания и е производно на дадените в посочените писмени доказателства стойности за годишен разход на първична електроенергия за всяка една от сградите преди и след въвеждане на избрания пакет от мерки за енергийна ефективност. Ведната следва да се посочи, че именно "понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради" е един и от индикаторите за изпълнение на една от конкретните цели на процедурата, а именно да се повиши енергийната ефективност на сградите, така както същите тези индикатори са дефинирани в Насоките за кандидатстване т. 2.

Безспорно всяка една от тези сгради покрива изискването за достигане на клас на енергопотребление "С", но не покрива допълнителното изискване за постигане на повече от 60 % енергийни спестявания.

В тази връзка следва да се посочи, че въпросните сертификати са изначална част от документацията по повод развилите се отношени по повод сключване на процесния АДБФП и всъщност са представени от самия бенифициент. Това ясно личи от т. 5.4.6 от Насоките за кандидатстване, съобразно които изисквания още на етап кандидатстване следва да бъде представен вкл. и валиден сертификат за енергийни характеристики на сградата, вкл. и за доказване изискването за достигане на сградата в резултат на прилагане не мерките за енергийна ефективност най-малко клас на енергопотребление "С", така информация озаглавена "Важно !!!", където междувпрочем отново е подчертано и изискването за достигане на повече от 60 % енергийни спестявания, като предпоставка за допустимостта за финансиране с БФП на дейностите като прецесните. В тази връзка напълно некоректно, а и произволно, се твърди в касационната жалба, че същите сертификати са "представени едва в съдебното производство".

При това положение обосновано и съответно на събрания доказателствен материал административният орган, а и първоинстанционният съд са приели, че същите разходи са недопустими за финансирани съгласно цитираните по-горе Насоки за кандидатстване, тъй като са извършени във връзка с дейности, които не попадат в категориите допустими такива.

Този извод не се променя от нормативно установеното задължение за извършването на част от тях /например противопожарните врати/, респ. нито от обстоятелството, че същите са предписани в техническото обследване - изрично е посочено в цитираните по-горе части от Насоките за кандидатстване, че в тези случаи също се следва задължително доказване изпълнението на кумулативните изисквания за достигане клас на енергопотребление "С" и не по-малко от 60 % енергийни спестявания. Неизпълнението на последнопосоченото условие е категорично установено в процеса.

Що се касае до твърденията, че същите тези СМР са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, то отново при доказателствена тежест за Община Кюстендил да установи този благоприятен факт от обективната действителност /както съобразно общото правило на чл. 154 от ГПК, така и на това на чл. 170, ал. 2 от АПК/, същата не го е сторила в процеса. Отделно от това видно от вида на спорните СМР, съотнесени към посочи се вече дефинираните в самите Насоки за кандидатстване видове такива, които съставляват задължителни мерки за енергийна ефективност, не може да се възприеме тезата на касатора.

Или следва да се приеме за напълно съответен с приложилия материален закон, а така също и обоснован, изводът на първоинстанционния съд, че в случая в пълнота е доказано от административния орган изпълнението на всички юридически факти, при които по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ разходът се счита за недопустим. В конкретната хипотеза разходите са извършени за дейности, които не съответстват на критериите за подбор на операциите по съответната програма, като те не са включени като допустими разходи в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В тази насока правилен е извода на органа, че тези дейности следва да се финансират със собствени на бенефициера разходи, а не със средства от БФП.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно, като следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Водим от горното, и на осноавние чл. 221, ал. 1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд

РЕШИОСТАВЯ В СИЛА Решение № 241/21.10.2019 г., постановено по адм. дело № 325/2019 г. на Административен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата от 300 /триста/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.