Решение № 4741 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3/2021 г.

Решение № 4741 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на Д. И. от гр. Бургас, приподписана от адв. М., против решение № 1219/30.09.2020 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 62/2020 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 8/11.07.2019 г., издаден от Р. И. - началник отдел "Контрол и принудително събиране" /КПС/ в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, възложил ревизията, и С. Г. - главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в същата община - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 97-01-35262/1//12.12.2019 г. на кмета на община Бургас. С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният РА в потвърдената му от административния съд част. Ответникът по касационната жалба – кметът на Община Бургас - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С първоинстанционното решение оспореният РА е потвърден в частта му, в която на ревизираното лице Д. И. са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2013 г. – 2017 г. и лихви за забава в общ размер 22 866. 78 лв. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи от общинската администрация при спазване на административнопроизводствените правила. Според изложените мотиви на решението с акта законосъобразно са установени задълженията на ревизираното лице за данък върху превозните средства в качеството му на собственик на лек автомобил "Сеат Толедо" с рег. [рег. номер на МПС] и влекач "ДАФ" 3300 с рег. [рег. номер на МПС] за периодите до 1.11.2016 г., тъй като регистрацията им е прекратена служебно на 26.10.2016 г. Законосъобразно са установени за всички ревизирани периоди задълженията за данък върху превозните средства за собствения на ревизираното лице влекач "ВОЛВО" с рег. [рег. номер на МПС] с прекратена регистрация на 25.09.2018 г. Съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-техническа експертиза и е приел, че размерът на данъка е законосъобразно определен по реда на чл. 49, ал. 1 и ал. 7 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Бургас. Обсъдил е доводите на жалбоподателя за това, че данък за двата влекача не се дължи след датите, на които те са били предадени за скрап, и е счел същите за неоснователни, тъй като не са налице хипотезите на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК мотивите в първоинстанционното решение не следва да бъдат повтаряни. Видно от касационната жалба касаторът счита, че единственият спорен въпрос между страните по делото е този за дължимостта на данъка за двата влекача след датите, на които са предадени за скрап, тъй като са негодни за употреба. Посоченото обстоятелство според него е доказано чрез представените протоколи и бележки за претегляне от Пристанище Бургас – "Трансстрой" ЕООД. Според протоколите, съставени от ЕТ "Дино-Д. И.", негодността за употреба на влекач с рег. [рег. номер на МПС] /"ДАФ" 3300 е установена на 12.09.2013 г., а на влекач "ВОЛВО" с рег. [рег. номер на МПС] на 27.05.2016 г. Съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в приложимата редакция - ДВ, бр. 95 от 2009 г. в сила от 1.01.2010 г. за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Посочената законова норма въвежда кумулативно две изисквания, които следва да са налице, за да не се дължи данъкът – представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване и прекратяване на регистрацията на автомобила. Прекратяването на регистрацията на превозните средства се извършва по реда на чл. 18 – чл. 19 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за прекратяване на регистрацията на процесните влекачи преди датите, на които първоинстанционния съд е приел че този факт се е осъществил, поради което не са налице законово регламентираните предпоставки за недължимост на данъка за периодите след датите на протоколите, установяващи, че те са негодни за употреба, до датите на служебното прекратяване на регистрацията на процесните автомобили. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение