Решение № 14587 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2020 г.

Решение № 14587 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД, гр. София, ЕИК: 831160078, подадена чрез юрк. Петков, срещу решение № 2428 от 07.05.2020 г., постановено по адм. дело № 13704/2019 г., по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 437 от 15.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е констатирал в хода на изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че има несъответствия между АУПДВ и декларираното от дружеството, като погрешно е приел акта за правилен. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че е нарушено правото му на защита, тъй като представител на дружеството не е участвал при проверката на място. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Петрова, в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 437 от 15.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с център гр. Пловдив, с който на дружеството е определен общ размер на дължимите такси за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. - 19 600 лв. главница и лихва в размер 10 200, 05 лв. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително № 300182/09.12.2003 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, продължено с Решение № РР-707/13.07.2009 г., с което е предоставено право на водовземане от язовир "Езерово" с цел на водовземане – напояване на с. Езерово, община Първомай, обл. Пловдив, с разрешен воден обем 4 900 000 куб. м. годишно. По делото не е било спорно, че дружеството не е монтирало измервателни устройства и не е депозирало изричен отказ от правото на използване на водния обект. При извършена проверка от служители на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е съставен Констативен протокол от 22.02.2019 г. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, като и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база годишно разрешено водно количество по разрешителните. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по ССчЕ, но е приел, че е поставен въпрос към експертизата относно наличието на разминаване между декларираните ползвани от дружеството количества вода и установеното в АУПДВ, но не е правен опит да бъде доказана тезата на дружеството, че е използвало воден обем, различен от посочения в разрешителното и съответен на подадените от дружеството декларации. По тези съображения, първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред "Напоителни системи" ЕАД е била открита възможността да оспори отразените в констативните протоколи данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на преписката не е правено фактическо възражение срещу установените количества, не са представени показатели от извършено от дружеството замерване, които да докажат твърденията за различен ползван обем. По делото не е било спорно, че "Напоителни системи" ЕАД не е монтирало измервателни устройства по реда на приложимата тарифа, поради което размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество. Съдът правилно е приел, че видно от Констативния протокол, правилно е изчислен размерът на дължимата такса на база на максимално разрешено годишно водно количество, съгласно разрешителните и правилно е приел, че механизмът на изчисляване на таксите за водовземане в АУПДВ е правилен. С оглед гореизложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение