Решение № 11990 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8359/2009 г.

Решение № 11990 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8359/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Русе против решение № 14 от 29.04.2009 г. по адм. д. № 71/2009 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед № з-421/ 30.01.2009 г. за отказ да бъде извършена регистрация на лек автомобил "Мазда МХ 3", с рег. № ВТ 3943 ВА, рама № JMZEC 13А200130351, двигател № В 6323357, собственост на Веселин Борисов Петров от гр. Русе. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че при правилно установени данни съдът не е приложил разпоредбата на чл. 143 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата) според точния им смисъл. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Веселин Борисов Петров оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Решаващият съд правилно е установил фактическите обстоятелства по спора, като подробно е коментирал релевантните доказателства, поради което настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Производството пред административния орган е образувано по заявлението на Веселин Борисов Петров за пререгистрация на притежавано от него пътно превозно средство с "Мазда МХ 3", с рег. № ВТ 3943 ВА, рама № JMZEC 13А200130351, двигател без номер и посочени характеристики. Със заповед № з-421/30.01.2009 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Русе е отказана регистрацията на лекия автомобил на новия собственик, докато не представи документ, с който да изпълни изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45/2000 г. на министъра на вътрешните работи. Според съображенията на административния орган, не може да се извърши пререгистрацията, тъй като в документите за регистрация е вписан двигател "без номер", а при извършената служебна проверка от техническите органи номерът е установен - В 6323357. Направен е изводът, че вписаният в документите за регистрация номер на двигателя е различен от установения. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Русе е незаконосъобразен, тъй като не са установени отрицателните предпоставки на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Законът не допуска регистрация на пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичния номер, поставен от производителя. Според съда, след като е безспорно, че в документите за първоначална регистрация не е вписан номер на двигателя и такъв е установен в хода на административното производство, не е налице промяна на двигателя, за да бъде вменено на новия собственик да представи документ по чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата. Касационната инстанция намира, че решаващият съд е приложил правилно материалния закон. За да бъде постановен отказ на административния орган за регистрацията на лекия автомобил е без значение извършена предишна регистрация на автомобила, а е необходимо да бъде установена външна интервенция, но на идентификационния номер. Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП установява цитираната забрана, докато не бъде установен автентичния идентификационен номер, поставен от производителя. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил, с набиването му върху хоризонтална плоскост. Както пред административния орган, така и в съдебното производство не е спорно обстоятелството, че номерът на рамата е автентичен. Обсъждайки обстойно и в логическа последователност релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилния извод, че отказът за регистрация на представения от касационния жалбоподател лек автомобил е незаконосъобразен. Регистрацията на автомобила следва да бъде извършена, тъй като оригиналния идентификационен номер е безспорно установен. В тази връзка касационната инстанция споделя изцяло изводите на първостепенния съд. Регистрационният режим на пътните превозни средства, уреден в чл. 143 от ЗДвП с въведената в ал. 3 законова забрана, е доразвит в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. Превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не могат да бъдат регистрирани. Т. е. законът не допуска упражняване на неправомерно въздействие върху идентификационния номер на производителя. В случая неправомерна подмяна на идентификационния номер няма. Отказът на началника на сектор "Пътна полиция" - Русе за регистрацията на превозното средство се основава на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45/2000 г. Съгласно тази разпоредба при промяна на регистрацията на моторното превозно средство собственикът представя и документ за собственост с данните за марка, модел, номер на рама и/или двигател - само при промяна на собствеността или основен агрегат (рама или двигател). В случая документ за собственост е представен, тъй като пререгистрацията се иска поради промяна на собствеността. Отразено е във всички документи, че двигателят е "без номер". Обстоятелството, че номерът на двигателя може да бъде установен и е установен, е ирелевантен факт за процедурата по пререгистрация. Свидетелството за регистрация представлява официален документ, който удостоверява със силата на такъв съответните обстоятелства, посочени в него. След като това обстоятелство е отразено в него, то административният орган, при наличие на останалите нормативни предпоставки е следвало да извърши пререгистрацията на моторното превозно средство. В хода на административното производство са ангажирани многобройни доказателства, които сочат на единствения извод, че действителният идентификационен номер е установен. Изводите на административния орган за осъществяване на юридически факти, явяващи се нормативна пречка за регистрация на автомобила, не намират опора в събрания доказателствен материал и в приложимото материално право. Заключението на съда е съобразено с всички доказателства, съдържащи се в преписката и събраните в хода на съдебното производство, които удостоверяват релевантните за правния спор факти. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от Наредба I-45/ 2000 г. на министъра на вътрешните работи, при регистрация и промяна в регистрацията, липсващи технически данни за превозните средства, произведени преди 1999 г., които не могат да бъдат установени, не се попълват в свидетелството за регистрация. Конкретният автомобил е произведен през 1991 година и от доказателствата по преписката е видно, че изначално номер на двигател не е посочен. Както правилно е приел първоинстанционния съд, отказът за пререгистрация на посоченото в заповедта основание е в несъответствие с материалния закон. Непосочването на номер на двигател от производителя, обективирано във всички официални документи, не вменява задължение на заявителя при пререгистрация поради промяна на собствеността да представя доказателства за неговия номер, макар и той да е станал фактически известен на органа. В случая издателят на акта превратно е тълкувал цитираната от него разпоредба. Основанията за отказ за регистрация са посочени в чл. 143 от Закона за движение по пътищата. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд