Решение № 11622 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4932/2016 г.

Решение № 11622 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4932/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 194б ал. 5 вр. с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от М. Х. Б. в качеството й на съдия в Окръжен съд гр. П. с адрес в гр. П. срещу решения на ВСС по т. 18.9. и т. 18.10 от протокол № 17 от заседанието проведено на 07.04.2016 г. С тези решения ВСС "Повишава на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Д. Ц. С. - съдия в Окръжен съд гр. П. в длъжност "съдия" в Апелативен съд гр. П.-наказателна колегия с ранг "съдия във ВКС и ВАС" считано от датата на встъпване в длъжност. и по т. 18.10 "Не повишава М. Х. Б. съдия в Окръжен съд гр. П. в длъжност "съдия" в Апелативен съд гр. П. - наказателна колегия поради попълване на местата ". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решенията вследствие нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона /ЗСВ/ която е да се повишават в длъжност тези магистрати които съгласно неговите изисквания притежават необходимите качества. Поддържа, че като участник в конкурс за повишаване в длъжност и преместване за четири свободни длъжности "съдия " в Апелативен съд гр. П. - наказателна колегия /ДВ бр. 56/24.07.2015 г. е получила обща оценка - 5.92. Същата оценка има и друг кандидат в конкурса - Д. С. от Пловдивски окръжен съд която е класирана преди нея в конкурса и с обжалваното решение ВСС е повишил нея. Поддържа, че съгласно чл. 192, ал. 1, пр. 2 ЗСВ не поставя допълнителни критерии които следва да се прилагат при еднакви общи оценки, поради което нормата на чл. 237 ЗСВ към която препраща чл. 42, ал. 1 от Правилата е неприложима. Тези правила представляват първична уредба и поради това недопустимо уреждат отношенията в процедурата по конкурса без законова делегация, тъй като не са и подзаконов нормативен акт. Наред с това при допуснато приложение на чл. 237 ЗСВ не е съобразено, че длъжността която жалбоподателката е заемала преди да заеме длъжността "съдия" в окръжен съд е прокурор в окръжна прокуратура, която е приравнена длъжност по смисъла на чл. 234 вр. с чл. 163, т. 3 от ЗСВ. Или, получава се правно положение, че ако беше кандидатствала от длъжността "прокурор" в окръжна прокуратура ще бъде класирана преди кандидата Д. С. тъй като има повече стаж на тази длъжност съгласно правилата на чл. 237 ЗСВ, но предвид преместването й на равна по степен длъжност "съдия в окръжен съд" този стаж е по малък от стажа на кандидата Д. С. на същата длъжност което правно положение не съответства на целта на конкурсите да се класират професионално подготвените кандидати каквито са тези заемащи по високите по степен длъжности в системата. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и от процесуален представител адвокат Рафаилов. Ответникът, Висш съдебен съвет, Съдийска колегия чрез процесуален представител юрисконсулт Димитрова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Заинтересованата страна Д. Ц. С. лично и чрез процесуален представител адвокат Трендафилова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187 ЗСВ и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: По делото не се спори, а и от приложената административна преписка се установява, че жалбоподателката М. Х. Б. и Д. Ц. С. са кандидати в конкурс за повишаване в длъжност и преместване за заемане на свободни длъжности "съдия" в Апелативен съд гр. П. - наказателна колегия, съгласно обявен конкурс с решение на ВСС по протокол № 41/16.07.2015 г. обн. в ДВ бр. 56/24.07.2015 г. Двамата кандидати заемат длъжноста "съдия в Окръжен съд гр. П." на която длъжност кандидатът Д. Ц. С. има по дълъг стаж на тази длъжност от кандидатът М. Х. Б. която преди длъжността съдия в окръжен съд е заемала длъжност "прокурор в Окръжна прокуратура гр. П.", а Д. С. е заемала длъжност "съдия" в районен съд. И двамата кандидати са получили еднакви общи оценки от конкурса, като и двамата кандидати имат еднакви рангове поради което с прилагане на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначална назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, препращаща към чл. 237 ЗСВ е класирана кандидатката Д. С. преди М. Б. и това е предопределило назначаването й на длъжност "съдия" в Апелативен съд гр. П. и поради изчерпване на местата за тази длъжност до отказ от назначаване на М. Б.. М. Б. е възразила против това класиране в заявление до Комисията по предложенията и атестирането при ВСС -л. 52 от делото която го е обсъдила и приела за основателно като е предложила два варианта за решение от ВСС. П. делото се намира и решение на Комисията по правни въпроси на ВСС л. 818 от делото която е приела, че при прилагане на критерия по чл. 237, ал. 1, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 42, ал. 1 от Правилата се взема предвид продължителността на прослуженото време на длъжност съдия или длъжност прокурор или на длъжност следовател и те не са една и съща длъжност и не следва да се приравняват за нуждите на съответния конкурс. В. тези въпроси и два варианта на класиране са били на вниманието на членовете на ВСС при вземането на решенията и са обсъдени в изказванията им в детайли с доводи за и против едната или другата теза. При установената фактическа обстановка и поставен правен въпрос съдът намери следното от правна страна: Процедурата за провеждане на конкурс по реда на раздел II А от ЗСВ в приложимата му редакция ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г. предвижда стадиите, етапите, действията и помощните органи до вземане на решението от ВСС за назначаване на длъжността за която кандидатстват участниците. Част от тази процедура е класирането на участниците в конкурса. Съгласно чл. 192, ал. 2 ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище и изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация на ВСС. С. това Комисията за Професионална етика и превенция на корупцията на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества на първите трима за всяка длъжност кандидати. След това взема отношение и комисията по по предложенията и атестирането която внася мотивирано предложение във ВСС. В. съдебен съвет е органът пред който резултатите от класирането са окончателни, могат да бъдат променяни поради настъпили факти и обстоятелства от значение за конкурса и поправяне поради грешки в приложението на закона. При така цитираната уредба в ЗСВ няма детайли относно това как ще се процедира при получени еднакви оценки от кандидатите в конкурса когато местата са по малко от кандидатите. В случая са налице цитираните Правила, приети от ВСС за които практиката на съда е непроменлива, че са такива по смисъла на чл. 13 АПК. Тези правила обаче в някои от случайте могат да засягат права и интереси на участниците в конкурса когато ги поставят в неравностойно положение в зависимост от материални предпоставки, които не са били предвидени в закона. В случая е спорно приложението на критериите по чл. 237 ЗСВ за нуждите на конкурсите и към които препраща правилото на чл. 42 от Правилата. При липса на законова уредба се поставя въпросът доколко нормата на чл. 237 ЗСВ може да служи за правило при оценяване на кандидатите в конкурс с оглед целите на конкурсите за класиране на кандидатите и дали тя не уврежда интересите на жалбоподателя в настоящия случай. Разпоредбата на чл. 237 ЗСВ определя старшинството на съдия прокурор и следовател. Този раздел се намира в глава девета от ЗСВ в която се намират разделите свързани назначаване и освобождаване, конкурсните процедури, несъвместимост, атестиране несменяемост, права и задължения, отстраняване от длъжност, рангове, повишаване на място и старшинство. Систематичното място на разпоредбата в нормите регулиращи правния статус на магистратите има за логична последица за приемането на критериите по чл. 237 ЗСВ и за правила в конкурсната процедура при класиране на кандидатите, поради еднаквата правна логика на закона при определяне на старшинството на магистратите и същата правна логика за определяне и разграничаване на позицията на кандидатите в конкурсите. Съображенията на жалбоподателката, че за повишаването на място в ранг се зачита прослуженото време на съответната или приравнена длъжност по чл. 163 ЗСВ което следва да се зачете като допълнителен критерии в процедурата на конкурсите е неоснователно в смисъла в който се поддържа че е налице нарушение на целта на закона. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Правилата във вр. с чл. 237 ЗСВ при еднакви общи цифрови оценки в конкурса на по предно място се класира участник с по висока длъжност в съответния съд, прокуратура или следствен орган, при равни длъжности участник с по висок ранг. При повишаване в ранг се отчита и приравнената по степен длъжност, поради което стажът на приравнените по степен длъжности е показател от значение за класирането. В този смисъл е неоснователен доводът че стажът от приравнените по степен длъжности не се отчита в процедурата на конкурса с въвеждане на правилата по чл. 237 ЗСВ. Спорен е показателят по чл. 237, т. 3 ЗСВ при равни длъжности и ранг - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност. Ако продължителността на стажът на приравнената длъжност следва да бъде зачетен още веднъж и по т. 3 означава един и същи показател да бъде използван два пъти в една и съща процедура за определяне на правен статус, което е в разрез с правната логика на закона по чл. 237 ЗСВ. По същите съображения не би следвало да бъде и два пъти правило за класиране в конкурсната процедура. Предвид изложеното, критиките на критериите по чл. 237 ЗСВ като норма от закон и като правило по чл. 13 АПК като преследващи и подчинени на една и съща цел са неоснователни. Поддържаните доводи за несправедливост по отношение на магистратите прослужили по дълго време на равни по степен длъжност са в разрез с разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 3 ЗСВ която изисква по продължителен стаж на същата длъжност което означава, че не се толерира от закона текучеството в рамките на съдебната система, но това не се отразява на растежа на място - чл. 234 ЗСВ на същата длъжност. Предвид изложеното не се установяват нарушения съставляващи основания за отмяна по чл. 146 АПК при постановяване на обжалваните решения на ВСС и жалбата срещу тях като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането за разноски в полза на ВСС което следва да бъде уважено в размер на 300/триста/ лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 187, ал. 3 ЗСВ ВАС шесто отделение