Решение № 6969 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2021 г.

Решение № 6969 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. И., чрез юрк. Л., за отмяна на Решение № 7574 от 04.12.2019 г. по адм. д. № 6446/2019 г. на Административен съд София-град, и оставящото го в сила Решение № 11558 от 14.09.2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, по адм. д. № 3441/2020 г.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Електроразпределение Север"АД е имало възможност да осъществи защитата си с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на Определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP- т. 37 и т. 38.

Налице е и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север"АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 31.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение.

Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, евентуално-отмяна на решенията като неправилни.

Ответникът по молбата за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Г., в писмен отговор иска отхвърляне на искането за отмяна. Твърди, че е налице частична недопустимост на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално частично недопустима, а в частта, в която е допустима, е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.

С Решение № 7574 от 04.12.2019 г. по адм. д. № 6446/2019 г. Административен съд София-град е уважил два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявени от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР, за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-334/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по нахд № 612/2015 г. на Районен съд - Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 500 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-334/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по канд № 248/2016 г. на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата в размер на 165, 00 лв., представляващи направените разноски по делото.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска на "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за сумата над 500 лв. до 1356 лв. представляваща разноски за процесуално представителство по нахд № 612/2015 г. на Районен съд - Габрово и канд № 248/2016 г. на Административен съд Габрово.

Видно в частта, в която е бил отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД съдебното решение е в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране и поради това молбата за отмяна срещу него в същата част следва да се остави без разглеждане като недопустима.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на искането:

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания.

1. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се считат такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са решение № 12503 от 21.10.2014 г. по адм. д. № 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение № 3288 от 17.03.2017 г. по адм. д. № 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение № 4547 от 10.04.2018 г. по адм. д. № 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на втора колегия и др.

Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Това е така, защото решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат и следва да бъдат съобразени при формиране волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по реда на чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила съдебни решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото, следва да не са били известни на страната.

В случая в молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК като нови обстоятелства и доказателства се сочи това, че въпросът за осъществяване на ефективна съдебна защита е от съществено значение за делото, доколкото електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществени защитата си с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество. Това обстоятелство се обоснована с Решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С - 279/2009 г. Искането за отмяна на атакуваните решения на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Решението на Съда на Европейския съюз не може да се разглежда като ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на правото и подлежат на публикуване. Съобразно чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС съобщение, съдържащо датата и диспозитива на решенията и определенията на Съда, с които се слага край на производството, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и от този момент, съобразно доктрината и съдебната практика, за третите лица се приема, че е изпълнена презумпцията за узнаване на решението. Безспорно цитираното решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица, поради което същото не попада и в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По изложените аргументи не е новооткрито обстоятелство и посоченото от искателя Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Последното разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е процесният случай.

1. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и второто сочено от искателя основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

С Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, с което молителят обосновава искането си за отмяна по т. 4 на чл. 239 АПК, е отменено Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север"АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 31.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение. Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015 г. и НП-334/17.12.2014 г.). Само това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна.

Такова е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства).

В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във ВАС, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти.

С Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, което е решение по съществото на правния спор, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства.

Различни са фактическите установявания от първоинстанционния съд по адм. дело № 6446/2019 по описа на Административен съд – София-град, оставено в сила с решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Административният съд е установил, че "от фактическа страна не е спорно, че на двете съдебни инстанции са разплатени разноски по 1356 лв. за осъществено процесуално представителство. "

Останалите доводи в искането съставляват касационни оплаквания за неправилност на атакуваните съдебни актове и касаят приложението на материалния закон, поради което не следва да се обсъждат в производството по глава XIV АПК.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли в останалата си част, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия