Решение № 196 от 17.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3034/2014 г.

Решение № 196 от 17.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3034/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. С. А. Ч., П. Б. Ч. и А. Б. Ч., всичките от [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 1126 от 12.06.14 г. по гр. д. 1067/14 г. на Пловдивски окръжен съд. Касаторите са поддържали оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По-конкретно са изложили разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за липса на противоречие между уговореното териториално действие на сключеният между работодателя на наследодателя на касаторите и ответното дружество договор за застраховка с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 НЗЗРСРТЗ, с основен довод, че предмета на дейност на застрахованите работници е осъществяване на международен транспорт, от което се извежда и нуждата от съответствие при задължителното застраховане на застрахователния риск. Развити са и подробни съображения за нищожност на клаузата за териториален обхват на застраховката, поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 245, ал. 1 КЗ и чл. 2, ал. 1 НЗЗРСРТЗ. Изложено е и разбирането, че поведението на страните по процесния договор за застраховка и възникващите от това поведение права и отговорности не могат да засягат интересите на третото застраховано лице, гарантирани от посочената императивна уредба. Ответникът по касация - З. [фирма], [населено място], чрез пълномощника си юрк. Л. е на становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 682 от 6.08.2015 г. на ВКС, I т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса - Как следва да се тълкува при липса на общи условия и действителна ли е клауза в застрахователен договор за задължителна застраховка "Трудова злополука на работниците и служителите", която поради несъответствие с дейността на застрахованите работници и служители, би изключила задълженията на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение при условие на призната от органите на НОИ трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО". С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е приел за правилно постановеното по първостепенния - Пловдивски районен съд решение, с което са били отхвърлени исковете на настоящите касатори против [фирма] - [населено място] за заплащане на дължимата застрахователна сума по застраховка "трудова злополука", с оглед настъпилото застрахователно събитие - смъртта на техния наследодател при трудова злополука. За да постанови този резултат, решаващият състав е мотивирал, че след като трудовата злополука е настъпила в чужбина, то риска не се покрива от сключената от работодателя задължителна застраховка, която била с териториална валидност само за територията на Република България. С оглед оплакванията на въззивниците, ищци в производството, като наследници на пострадалия, за това, че клаузата установяваща териториална ограниченост на действието на сключения договор, противоречи на разпоредбите на чл. 245, ал. 1 КЗ и на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите по риска "трудова злополука" /НЗЗРСРТЗ/ и с оглед твърдяна поради това нищожност на тази клауза, съставът на ПОС е приел, че с текста на цитираните разпоредби не била регламентирана забрана за установяване на териториален обхват на действието на застраховката. Освен това, тъй като застраховката е групова и в полза на трето лице, то това трето лице не може да излага съображения за нищожност на клауза от договора и не може да вмени в отговорност на застрахователя неизпълнение на задълженията на работодателя да спази трудовото законодателство. Върховният касационен съд, с оглед така поставените въпроси приема следното: